Учени: Пандемията няма да приключи, докато бедните страни нямат достъп до ваксини

Богатите икономики закупуват около 70% от достъпните дози

Пандемията от коронавирус няма да приключи освен ако бедните държави не получат ваксини. Това твърдят учени в материал за научното списание Lancet. И допълват, че богатите икономики закупуват около 70% от достъпните дози, което ще доведе до траен недостиг в страните с ниски и средни доходи.

"Светът се нуждае от повече дози от ваксините срещу COVID-19 в сравнение с това, което е правил някога с друга ваксина", казват учените. Но по думите им бедните държави не разполагат с достатъчно средства и богатите страни взимат по-голямата част от доставките. Затова е необходимо ускоряване на производството, както и съобразяване на достъпността на цените.

Рисковете от "ваксинния национализъм"

Това е поредното предупреждение, че т.нар. ваксинен национализъм, който се разрази след началото на пандемията, застрашава живота на милиони, пише ВВС. Миналата година генералният секретар на ООН Антониу Гутериш остро критикува практиката, наричайки я "несправедлива". Тогава той подчерта: "Никой от нас не е в безопасност, докато всички ние не сме в безопасност." В края на януари пък Международният валутен фонд заяви, че ограниченият достъп на развиващите се икономики до ваксините представлява риск за глобалната финансова стабилност. Причината е, че тези липси могат да доведат до застой в икономическото възстановяване на страните с ниски доходи.

Според материала в сп. Lancet фактът, че няколко ваксини срещу коронавирус са разработени за по-малко от година, е "невероятно постижение". Но цените на дозите варират в голям диапазон - най-евтините са около 5 долара, а най-скъпите - над 60 долара. Провеждането на имунизационните кампании също представлява предизвикателство, като учените посочват, че някои от членките на Световната здравна организация никога не са провеждали ваксинационни програми за възрастни. С напредването на ваксинните разработки авторите на материала съветват разпределението на дозите да става въз основа на ситуацията в конкретната държава - например за бедните страни да се осигуряват ваксини, изискващи поставянето на една доза, тъй като при тях ще е по-трудно съхранението при ниски температури на ваксини от две дози.

Сп. Lancet предупреждава, че освен удължаване на пандемията липсата на достъп до имунизации покачва вероятността от появата на още мутации на вируса. "Ако ваксините не бъдат разпределени по-равномерно, може да отнеме години, преди да успеем да контролираме коронавируса на глобално равнище", твърдят учените.

"Катастрофален морален провал"

Под данни на Bloomberg в глобален мащаб са поставени над 152 млн. дози от ваксината срещу коронавирус, като около една трета от тях са инжектирани в САЩ. Но Колумбия например е сред държавите с ниски и средни доходи, в които все още не е поставена нито една доза. "Мисля, че най-важното нещо, което излезе наяве, е липсата на солидарност - фактът, че много страни започваха ваксинациите, докато много бедни страни дори не са започнали", посочва пред USA Today колумбийският лекар Хуан Хосе Велес. Пред същото издание Карлос Лопес, директор на бежански лагер в Гватемала, коментира, че е притеснен за мигрантските общности в региона, защото те често нямат достъп до основни здравни услуги: "По-голямата част от тях нямат никакви икономически ресурси. На практика те последни ще бъдат взети под внимание."

Според Световната здравна организация някои страни ще имат по-широк достъп до ваксини в края на 2022 г. или 2023 г. Висши представители на организацията казват, че "ваксинният национализъм" е изправил света "на ръба на катастрофален морален провал". "Презапасяването с ваксини само ще удължи кризата и ще забави възстановяването на Африка", коментира регионалният директор за Африка на СЗО д-р Мачидисо Моети. И допълва: "Несправедливо е, че най-уязвимите африканци са принудени да чакат за имунизация, докато групи в богатите държави, които не са толкова рискови, са в безопасност."