След като Кабул падна, талибаните обещават милост

За броени дни кризата в Афганистан придоби драматични форми, след като в рамките на малко повече от седмица силите на талибаните превзеха без бой практически всички ключови градове на страната, а в неделя сутрин започнаха да навлизат "от всички страни" и в столицата Кабул. Президентът Ашраф Гани се спаси с бягство, по негови думи "за да се избегне кръвопролитие", като по неофициална информация се намира в Таджикистан или Узбекистан.

Талибаните от своя страна окупираха президентския дворец, провъзгласиха установяването на Ислямски емират, който най-вероятно ще бъде ръководен от молла Абдул Гани Барадар. Говорителят на бунтовници Сухайл Шахийн от своя страна обяви, че бойците имат стриктни заповеди да не нараняват никого. "Животът, собствеността и честта на който и да било не трябва да бъдат увредени и ще бъдат пазени от муджахидините", коментира той. Според него всички афганистанци, които са сътрудничели на предишната власт и/или на чуждите войски в страната, ще бъдат амнистирани. "Слава на Господ, войната приключи", обяви и Мохамад Наим, говорител на политическия офис на талибаните, базиран в катарската столица Доха. Представителите на радикалното ислямистко движение също така правят заявка, че този искат да си изградят по-умерен образ пред света, и обявиха, че този път ще се въздържат от публични екзекуции и ще спазват правата на жените, които ще имат право на работа и образование, но ще са задължени да крият лицата си с хиджаб. За момента западните държави приемат със сериозни резерви и недоверие всички тези обещания.

Най-шокиращото в настоящата криза обаче беше скоростта, с която афганистанската армия загуби боеспособност, а в последствие и на практика се разпадна при офанзивата на талибаните. Нейната численост поне на теория е около 300 хил. души и тя би трябвало да може да окаже поне частична съпротива на не толкова добре въоръжените радикални ислямисти, след като САЩ и НАТО са инвестирали в нея пoне 88 млрд. долара. Основният проблем обаче явно не екипировката и обучението, а нейната мотивация и корупцията, която я разяжда. На практика почти всички войскови подразделения с изключение от обучаваните от американската армия афганистански специални части отказаха да се бият с талибаните и се предадоха или дезертираха. Причината за това е, че повечето афганистанци са разглеждали участието си във въоръжените сили на страната просто като средство за препитание, т.е. добре платена и сигурна държавна работа, а не като кауза в защита на някаква имагинерна централна власт в Кабул.

Затова и още при обявяването на решението за западното изтегляне от Афганистан през април източници от западните разузнавателни служби предупредиха, че има реална опасност правителството да падне в рамките на шест месеца без западна военна подкрепа. При началото на масираната талибанска офанзива в края на миналия месец тази прогноза бе коригирана на три месеца. И тази оценка обаче се оказа твърде консервативна, а реалността - доста по-брутална, отколкото западните анализатори са можели да се представят. При разпада на афганистанската национална армия също така талибаните получиха достъп до по-ново и по-модерно западно оръжие, включително щурмови хеликоптери и дронове. По-притеснително за военните специалисти обаче е обстоятелството, че бунтовниците са се добрали до устройства за нощно виждане и модерна прицелна оптика за леко стрелково оръжие, които лесно могат да се използват и от непрофесионалисти и сериозно ще подобрят боеспособността им.