На какво могат да научат бизнеса въоръжените сили

Предвид дългата история на гафове във войната (като инциденти с приятелски огън) може да изглежда странно да поискате съвет от армията относно ефективността. Стара шега е, че "военното разузнаване" е оксиморон. Но много корпоративни титани са търсили мъдрост във философията на стратези като Сун Дзъ и Карл фон Клаузевиц. Британското правителство използва военна експертиза при извънредни ситуации, за да помогне за изграждането на т.нар. болници "Найтингейл" в началото на пандемията COVID-19, точно както въоръжените сили бяха използвани за борба с вируса ебола в Западна Африка през 2014 г.

Четири препятствия

Войниците редовно трябва да се справят с четири препятствия - нестабилност, несигурност, сложност и неяснота. Тенант цитира по-специално концепцията за командване на мисията, която е разработена по време на войните на Наполеон. Армиите откриват, че по времето, по което съобщенията пристигат на фронта, военната обстановка се е променила. Поуката от ситуацията е, че преди битката трябва да се установи какво се опитва да постигне армията и да се позволи на младшите командири да проявят инициатива и да вземат решения според изискванията на ситуацията.

Според него идеалната структура на командването не е строга йерархия, а сфера, в която ядрото задава културата, а части от организацията по периферията са свободни да реагират на събития извън тях. Всъщност контрастът е между централизираното командване и децентрализираното изпълнение.

През този век бизнесът беше ударен от две големи кризи: финансовата от 2007-2009 г. и настоящата пандемия. Те показаха колко е важно да си гъвкав и подготвен. Организациите, които се справят най-добре с пандемията, са тези, които вече са били подготвени за непознатото, споделя Тенант. Ключовият урок според него е не да имаш запаси от дезинфектант и пластмасови прегради, а да знаеш как да управляваш големи промени в обществото и да промениш веригите на доставка. Това също изисква подготовка за видовете ситуации, с които мениджърите могат да се сблъскат.

Тенант твърди, че през последните години компаниите са затрупани с прогнозни анализи, които се опитват да конкретизират посоката на развитие на пазарите. Вместо това те трябва да участват във военни игри, в които могат да обсъждат идеи, които разширяват границите на възможното. "Колкото повече мислим за хипотетичното, толкова по-малко място има за неизвестни неизвестни", казва той, позовавайки се на известния американски стратег (и бивш министър на отбраната) Доналд Ръмсфелд. Корпоративните директори познават бизнеса си наистина добре. Но когато обстановката се промени, опитът не е от значение. Необходимо е да се направи тест и да се приспособят процесите чрез получаване и изпращане на обратна връзка.

Шефовете са склонни да затягат положението и да поемат контрол по време на кризисни ситуации. Но Тенант смята, че това губи ползата от многообразието на организацията. На компаниите им е необходимо хората на ръководни постове да бъдат адаптивни и отзивчиви. Старши мениджърите трябва да се откажат от авторитета си и да позволят на младите да вземат решения. Фирмите, които са инвестирали в изграждането на лидери в най-ниските нива на организацията, имат по-голям шанс да успеят по време на криза. В бизнеса, както при конфликтите не генералите носят бремето на войната, а войските.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved