Какво друго по света: няколко любопитни идеи

Изследователите планират да извършат допълнителни изследвания, които да проверят дали въпросният процес премахва всички кръвни антигени. И ако усилията им се увенчаят с успех, технологията на теория би могла да увеличи в пъти количеството налична кръв за трансфузия по време на животоспасяващи операции.

Хората по целия свят започват да имат все по-малко деца. И през 2100 г. това може да се превърне в доста сериозен проблем, твърди ново изследване на университета в Сиатъл, Вашингтон, публикувано в авторитетното научно списание Lancet.

Ако не станем свидетели на някакви катастрофични събития, пикът на глобалното население се очаква някъде около 2064 г., когато броят на хората ще достигне около 9.7 млрд., след което постепенно ще започне да намалява до около 8.8 млрд. души до края на века. Очаква се дотогава жителите на 23 държави (сред които и България) да намалеят поне наполовина.

Някои вероятно ще се запитат "не е ли всъщност това добре в свят, който бързо изчерпва своите ресурси". Според изследователите потенциално позитивните ефекти за околната среда ще бъдат тотално затъмнени от негативите покрай бързо застаряващото население на планетата. "Кой ще плаща данъци в един свят, населяван от все повече възрастни хора? Кой ще плаща за лечението на пенсионерите? И кой ще се грижи за тях? И ще могат ли хората изобщо да излизат в пенсия", реторично пита Кристофър Мъри, който е един от авторите на изследването.

Според изследователя богатите икономики ще бъдат принудени да търсят гъвкави решения и ще бъдат все по-зависими от емиграцията и отворените граници. Той допълва също, че Африка ще усети ефекта от застаряването много по-късно от останалия свят. Например Нигерия се очаква да задмине Китай и да е втората най-населена държава в света през 2100 г., като там ще живеят около 791 млн. души.

Британски шофьори, работещи за технологичния гигант споделено пътуване Uber, са завели иск срещу компанията с надежда да разберат как точно функционира софтуерният алгоритъм, преценяващ коя кола при кой клиент да бъде изпратена.

Основният аргумент на делото е, че решението на фирмата да засекрети личните данни на шофьорите им пречи да си дадат по-ясно сметка по какъв начин софтуерът им възлага поръчки и по този начин пряко влияе върху работата им, съответно техните доходи. Ако искът се увенчае с успех, това би била голяма победа за всички краткосрочно наети служители, фриленсъри и подизпълнители.

Делото срещу Uber e заведено с посредничеството на Профсъюза на шофьорите и куриерите, използващи приложения. Ищецът твърди, че технологичния гигант нарушава разпоредбите на GDPR като следи, съхранява и анализира данни за шофьорите като закъснение, отказ на поръчки и оплаквания на пасажери. Според адвокатите на профсъюза Uber нарушава тяхната дигитална неприкосновеност, тъй като те нямат достъп до информацията за самите тях и не са уведомявани каква част от нея се подава към алгоритъма, съответно как след това той взима решения за техните бъдещи курсове.

В случай че искът бъде уважен и шофьорите получат достъп до своите дигитални досиета, това може да създаде траен прецедент, от който да се възползват други краткосрочно наети хора, които на практика са управлявани не от живи началници, а от аналитични софтуери. Любопитното в случая е, че по време на делото представителите на Uber системно отказват да приемат шофьорите, предлагащи услуги чрез тяхното приложение за споделено пътуване, за нейни краткосрочно наети служители.