Лидерите на ЕС са далеч от споразумение за фонда за възстановяване

Различията са много и ще трябва да се изгладят през юли

"Лидерите единодушно се съгласиха, че тежестта на тази криза оправдава амбициозен общ отговор", каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен

Кирил Кирчев

"Лидерите единодушно се съгласиха, че тежестта на тази криза оправдава амбициозен общ отговор", каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Лидерите на ЕС се съгласиха в петък, че са необходими спешни действия за спасяване на засегнатите от коронавирус икономики от най-дълбоката рецесия след Втората световна война, но не постигнаха напредък в мащабния план за стимулиране, който сериозно ги разделя. Те избягнаха пререкания по време на срещата на високо равнище чрез видеоконферентна връзка в петък, продължила около 4 часа, и се съгласиха да се срещнат на живо в средата на юли, за разговори за дългосрочния бюджет на съюза и икономическия спасителен пакет на обща стойност 1.85 трлн. евро.

"Лидерите единодушно се съгласиха, че тежестта на тази криза оправдава амбициозен общ отговор", каза пред репортери председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

По-рано през деня президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард предупреди лидерите, че икономиката на Европейския съюз е в "драматичен спад" поради кризата в резултат на коронавируса и тепърва предстои да се види пълният ефект върху безработицата, съобщава Reuters.

Ръководителите на страните от съюза обсъждаха бюджета на ЕС за 2021-2027 г. от около 1.1 трлн. евро и предложение на комисията да бъде създаден фонд в размер на 750 млрд. евро (със средства, осигурени от финансовите пазари), който ще помогне за възстановяването на най-силно засегнатите икономики от коронавирус.

С повече от 100 хил. смъртни случаи от коронавирус, ЕС има желание да демонстрира солидарност след месеци раздори, които намалиха доверието на гражданите и поставиха бъдещето му отново под риск след трудните преговори за Brexit.

На различни позиции

Испанският премиер Педро Санчес изрази нетърпение от преговорния процес, за който чиновници твърдят, че може да се проточи и през август. "Колкото повече време губим, толкова по-дълбока ще бъде рецесията", написа той в Twitter.

Но шведският премиер Стефан Льовен заяви, че държавите членки остават "доста далеч една от друга" и въпреки че всички искат да направят сделка през лятото, той не е сигурен, че е възможно.

Фискално консервативните северни страни в съюза и тези от юга, които имат по-голям дълг, са разделени за размера и условията за финансиране от фонда за възстановяване. ЕК предложи две трети от средствата да се дават безвъзмездно, а една трета под формата на заеми.

Холандия, Дания, Швеция и Австрия смятат, че фондът е твърде голям и средствата трябва да се отпускат само като заеми, тъй като безвъзмездните средства трябва да бъдат изплащани от всички данъкоплатци в ЕС. Те настояват парите от него да бъдат ясно свързани с възстановяването от пандемия и казват, че получателите им трябва да се ангажират с икономическа реформа.

Австрийският канцлер Себастиан Курц призова за ясен срок за действие на фонда, така че той да не се превърне във "влизане в постоянен дълг".

Претенциите на изтока

Държавите от Източна Европа са на мнение, че твърде много пари ще отидат към южните страни от съюза и искат разходите да се съсредоточат върху селското стопанство и да помогнат за намаляване на разликите в развитието с по-богатия запад.

Високопоставен дипломат от ЕС заявява, че на срещата на върха е нямало какво да се покаже, на поне е била сърдечна. "Не беше особено полезна", казва дипломатът. "От друга страна, не беше много противоречива и тонът на дебата беше ОК."

Българската позиция - неясна

В официално съобщение от Министерския съвет днес бе съобщено, че българският премиер Бойко Борисов подкрепя плана за възстановяване, "тъй като предложеният подход е амбициозен, с изключителен и временен характер".

"С него Европейската комисията успява по новаторски начин да съчетае мерките в отговор на кризата и предимствата на заемния капитал с възможностите на бюджета на ЕС. Предложен е балансиран компромис между грантове и заеми", е официалната позиция, изразена от Борисов по време на разговора. Българският министър-председател е заявил, че предложението на Европейската комисия отразява нуждите за по-бързо възстановяване от кризата, така че, от една страна да се предотврати развитието на ЕС на две скорости, а от друга да се ускори конвергенцията.

Изтокът е против използването на парите от въглеродните емисии за бюджета

Източните страни от ЕС отказват да използват търговията с въглеродни емисии, за да увеличат бюджета на блока, заявиха източници на Reuters, докато течеше лидерската среща.

Ако бъде одобрен, планът ще трябва да определи как да се изплати дългът, като Европейската комисия предлага набиране на нови средства от ЕС включително чрез използването на системата за търговия с емисии в ЕС за събиране на 10 млрд. евро.

Това предложение се е сблъскало с опозицията на източноевропейски държави, включително и България, които искат да запазят своите въглеродни приходи, са заявили дипломатически източници пред агенцията. Останалите държави против са Полша, Чехия, Литва и Естония.

Системата за търговия с квоти поставя цена на замърсяването, като принуждава електроцентрали и предприятия да купуват разрешителни за покриване на емисиите си. Постъпленията от тези продажби на въглеродни разрешителни - общо 14.6 млрд. евро през 2019 г. - в момента отиват в националните бюджети. ЕК предложи от 2021 г. страните да запазят същите приходи от системата, както през последните години, а допълнителните постъпления от разширяването на схемата, включваща и корабоплаването, да отиват в касата на ЕС.

Друг дипломат от ЕС смята, че това ще постави непропорционална тежест върху по-бедните членки на блока. Така се получава разнобой между тези страни и техните западни съюзници като Франция и Люксембург, които подкрепят идеята на Брюксел.