Свят

Европейската икономика с най-голям спад от 25 години

Заради коронавируса през второто тримесечие БВП на еврозоната се е сринал с 12.1% в сравнение с предходното, а на ЕС – с 1

Коронавирусът удари сериозно икономиките на развитите страни

Кирил Кирчев

Коронавирусът удари сериозно икономиките на развитите страни © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Европейската икономика е преживяла през второто тримесечие най-голямото си свиване от 1995 г. в резултат на пандемията от новия коронавирус и ограничителните мерки на правителствата. Това показват публикуваните в петък експресни данни на "Евростат". Кризата на практика удари най-силно развитите страни - в четвъртък САЩ обявиха, че в периода от април до юни почти една трета от икономиката е била изтрита в сравнение с първото тримесечие. Досега само Китай показва признаци за възстановяване, но страната изпита най-големите си затруднения в началото на годината, защото първа беше ударена от вируса.

Експресните данни сочат, че през второто тримесечие брутният вътрешен продукт (БВП) в еврозоната е намалял с 12.1% на тримесечна база, а в целия ЕС - с 11.9%. В сравнение със същия период на миналата година спадът е още по-голям - 15% за валутния съюз и 14.4% за ЕС. По-подробни данни ще бъдат обявени в средата на август.

Най-големият спад на БВП в Европа от началото на 1995 г. се дължи на блокирането на икономиките заради коронавируса, което много държави от еврозоната започнаха да облекчават едва от началото на май. Карантината доведе до драстично свиване на вътрешното потребления, бизнес инвестициите и международната търговия.

Свиването е малко по-голямо от очакванията за 11.2% и последва спада от 3.6% през първото тримесечие. Така на практика еврозоната и ЕС навлизат в техническа рецесия, след като две последователни тримесечия икономиката се свива.

Кой води черната класация засега

Очаквано пониженията на БВП на страните, които досега публикуваха данни, са рекордни. Испания отчете най-сериозния спад на производството, като икономиката й се е свила с 18.5% на тримесечна база - повече от очакваното, и така заличава цялото възстановяване след финансовата криза през последните шест години. БВП в Италия и Франция също спадна рязко, но по-малко от прогнозата, съответно с 12.4% и 13.8% в сравнение с началото на годината. Най-голямата икономика в Европа - тази на Германия, отбеляза свиване с 10.1% през второто тримесечие, по-лошо от очакванията за спад от 9%.

Най-малък спад засега отчитат Латвия и Литва, чиито икономики са се свили с 5.1% и 7.5% на тримесечна база. Следва Чехия с 8.4%.

Надеждите на водещите страни като Германия и Франция са, че най-тежкият етап от кризата е останал зад гърба им, като сигнал за това дават макроданните за юли. Съществува обаче реална опасност от втора вълна на заразата, която може да доведе до ново, поне частично затваряне на икономиките.