🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Облекченията за нови ВЕИ може да се забавят

Едрият бизнес поиска търгове за новите ВЕИ, ЕСО предлага депозит "резервиране на мощности"

Ако искате да получавате информация за най-важното от сектора на енергетиката, може да се абонирате за седмичния ни е-бюлетин тук

Облекченията за изграждането на нови централи с вятърни и соларни мощности най-вероятно ще бъдат гласувани от Народното събрание след коледната ваканция на депутатите. Идеята бе промените в Закона за енергетиката да влязат в сила още от 1 януари, но това няма да се случи. "Има много дискусионни моменти и предложения, които трябва да се уточнят между първо и второ четене на проекта, и той едва ли ще влезе за финално гласуване в зала тази година", каза за "Капитал" председателят на енергийната комисия в парламента Валентин Николов. Затова гласуването се очаква да се случи в първите дни на 2021-а.

Най-общо предлженията предвиждат новите ВЕИ проекти, въведени в експлоатация след 1 януари 2021 г., с изключение на малките покривни инсталации (които ползват преференциални цени) да бъдат освободени от задължителната към момента вноска към фонд "Сигурност на електроенергийната система", която е в размер на 5% от приходите им.

Предлага се и извеждането на още производители на свободния пазар, с което ще се осигури по-добра ликвидност на енергийната борса. Сега на нея са длъжни да продават всички централи с мощност над 1 мегават, докато от 1 юли 2021 г. това ще важи и за по-малките инсталации от 500 kW до 1 MW. Предвидени са и промени, свързани с формалното отпадане на сделките за закупуване на студен резерв.

Кой какво предлага

Дребните на пръв поглед изменения обаче предизвикаха множество коментари. "За навлизането на нови ВЕИ производители трябва да се въведе конкурсно начало - определя се какви са нужните генериращи мощности, обявява се търг и който постигне най-ниска цена на произведената електрическа енергия, изгражда новата мощност", предлагат например от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) в свое становище до депутатите в енергийната комисия на парламента по повод промените в Закона за енергетиката.

Едрият бизнес припомня още, че провеждането на търгове за нови ВЕИ е практика както в другите страни на ЕС, така и в държави извън него, като Северна Македония например. Албания също провежда такива търгове, защото те правят постигането на ниски цени на зелената енергия без нуждата от държавна гаранция или преференциално изкупуване например. Засега обаче България отказва да приложи този модел, макар той да е доказал своята ефективност.

БФИЕК подкрепят и разширяването на обхвата на либерализацията за производителите на електрическа енергия. "В допълнение на изкарването на борсовите платформи на по-малки производители (около 172 Gwh годишно) бихме искали да видим и скорошни мерки за привеждане на дългосрочните споразумения за изкупуване на електрическа енергия към пазарните принципи", пише изпълнителният директор на БФИЕК Ивайло Найденов и изтъква, че тези мерки се обещават от години, а в ситуцията на пандемия е задължително да бъдат приети.

Промените най-общо се подкрепят и от Министерството на енергетиката, което в свое становище посочва, че това е поредната стъпка към продължаване на енергийната реформа за пълна либерализация на пазара на ток и интегриране на националния пазар в общия европейски пазар на енергия.

Нов депозит, нов късмет

Свое предложения за промени в Закона за енергетиката е направил и държавният Електроенергиен системен оператор, чието ръководство смята, че за новите ВЕИ трябва да се въведе депозит за резервиране на мощности в размер на 5000 лв. за всеки мегават инсталирана мощност на бъдещия обект. Идеята е следната - операторът на съответната електрическа мрежа обявява процедура за резервиране на бъдещи мощности, като инвеститорите, които имат намерение да изградят нов обект или да разширят настоящия, подават заявление. Операторът разглежда заявлението, а инвеститорът внася депозита. После операторът изготвя становище и ако то е положително, се пристъпва към сключването на договор. Ако становището е положително и инвеститорът се откаже от договор, то депозитът се усвоява от оператора. Ако обаче то е отрицателно, парите ще се връщат на инвеститора.

Според Валентин Николов предложението на ЕСО най-вероятно няма да бъде подкрепено. "Тяхната идея (на ЕСО, б.а.) е да има някаква яснота - да видят какви заявки ще бъдат направени, за да могат да планират и развитието на мрежата си в контекста на финансирането по Плана за възстановяване. Според нас обаче това може да доведе до проблеми и до един вид препродаване на този капацитет от недобросъвестни лица, които са го запазили, на други, които действително искат да инвестират", обясни той за "Капитал".

Николов заяви, че с промените ЕСО ще бъде задължен да публикува своевременно данни за свободния капацитет, така че потенциалните инвеститори да знаят къде могат да развиват проектите си. В момента това не е известно и създава сериозни проблеми пред бизнеса - даден инвеститор например може да купи земя във Видин и да изготви всички документи за присъединяване на соларна централа, а впоследствие да се окаже, че там свободен капацитет няма, а има, да речем, в Малко Търново.

В промените на енергийния закон ще бъде дефинирано и производството на енергия от водород, каза още Валентин Николов.

Чакана реформа

Българската фотоволтаична асоциация (БФА) отдавна очаква отпадането на 5%-ната вноска към фонд "Сигурност" за нови ВЕИ и я определя като първа стъпка за подобряване на инвестиционната среда за изграждане на нови електроцентрали от възобновяеми източници и логично премахване на съществуващата пазарна бариера пред инвеститорите, които ще разчитат изцяло на цената на свободния пазар на електрическа енергия.

Според БФА България може да бъде от най-успелите държави в ЕС в енергийната трансформация и икономическото възстановяване след пандемията "само при бързо и ефективно възприемане в българското законодателство на европейската регулация в областта на климата и енергетиката в нейната интегрирана цялост с механизмите за компенсиране и защита и насърчения".

Премахването на таксата за нови зелени проекти са подкрепя и от Българската ветроенергийна асоциация. Това е необходима стъпка за привличане на инвеститорски интерес към изграждане на ВЕИ проекти в страната, смятат от организацията.