Германия взема заем от още 100 млрд. евро за 2022 г. заради корона кризата

"Дълговата спирачка" в страната се връща от 2023 г.

Финансовият министър Олаф Шолц заяви, че с повишените разходи правителството е запазило милиони работни места
Финансовият министър Олаф Шолц заяви, че с повишените разходи правителството е запазило милиони работни места
Финансовият министър Олаф Шолц заяви, че с повишените разходи правителството е запазило милиони работни места    ©  Reuters
Финансовият министър Олаф Шолц заяви, че с повишените разходи правителството е запазило милиони работни места    ©  Reuters

Германското правителство ще вземе заем от още 100 млрд. евро за 2022 г. Това е с 18.2 млрд. евро над предишните планове и показва, че корона кризата ще продължи да оказва негативен ефект върху възстановяването на страната. Допълнителните средства, които се прибавят към дълга от 370 млрд. евро, взет от Берлин от 2020 г. насам заради пандемията, се съдържат в проектобюджета за следващата година, прокаран от кабинета в сряда, пише Financial Times.

Финансовият министър Олаф Шолц заяви, че с повишените разходи правителството е "защитило здравето на много граждани, подкрепило е компаниите и е запазило милиони работни места". Затова по думите му и в бюджета за 2022 г. се продължава с тази "решителна фискална политика".

Кабинетът прокара и своите средносрочни финансови планове до 2025 г. Но трябва да се има предвид, че Германия избира нов парламент през септември и вероятно планираните разходи ще претърпят промени.

Стимули, помощи и инвестиции

Проектобюджетът предвижда 51.8 млрд. евро за инвестиции спрямо 38.1 млрд. евро през предкризисната 2019 г., които ще подкрепят икономическото възстановяване на страната. Публичните инвестиции ще останат на нивото от 50 млрд. евро годишно до 2025 г. Планът за 2022 г. включва разходи от 443 млрд. евро спрямо 547.7 млрд. евро за предходната година.

По време на корона кризата германското правителство въведе програми за извънредна помощ и стимули, което наложи да бъде изоставен традиционният ангажимент за балансиран бюджет. Прекратена беше и т.нар. дългова спирачка - лимит на новите заеми, записан в конституцията. Тази "спирачка", която може да бъде пренебрегната в случай на настъпили извънредни ситуации, няма да бъде спазвана за трета поредна година през 2022 г. Правителството обаче посочва, че през 2023 г. мярката ще влезе отново в сила, като нивата на новия нетен дълг ще спаднат до 5.4 млрд. евро през 2023 г. и ще се покачат до 12 млрд. евро през 2024 г. и до 11.8 млрд. евро през 2025 г. Това са все равнища, които са позволени от "дълговата спирачка".

Шолц е оптимист

Прогнозите са, че германската икономика ще отбележи ръст от 3.6% през 2022 г., като Шолц частично отдава това на ефекта върху икономиката от фискалните стимули за 130 млрд. евро, договорени миналия юни. Финансовият министър твърди, че въпреки новите заеми съотношението между дълг и БВП в Германия остава относително ниско. В резултат на глобалната финансова криза през 2010 г. то е било 82.3%, като през 2019 г. е спаднало до под 60%. За тази година Шолц очаква да бъде 74.5%, което е най-ниското ниво сред членките на Г-7.

Заемите от 370 млрд. евро, взети заради пандемията, частично подпомогнаха финансирането на германските програми за помощи за компаниите, пострадали от противоепидемиологичните мерки. Правителството е платило над 108 млрд. евро досега, като от миналия ноември е разпределило 25.8 млрд. евро за директни и невъзвращаеми грантове за бизнеса.