Накъде ще поеме афганистанската икономика
Талибаните имат възможността да направят страната примамлива дестинация за международни инвестиции
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Решението на американския президент Джо Байдън да изтегли войските от Афганистан доведе до светкавично завземате на страната от талибаните. В неделя Кабул падна под техен контрол. Оттогава се задават куп въпроси, свързани с бъдещето на държавата - кой ще е лидер, променили ли са талибаните методите си на прилагане на власт или това е само изказване, целящо да усмири притеснените западни държави, какво ще се случи до приключването на изтеглянето на американските сили от страната. Още един важен въпрос, чийто отговор обаче няма да разберем в близкото бъдеще, е в каква посока ще поема афганистанската икономика - литиевата или познатата, пише BBC.
Афганистанската икономика е в период на растеж, но все пак по-малък в сравнение с периода 2003 - 2013 г. В тези десет години годишният ръст е бил поне 9%, показват данните на Световната банка. Важно уточнение е, че това е и периодът, в който страната е получавала най-големи помощи от други страни, което се е отразило силно на икономиката и нейните показатели. Между 2015 и 2020 г. ръстът е бил 2.5%.
Помощите, които са били пращани към Афганистан, възлизат на 22% от брутния национален продукт на страната, което и кара Световната банка да класифицира икономиката като "крехка и зависеща от чуждестранна помощ", като това описание е дадено преди оттеглянето на американските военни. За сравнение - помощите преди 10 години са били 49% от размера на икономиката. Тази зависимост на афганистанската икономика в момента изглежда е поставена под въпрос.
Германският външен министър Хайко Маас заяви пред ZDF, че "ние няма да дадем и цент, ако талибаните дойдат на власт и наложат шариат". Световната банка има притеснения и от факта, че държавата харчи 29% от БВП за отбрана, при положение че страни с подобна икономика отделят средно по 3% за това перо.
Познатият път за афганистанската икономика е този, по-който тя върви от години - корупция, липса на сигурност за инвестиции, прекалено голяма зависимост от работни места в селското стопанство, както и сив сектор, който не може да бъде спрян. Около 60% от домакинствата в страната получават някаква част от дохода си от земеделието.
Не е изненада и липсата на чуждестранни инвестиции. По данни на ООН от 2014 г. насам е имало само 4 инвестиции, а в последните две - нито една. За сравнение - в Шри Ланка и Непал, чието население е по-малко от това на Афганистан, са направени съответно 40 и 200. Липсата на подобни инвестиции се дължи на голямата корупция и безнаказаност, които са обхванали страната. За да бъде променена тази тенденция, ще са нужни ясни, прозрачни и цялостни мерки от страна на талибанското правителство.
Оптимизмът не е преобладаващ, като пример може да се даде с информация от Afghan Islamic Press, в която се твърди, че висш представител на талибаните се е свързал с високопоставени банкери и търговци, за да ги увери, че животът и собствеността им ще бъдат запазени. Продукцията на опиум, както и неговото пласиране, също са проблем, а в същия момент те са един от главните начини за финансиране на талибаните.
Литиевият път
Другата опция пред талибаните е потеглянето по пътя на реформите и законността, за да може да бъде гарантирана сигурността, която компаниите търсят при желание да инвестират. Афганистан е богат на природни ресурси, като има залежи на мед, кобалт, въглища, желязна руда, петрол, газ, скъпоценни камъни и литий. Литият изглежда най-любопитен, след като стана нужен за производството на батерии, които захранват електрически автомобили и телефони. Различните инициативи за намаляване на въглеродния отпечатък, които производителите на коли трябва да спазват, правят лития още по-търсена суровина. Бележки на американския департамент по отбрана, публикувани от New York Post, описват Афганистан като "потенциална Саудитска Арабия на лития". За да има реална възможност това да се случи, изглежда, ще мине време.
Най-голям интерес от активно участие в афганистанската икономика, изглежда, е Китай. Азиатската суперсила е с по-добри отношения с новата власт, отколкото западните държави. Това може да ги постави в по-добра позиция за печелене на договори и концесии. Китайските фирми обаче вече са печелили договори за развитие на операции в сферата на медта и петрола. Но всяка китайска компания, независимо дали частна или държавна - би искала да бъде сигурна в успеха. Те няма да имат желание да се ангажират с инвестиции, освен ако не почувстват, че проблемите със сигурността и корупцията са достатъчно добре овладени. Ключов въпрос за всички потенциални инвеститори ще бъде дали талибаните ще са по-способни от предишното афганистанско правителство да създадат средата, от която компаниите се нуждаят.
Сигурно е, че след огромния брой хора, които опитват да напуснат родината си, след като талибаните превзеха столица, ще има вълна от бежанци. Бежанци, които доскоро са допринасяли за афганистанската икономика. Бъдещето не изглежда лесно, но възможностите за значителни промени са изцяло в ръцете на новата власт.
1 коментар
Е - поне сега гадния, капиталистически, империалистически, прогнило-западен САЩ няма да експлоатира ресурсите на горките макопрерабодватели.
Ще дойде китай и по най-справедлив, социален и непринудителен начин ще изкопа лития за собствени нужди.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.