Греъм Стюарт: Ако искаме повече британски компании в България, трябва безопасна бизнес среда

Друго приложение на технологията е в борбата с климатичните промени. От 1990 г. ние сме намалили въглеродните си емисии повече от всяка друга голяма икономика в света. Хората понякога се страхуват да направят това, защото може да доведе до загуба на благосъстояние и на работни места. Всъщност с орязването на емисиите си с 45% Обединеното кралство увеличи своя БВП със 78%. Вярваме, че имаме технологиите и системния подход, за да прекъснем връзката между загубата на работни места и намаляването на въглеродните емисии. И може да споделим опита си в тази област и да дадем увереност не само на бизнеса и на политиците, а и на хората.

Като поддръжник на инициативата "Три морета" имаме големи възможности в инфраструктурата, логистиката и технологията. И искаме да помогнем в постигането на благополучието, което ще донесе стабилната и добре управляваната инфраструктура.

И на последно място - дали бизнесът ще успее да донесе благоденствие на страната, зависи от бизнес средата. Искаме да продължим да работим с България както за подсилване на съдебната система и на бизнес средата, така и за справяне с корупцията. Ако искаме повече британски компании да правят бизнес тук, това изисква бизнес среда, в която те безопасно да оперират.

Не мога да не ви попитам за Brexit. Как Великобритания ще компенсира напускането на ЕС? Миналата година вие казахте, че през следващите пет години очаквате 90% от сделките да се случват извън Европа. Валидна ли е все още тази прогноза?

Доволни сме от търговското споразумение с ЕС - то е безпрецедентно, 100% без мита и без квоти, с достъп до взаимните пазари. Това е една чудесна база, над която да надграждаме. Станахме свидетели как търговията бе засегната от пандемията от коронавирус, както и от приключването на преходния период за Великобритания. Виждаме и завръщане до обичайните нива на търговия. Но положихме много усилия, за да подкрепим бизнеса, и работим с бизнесите и от двете страни - и в Обединеното кралство, и в ЕС, за да сведем до минимум проблемите по границата. Неизбежно ще има повече проблеми отпреди, защото ако искаш безпроблемна търговия с ЕС, трябва да бъдеш негов член, а британците избраха обратното. Но в споразумението има ангажимент и от двете страни да работим заедно за свеждането до минимум на нетарифните бариери, както и за пълното елиминиране на тарифните бариери. Смятаме, че това е фантастична възможност, не на последно място защото в България нашата търговия се увеличи с 50% през последните 5 години. Ние сме петият по големина инвеститор и сме амбицирани да отидем по-далеч и да направим повече. Така че смятам, че сме в началния етап на нашите търговски и инвестиционни отношения и искаме да се уверим, че българският бизнес и българите са наясно с нашия интерес.

Що се отнася до света извън ЕС, не аз, а Международният валутен фонд казва, че 90% от глобалния растеж ще бъде извън Европа през следващите 5 години. Така че ролята на министерството за международна търговия е да помогне за препозиционирането на британския бизнес към най-бързо растящите части на света. И с инициативата "Три морета" се надяваме, че Централна и Източна Европа ще бъдат едни от най-бързо растящите части на континента и съответно област, с която ще искаме да вършим повече работа.

Нашата търговска политика е може би най-амбициозната в сравнение с всички големи икономики. И засега нещата вървят добре. Ще работим в тясно партньорство с нашите европейски съюзници и приятели и също така ще работим по отношение на бизнес възможностите по света, включително в Азия и Тихоокеанския регион.

Споменахте проблемите по границата с ЕС следBrexit. Какви са икономическите щети досега?

Заради отражението на пандемията е трудно да се каже. Времето ще покаже, но ние работим всеки ден за подобряване и улесняване на търговията и в двете посоки. Ще има повече проблеми, отколкото в миналото, но напускането на ЕС ни позволява да договаряме нови търговски споразумения, което преди не беше възможно. Например превърнахме това, което беше споразумение между ЕС и Япония, в споразумение между ЕС и Великобритания, но постигнахме повече, отколкото щяхме като членка на ЕС. И така две от най-напредналите в технологично отношение държави в света - Обединеното кралство и Япония, успяха да договорят дигитални клаузи и клаузи за данните, което е повече от това, което щеше да позволи ЕС, защото с него имаме различен подход към данните. А смятаме, че важността на данните и на дигиталните елементи ще нараства и ще използваме своята гъвкавост като независима търговска нация за намирането и постигането на ползи.

Какво още може да се направи, за да се преодолеят тези затруднения по границата между ЕС и Обединеното кралство?

С всеки ден нещата се подобряват, търговията се възстановява, хората намират начини и съм оптимистично настроен за бъдещето. Първоначално например имаше проблеми с морската храна от Обединеното кралство, достигаща европейските пазари. Но тя, изглежда, се върна до нормалните си обеми. Работим здраво и е предизвикателство да свържем по-добре компетентните британски министерства - водени от моето министерство, работим в тясно сътрудничество с другите колеги, включително с министерствата на околната среда, храните и други за ограничаване на тези проблеми. А и имаме споразумение с ЕС да работим за свеждане до минимум на тези гранични затруднения. С добра воля и от двете страни позициите ни са добри.

Относно "Протокола за Северна Ирландия" - той не работи ефективно и не може да продължава така. Но работим по конструктивен начин с нашите партньори от ЕС за намирането на решение. И трябва да го намерим, защото трябва да спазим Споразумението от Разпети петък и да запазим единството на Обединеното кралство. Това са основните приоритети и те надминават всичко останало.

Говорите за нови търговски споразумения. Какви възможности произлизат от сделки след Brexit, договаряни между Великобритания и САЩ, Япония, Нова Зеландия и Австралия?

В министерството имаме графика, която показва всички тези линии, пресичащи целия свят. Искаме да намалим бариерите пред търговията по целия свят. Не мисля, че някой някога е установил толкова бързо и толкова амбициозна политика за свободна търговия. Когато напуснахме ЕС, имахме не повече от тридесет-четиридесет експерти по търговска политика. Сега в моето министерство има отдел от преговарящи по търговията, който е по-голям от този на американския търговски представител.

Преди няколко седмици дадохме официалното начало на преговорите с Всеобхватното и прогресивно Транстихоокеанско партньорство (CPTPP) - единадесет страни, които съставляват около 13% от глобалния БВП. А ако се добави и британският дял от БВП, стават около 16%, което е почти същото като на ЕС. Това ще ни даде достъп до някои от най-бързо растящите райони на света. Смятаме, че има възможности на много места. Също така тази година започнахме преговори за разширяване на договорките с Канада и Мексико. Обявихме разширено търговско партньорство с Индия - премиерите Борис Джонсън и Нарендра Моди заявиха, че искат да удвоят търговията между двете страни до края на десетилетието и искат споразумение за свободна търговия. И освен това сме в напреднали преговори със Съвета за сътрудничество в Персийския залив, което е още един значим за нас пазар.

Използвайки гъвкавостта да бъдем независима търговска нация, а не огромен блок, който е толкова развит, колкото е най-малко развитият му член, ще успеем да правим сделки на места, където ЕС не може или не иска. Ще видим дали тази гъвкавост, произлизаща от независимостта ни, ще ни позволи да постигнем същите резултати в търговията, каквито постигнахме при ваксините.

А каква е вашата позиция относно засилване на икономическите връзки с Китай? Наскоро казахте, че това е "без алтернатива" въпреки нарушаваните от Пекин човешки права.

Имаме различия с Китай и нямаме еднакви ценности. Но ще защитим човешките права, околната среда, глобалните търговски правила. В области, в които имаме различия с Пекин, никога няма да отстъпим. От друга страна обаче, признаваме нуждата да се работи с Китай. Неговият ръст представлява най-голямата единична икономическа възможност в света. Искаме Китай да бъде процъфтяваща и успешна държава и ще продължим да защитаваме нашите ценности, докато се ангажираме с него по един конструктивен начин относно теми като климатичните промени, където без страната не можем да намерим решение на проблема. Китай има интерес към базирания на правила глобален ред - приемането на глобалните норми е в техен дългосрочен интерес.

Интервюто взе Марина Станева