Крис Бартън: За енергийна независимост от Русия трябват диверсификация и нисковъглеродни алтернативи

Британският комисар по търговията за Европа на Негово Величество пред "Капитал"

"Може да се възползвате от британската експертиза в сферата на офшорната вятърна енергия, енергийната ефективност и електрическите превозни средства", казва британският комисар по търговията за Европа Крис Бартън

Марина Станева

"Може да се възползвате от британската експертиза в сферата на офшорната вятърна енергия, енергийната ефективност и електрическите превозни средства", казва британският комисар по търговията за Европа Крис Бартън © Цветелина Белутова

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Визитка

Крис Бартън е британският комисар по търговията за Европа на Негово Величество, ръководещ екип към министерството за международната търговия на Обединеното кралство, базиран в 34 държави, с цел насърчаване на търговията и инвестициите между Великобритания и Европа. Той е държавен служител от 1998 г., като е имал водеща роля в търговията, енергията, бизнес регулациите, ЕС и международните отношения в съответните британски министерства.

Какви геополитически промени ще настъпят заради войната на Русия в Украйна и как ще се отразят на бизнеса в Европа?

Това, което се случва в Украйна, е напомняне за партньорствата, които трябва да имаме. Очевидно е, че то променя в голяма степен начина, по който се ангажираме с Русия. От по-позитивна гледна точка бих казал, че се подчертава важността на близките отношения между страни с еднакви виждания като Обединеното кралство и България и колко съществено е да работим заедно по темите от взаимен интерес, включително търговията, енергията и технологиите. Това е истински стимул за по-близки връзки между двете страни. И в по-общ смисъл е много важно в светлината на случващото се в Русия да си напомним, че искаме да видим близки отношения с демократичните държави по света, за да работим заедно за развитието и сигурността, от които се нуждаем.

Какви са възможностите на Обединеното кралство и на ЕС за бързо осигуряване на енергийна независимост от Русия?

За да постигнем енергийното бъдеще, което ни е необходимо, трябва да се фокусираме върху три основни области. Първата е да вземем предвид търсенето, тоест да насърчим енергийната ефективност и да намалим нуждата си от енергия. Освен това трябва да обърнем внимание на диверсифицирането на доставките. В това отношение наистина добра новина е откриването на интерконектора Гърция - България, което е точно това, което трябва да правим, за да имаме по-голямо разнообразие от източници. Третата област е разработването и прилагането на нисковъглеродните алтернативи. Дългосрочното ни бъдеще е извършването на нисковъглеродния преход. Това е много важно поради екологични причини, но сега случващото се в Русия ни показва, че е от изключително значение и заради сигурността.

Всичко това не е краткосрочно преориентиране, а изисква дългосрочна стратегия, насока и отдаденост, за да стане възможен този преход. Но това е и посоката, в която трябва да поемем. И всъщност в Обединеното кралство преследваме тази цел от няколко години - увеличаване и разгръщане на възобновяемата енергия, защото виждаме, че е необходимо както по екологични причини, така и по икономически причини и по причини, свързани със сигурността. Това са ключовите основи - намаляване на търсенето, диверсифициране на доставките и развиване на нисковъглеродните алтернативи.

Не мога да пропусна темата за Brexit.Как Обединеното кралство ще компенсира напускането на ЕС, като имаме предвид и негативните ефекти от пандемията и руската война в Украйна?

Ясно е, че последните няколко години с ковид и сега със случващото се в Украйна изпълниха средата с предизвикателства спрямо търговията. Но всъщност търговията между Обединеното кралство и ЕС е окуражаваща, тоест отскочи много бързо от първоначалния спад, който наблюдавахме, когато напуснахме съюза. Имаше краткосрочно намаляване на износа ни към ЕС, но до средата на 2021 г. се върнахме обратно до равнищата от преди. Последните три месеца наблюдаваме най-високата изобщо стойност на британския износ към съюза. Така че това е една наистина положителна история по отношение на случващото се и на нашия нов подход. Разбира се, компаниите трябваше да разберат различните правила и регулации, но доказателствата сочат, че те се справят доста добре.

"Търговията между България и Великобритания е на стойност 2 млрд. евро, което е съществена инвестиция и има голям потенциал за разрастване."

Ние гледаме напред към възможностите. По принцип съм оптимист, но за това имам силни причини. Влязохме в споразумението за търговия и сътрудничество с ЕС, което е споразумение за свободна търговия от световна класа и поне толкова добра търговска сделка, колкото тези, които Обединеното кралство има с другите части на света, и колкото ЕС има с други части на света. Това е наистина силна основа за търговия. Разбира се, имаме и силни политически, икономически, социални, културни и лични връзки с ЕС и България. Някои от областите, в които виждаме големи възможности за растеж, са както нисковъглеродният преход, така и технологиите. Също така във вътрешен план се опитваме да гарантираме, че имаме регулаторна система, която стимулира икономическия растеж, част от който идва от инвестициите, и се радваме да видим повече инвестиции от България и други международни партньори. Имаме много добра среда за процъфтяването на българските бизнеси - това помага на нашия растеж, така че има реални възможности за взаимно сътрудничество.

Говорите за възможности, но и за предизвикателства. Какво според британското правителство е решението на спора с ЕС за "Протокола за Северна Ирландия" (предвиждащ Северна Ирландия да продължава да следва митническите правила на ЕС с цел да се избегне "твърда граница" между региона и Република Ирландия - бел. ред.) и може ли да се постигне компромис?

Всички участници са пределно ясни, че основен приоритет трябва да бъде запазването на "Споразумението от Разпети петък" (което донесе мир в управлявания от Обединеното кралство регион - бел. ред.). Трябва да го направим по начин, който уважава интегритета на единния пазар на ЕС, но също така трябва да се спазва целостта на единния пазар на Обединеното кралство. Има подход, който може да направи това - да позволи свободното преминаване на британски стоки в рамките на Северна Ирландия, които да могат да бъдат потребявани там. И ако продуктите преминават в ЕС, те трябва да спазват регулациите на съюза.

Тоест имаме модела и смятаме, че сегашният подход има нужда от някои корекции, защото няма подкрепата на големи части от Северна Ирландия, от която се нуждаем за поддържане на "Споразумението от Разпети петък". Представихме на Брюксел няколко предложения и искаме да видим решение на проблема чрез преговори, което е постижимо. Разговаряме с Европейската комисия за този подход. Не сме на етап, в който сме постигнали пълна договорка, но се надяваме това да стане. В крайна сметка на първо място трябва да спазим "Споразумението от Разпети петък" и ако се налага, трябват защитни мерки, за да го запазим. Но нашето намерение е да постигнем решение чрез преговори. Ще се нуждаем обаче от още малко гъвкавост от страна на ЕС, за да се гарантира, че ще можем да го направим.

Някои британски сектори се оплакват от недостиг на работна ръка и професионалисти следBrexit. Какви мерки се вземат за този проблем?

Проблемът с недостига на професионалисти е много повече свързан с ковид и се наблюдава в много страни по света, в които имаше краткосрочно напрежение относно набирането на необходимите в секторите служители. За цялата верига за доставки и търсенето на професионалисти водещо послание след всичко, което стана с пандемията, е колко невероятно устойчиви са те. Определено виждаме, че в Обединеното кралство и на международно равнище въпреки силния шок от ковид и нарушенията на процеса голяма част от веригите за доставки все още функционират и голяма част от секторите все още разполагат с необходимите служители. Искаме да вървим напред и да гарантираме, че ще имаме още от опитната работна сила, от която се нуждаем.

Разглеждаме три области. Първата е свързана с увеличаване на участието в работната сила. Затова в последно време например намаляваме основната ставка на данъка върху доходите и също така осигуряваме подкрепа за детските грижи - мерки, които ще окуражат повече хора да се включат. Имаме също така много активен образователен сектор както на училищно равнище, така и на ниво университети със силен акцент върху обучението и увеличаването на уменията, включително в нови области като технологиите. Разбира се, те се нуждаят от нови сфери на експертиза и ние разполагаме с много динамично образование, което опитва да гарантира, че ще имаме тези професионалисти. Що се отнася до миграцията, притежаваме гъвкавостта да се адаптираме по начин, даващ гаранции, че ще разполагаме с умелите служители, необходими на икономиката. И сме въвели система, която приспособява подхода ни спрямо работници от различни държави, когато имаме определени нужди.

Британското правителство поставя акцент върху възможността за нови търговски споразумения. На какъв етап е договарянето на пост-Brexitсделки с други страни? Наскоро премиерът Лиз Тръс призна, че договорка със САЩ е малко вероятно да бъде сключена в близките години.

Доста сме заети, при това успешно заети. Напускайки ЕС, сключихме търговско споразумение със съюза. Също така се договорихме за продължаване на споразуменията за свободна търговия, от които бяхме част като държава в ЕС, тоест това прави около 40 сделки по света, покриващи 99% от търговията, включена в споразуменията, когато бяхме част от ЕС. Насочили сме поглед към новите договорки, които може да сключим. Някои са напълно нови - като Нова Зеландия, Австралия. Друг път става въпрос за подобряване на споразуменията, които вече съществуват - например с Израел, Норвегия, Лихтенщайн, Исландия. Сега някои от ключовите сделки, върху които сме се фокусирали, са Всеобхватното и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство (CPTPP); провеждаме преговори с Индия и със Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC); очакваме скоро преговори с Швейцария. Може да кажем, че вероятно сме страната, договаряща повече търговски споразумения от всяка друга държава в света. Това е една активна и много успешна програма.

"Откриването на интерконектора Гърция - България е точно това, което трябва да правим, за да имаме по-голямо разнообразие от източници."

По отношение на САЩ фокусът ни в момента е върху някои от нещата, които може да свършим на държавно ниво, както и сътрудничеството на международно равнище. Имаме много активен търговски дневен ред и нашият министър за международната търговия беше там през последните дни, което подчертава силните ни връзки.

Какво е бъдещето на търговските отношения между България и Обединеното кралство и в кои сектори виждате възможност за сътрудничество?

Бъдещето е светло и връзките вече са силни. Двустранната търговия е на стойност 2 млрд. евро, което е съществена инвестиция и от двете държави и има голям потенциал за разрастване. Виждаме възможности в два определени сектора - единият е нисковъглеродният преход, където се отварят цял набор различни области, в които можем да увеличим търговията и инвестициите. Може да се възползвате от британската експертиза в сферата на офшорната вятърна енергия, енергийната ефективност, електрическите превозни средства, "умната" употреба на енергията, водородната енергетика.

Другият сектор е технологиите, при които виждаме потенциал и в двете посоки за повече търговия и инвестиции. Британски компании са активни тук - например "Смартматик", която помогна за вашето машинно гласуване. Същността на технологичния пазар е да се развива и да еволюира толкова бързо и искаме да видим в тази област повишаване на търговията и инвестициите и в двете посоки. Това е едно от нещата, които правя, докато съм в София - да говоря с различни компании тук за начини да постигнем тази цел. Също така разполагаме с няколко програми, насърчаващи технологичните инвестиции в Обединеното кралство. Имаме интерес и смятам, че ще имаме голяма полза от българските инвестиции във Великобритания. Предлагаме много атрактивна бизнес среда с растящ пазар, отворена икономика, пропорционална и ясна регулаторна система, относително ниски данъци, добра инфраструктура, първокласни университети за проучвания и развитие и висококвалифицирана работна ръка. Така че има големи възможности за българските компании, особено в технологичния сектор, ако дойдат в Обединеното кралство.

Интервюто взе Марина Станева