Възстановява ли се световната икономика

Излизането от кризата започна, но е изключително неравномерно

Най-лошият ден от пандемията от COVID-19, или поне от икономическа гледна точка, беше Разпети петък (по католическия календар - бел. ред.). На 10 април ограничителните мерки в много страни бяха най-строги, хората бяха принудени да останат по домовете си и икономическата активност се срина. На този ден глобалният брутен вътрешен продукт спадна с 20% спрямо нормалното. Оттогава правителствата започнаха да разхлабват режима на изолация и хората започнаха да излизат навън. Икономиките започнаха да се възстановяват. Анализаторите прогнозират 7% ръст на глобалния БВП през третото тримесечие на годината спрямо второто.

Все още далеч от нормалното

Всичко това може да изглежда като възстановяването под формата на буквата V, но светът е все още далеч от нормалното си състояние. Правителствата продължават да налагат мерки за социална дистанция, за да ограничат разпространението на вируса. Тези мерки намаляват продукцията и услугите - като позволяват на по-малко хора да вечерят едновременно в ресторантите например или забраняват присъствието на зрители в спортните зали. Хората се притесняват от заразяване. Икономическата несигурност както сред компаниите, така и сред служителите е на рекордно високи нива - а според проучване това обяснява отказа на компаниите да инвестират.

По изчисления на американската инвестиционна банка Goldman Sachs продължаващите мерки за социална дистанция ще намалят глобалния БВП със 7-8% - почти в съответствие с това, което The Economist прогнозира през април, когато въведе термина "90-процентова икономика", за да опише какво би се случило, щом карантинните мерки бъдат премахнати. И докато световната икономика оперира с капацитет от около девет десети, то има много различия между индустриите и страните. Някои се справят сравнително, дори изненадващо добре, а други ужасно.

Вземете съответно представянето на стоките и услугите. Производството на стоки бързо сe възстанови. Според проучване на друга американска инвестиционна банка - JPMorgan Chase, продажбите на дребно в световен мащаб са възстановили нивата си отпреди пандемията до юли. "Въоръжени" с 2 трлн. долара помощи, предоставени от правителствата след настъпване на пандемията, потребителите по цял свят се запасиха с продукти - от лаптопи до гирички, с които да направят дългия си престой у дома по-поносим, което частично обяснява защо световната търговия се представи по-добре, отколкото икономистите очакваха. Глобалната промишлена продукция е компенсирала почти цялата загуба, натрупана по време на режима на самоизолация.

Активността в сферата на услугите е далеч под нивата й преди кризата най-вече защото индустрията е уязвима за хората, които избягват тълпите. По данни на платформата за резервации OpenTable броят на вечерящите в ресторантите остава с 30-40% по-нисък от обикновено в световен мащаб. Броят на редовните полети е наполовина на този непосредствено преди пандемията.

Различия между страните

Разликите в икономическите резултати на страните са още по-големи. Темповете на спад е характерно да се различават помежду си по време на рецесия. Но размерът на тазгодишния срив в производителността означава, че разликите между тези темпове са огромни. На 16 септември Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OИСР), която е клуб от богати държави, публикува нови икономически прогнози. Подобно на други анализатори, прогнозите й не са толкова мрачни и страшни в сравнение с последните публикувани през юни. Въпреки това разликата в спада между най-добре и най-зле представящите се страни от групата Г-7 се очаква да бъде 6.7 процентни пункта, или далеч по-голяма от тази през последната глобална рецесия преди десетилетие. Само Китай от големите икономики очаква растеж през 2020 г. Някои страни като Америка и Южна Корея са изправени пред рецесии, но едва ли катастрофални. За разлика от това Великобритания, изглежда, навлиза в най-дълбоката си такава след т.нар. Голям мраз от 1709 г.

Някои икономисти твърдят, че огромната разлика между страните е статистически мираж, който отразява различните методи за пресмятане на БВП. Във Великобритания например начинът, по който статистиците изчисляват разходите на правителството, означава, че затворените училища и отменените мероприятия имат по-голямо влияние върху БВП, отколкото в други страни. Влиянието им обаче е малко, защото най-големият спад в производителността идва от частния сектор.

Вместо това представянето се свежда до три фактора. Първият е структурата на индустрията. Страни като Гърция и Италия, които разчитат на търговия на дребно и туризъм, винаги са изглеждали по-уязвими в сравнение с Германия. Големият производствен сектор на Германия се подкрепя от възстановяването на производството на суровини.

Вторият е увереността, която, изглежда, се определя от опита на страната под карантина. Лошото икономическо представяне на Великобритания вероятно е свързано с лошото овладяване на пандемията от страна на правителството. Британците, изглежда, се страхуват повече от другите европейци да напускат домовете си.

Третият фактор са стимулите. Американските законодатели може да не са в състояние да се споразумеят за допълнителни средства, но вече са изготвили най-големия спасителен план в света предвид размера на икономиката на страната. Според ОИСР САЩ ще бъде една от най-добре представящите се богати страни през годината.

Какво предстои

Какво предстои за 90-процентовата икономика? Някои местни и национални власти са принудени да наложат нови карантинни мерки. Но други могат да са в състояние да уравновесят мерките за социална дистанция, без да застрашават производителността. Това може да доведе света до 95-процентова икономика. Експертите от ОИСР вярват, че БВП ще се възстанови през останалата част от годината.

Изкушаващо е да се мисли, че ваксина, разпространена в достатъчно широк мащаб, може бързо да възстанови реалността. Но ще останат следи - нежеланието на компаниите да инвестират днес означава по-малко продуктивен капитал в бъдеще. Множество американски работници вярват, че няма да се върнат на старите си работни места. Преразпределянето на ресурси към по-продуктивни компании ще отнеме време. Дори Goldman Sachs, която гледа с оптимизъм на перспективата за ваксина, не вижда американската безработица да достигне нивото отпреди пандемията от 4% до 2025 г. Доколкото болестта има дълготрайни ефекти, то предизвиканата от нея рецесия ще остави световната икономика да се чувства подценена още известно време.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    fpd1488699386518396 avatar :-|
    Ivan Mitev
    • - 1

    Сега държавите са при условия на разпространено в света неправилно емитиране на пари.
    Дейността на централната банка (ЦБ) подсигурява щети. Всички са жертви на грешката на ЦБ.
    При неправилно емитиране на пари, мерките за противодействие срещу COVID-19 създават допълнителни щети.
    Възможно е спасение от катастрофална икономическа криза. За устойчив държавен просперитет е необходимо правилно емитиране на пари.

    Жалко е, че някои приемат неправилното емитиране на пари за вечна даденост и грешката на ЦБ се запазва.

    Нередност?
  • 3
    svetlozar_savov avatar :-P
    SS
    • + 1

    С тия чували новонапечатани хартии - отма ...

    Нередност?
Нов коментар