🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Компаниите от водородния бранш се обединяват, за да свалят цените

Целта е перспективното чисто гориво да струва не повече от 2 долара за килограм

Съхранението на водорода във втечнен вид става в цистерни, издържащи на налягане от 700 атмосфери, и при температура от -253 градуса по Целзий.
Съхранението на водорода във втечнен вид става в цистерни, издържащи на налягане от 700 атмосфери, и при температура от -253 градуса по Целзий.
Съхранението на водорода във втечнен вид става в цистерни, издържащи на налягане от 700 атмосфери, и при температура от -253 градуса по Целзий.    ©  NASA
Съхранението на водорода във втечнен вид става в цистерни, издържащи на налягане от 700 атмосфери, и при температура от -253 градуса по Целзий.    ©  NASA

В близко бъдеще човечеството може да започне да получава голяма част от енергията си благодарение на "зеления" водород и вероятността за това се увеличава. Най-големите световни производители на перспективното гориво обединяват сили в начинание, което те наричат Green Hydrogen Catapult. Целта на амбициозната инициатива е да увеличи производството на водород 50 пъти в рамките на следващите шест години, като паралелно драматично свали цената му. Сред учредителите на сдружението са енергийни фирми като ACWA Power, CWP Renewables, Envision, Iberdrola, Ørsted, Snam и Yara.

Производството на "зелен" водород чрез електролиза, използвайки ток от възобновяеми източници, обаче в момента е много по-скъпо в сравнение на синтезирането му от природен газ. Компаниите, участващи в Green Hydrogen Catapult, се надяват, че ще постигнат икономии от мащаба и ще свалят цената до 2 долара за килограм, което според последните проучвания ще направи въпросното гориво достатъчно конкурентоспособно. Някои енергийни експерти обаче са скептични доколко това наистина е постижимо, особено в контекста на обстоятелството, че в момента килограм "зелен" водород струва между 3.5 и 8 долара.

Новата съвместна инициатива все пак се надява да постигне това, като лидерите в сектора се ангажират да инсталират нови съоръжения за производство на възобновяема енергия с мощност 25 гигавата до 2026 г. Едно от потенциалните места, където това може да се случи, е пустинята Сахара, където вече са построени първите големи соларни електроцентрали. Ако тази цел бъде постигната, това ще има сериозен ефект за декарбонизацията на световната икономика и ще помогне за трансформацията на бизнеси с голям въглероден отпечатък като енергетиката, металургията, химическата индустрия и корабоплаването, които ще могат да намалят зависимостта си от въглищата и природния газ. Водородът също така може да се използва по-ефикасно от електричеството в тежкотоварни превозни средства като автобуси, камиони и строителна механизация (съществува например прототип подобен багер, произведен от фирмата JCB).

"Като лидери в надпреварата да свалим цената на фотоволтаичната енергия под 2 цента за киловатчас вярваме, че колективната ни изобретателност и предприемачески дух могат да намалят себестойността на зеления водород под 2 долара за килограм", коментира Пади Падманатан от ACWA Power, цитиран от BBC. И допълва: "От гледна точка на индустрията не виждаме технически пречки за постигането на това, така че е време да продължим с намаляване на разходите чрез увеличаване на производствения капацитет".

Не всички обаче са технологични оптимисти по отношение на водорода. Въпреки че от това ново гориво има ползи, списъкът с недостатъците му е също толкова впечатляващ, коментира британският енергиен експерт Майкъл Либриг в публикация за BloombergNEF. "Водородът не съществува свободно в природата, така че е нужна енергия, за да бъде отделен", отбелязва той. И допълва, че съхранението му във втечнен вид става в резервоари с налягане 700 атмосфери и при температура от -253 градуса по Целзий. "Отделя една четвърт от енергията при аналогичен обем в сравнение с природния газ... Може да направи металите по-крехки, изтича през най-малката пукнатина и да, експлозивен е", обобщава експертът, добавяйки, че въпреки всичко изброено водородът "е обсебил порочно въображението на технооптимистите".

В групата на последните обаче попадат влиятелни хора и организации, като например британският премиер Борис Джонсън, който подготвя водородна стратегия, ръководството на ЕС, което има работна версия на подобен документ, и германското правителство, което планира да инвестира 8.25 млрд. евро във водородни проекти като част от зеленото възстановяване на икономиката си.