Когато Меркел удари

На висотата на момента

Недорешените проблеми от дълговата криза в еврозоната, шокът от Brexit, дълбоките течения на популизма, враждебните отношения със САЩ на Доналд Тръмп, Китай и Русия, прилагащи политиката "разделяй и владей" - ЕС си имаше достатъчно драми и преди катастрофата с COVID-19. Но точно вирусът беше катализаторът за обрата в Берлин. Причините са няколко. Германия е изправена пред дълбока рецесия - индустрията и износът са в колапс, а над 7 млн. души са на съкратено работно време. В Берлин са наясно, че само на ниво ЕС може да бъде мобилизирана помощ за тежко ударените от кризата държави, а усещането за солидарност е жизнено важно за оцеляването на съюза. А скокът на вътрешната подкрепа за правителството на Меркел на фона на ефективното справяне с пандемията осигурява на канцлера пространство за действие. Всичко това обяснява защо Меркел и Макрон реагираха с бързина и дързост, които така липсваха по време на дълговата криза в еврозоната преди десетилетие.

В същото време COVID-19 засегна неравномерно страните в ЕС и ударът върху икономиките ще бъде различен. Прогнозите засега сочат, че тази година БВП на Италия ще се срине с 11% срещу 7% на Германия. Вероятно спадът ще е още по-голям, ако има втора вълна на заразата. Европейската централна банка действа решително и в началото на юни обяви, че засилва пандемичната си програма с допълнителни 600 млрд. евро за покупка на облигации.

Но тъй като ЕЦБ няма как да се справи сама, предложението на Берлин и Париж за нов фонд от 500 млрд. евро и последвалото увеличение до 750 млрд. евро от Европейската комисия е жизненоважно. Като икономическа реакция на кризата това може да не е достатъчно, но от гледна точка на политическия сигнал за бъдещето на ЕС определено е. Най-малкото защото показва ангажимента на Германия и Франция да направят всичко необходимо за запазването на ЕС.

Солидарност на хоризонта

Непосредственият отговор на икономическата криза ще дойде най-вече от фискалните политики на страните, подкрепени сериозно от ЕЦБ. Възстановителният фонд на Брюксел, в чиято основа е френско-германското предложение, вероятно ще претърпи промяна заради отпора на "пестеливата четворка" - Холандия, Австрия, Дания и Швеция, към която се присъедини и Финландия.

Предложението на Меркел и Макрон обаче е много по-значимо, отколкото предполага скромният му размер. То включва две иновации: способността на Европейската комисия да взема заеми и така да създава нов клас облигации на ЕС и фактът, че заемите трябва да се финансират от нови европейски данъци върху въглеродните емисии или финансови и дигитални операции.

На практика този план демонстрира солидарност в съюза от най-големите и важни страни, а през последните години ЕС беше често обвиняван за липсата на такава. Какъвто и да е окончателният план за възстановяването в ЕС, това е моментът на Меркел - тя е считана за внимателен политик, но сега направи амбициозен ход. Зад него, разбира се, стои и интересът на Германия, която ще се стреми да изправи на крака икономиката си максимално бързо, а това минава през възстановяването на партньорите й от ЕС, които поемат износа й.

Отчаяни времена, отчаяни мерки

На вътрешния фронт Берлин действа със същата решителност при приемането на поредица от спасителни планове за бизнеса и гражданите. Германия трябваше да се отрече от "черната нула" в бюджетната си политика и да увеличи дълга и дефицита, за да се опита да се справи с кризата.

В интервю за телевизия ARD след приемането през миналата седмица на последния икономически пакет на стойност 130 млрд. евро Меркел защити мерките и отхвърли критиките, че на следващите поколения се прехвърля твърде тежко бреме. Според канцлера бездействието би довело до значително по-голямо нарастване на дълговете и загубите. Тя призна, че тази сума е твърде висока за "нормални времена". "Но сегашните времена на коронавирус не са нормални и затова са нужни необикновени мерки", казва Меркел. Затова според нея милиардите, които ще бъдат отпуснати за стимулиране, са правилна стъпка.

Факт е, че Германия е много по-подготвена от редица европейски страни за подобна криза не само в икономически, но и в здравно отношение. И е нормално да използва това предимство, за да укрепи лидерската си позиция в Европа. "Нито една държава в Европа не е в по-добра позиция от Германия, що се отнася до финансирането на вътрешното икономическо възстановяване", твърди Тобиас Кайзер от Die Welt. Но и посочва, че в Брюксел, Рим и Мадрид политиците виждат това като потенциален проблем - притесняват се, че по-малко икономически стабилните страни могат да бъдат ударени по-силно от пандемията и така Германия и още няколко силни икономики да разширят пропастта с останалата част на ЕС.

Критици на Берлин например изтъкват, че макар да настоява другите страни да спазват икономическите правила на Европа, когато това е от полза за Германия, правилата за държавна помощ бързо се променят. Не е случайно, че близо половината от разрешената в ЕС държавна помощ след началото на пандемията е за германски компании. А това може да им даде нужната финансова стабилност за изгодни придобивания в други страни от ЕС.

Мотото в Берлин винаги е било, че силна Германия означава силна Европа. И този път Меркел го прилага по най-добрия възможен начин.