Ангела Меркел се сбогува с Путин с разочарование

Когато Ангела Меркел пое поста на канцлер на Германия през 2005 г., западните лидери имаха големи надежди, че Русия ще премине от полуавторитарен режим към либерална демокрация. Четири години по-рано Владимир Путин заяви в реч на немски език пред Бундестага: "Русия е приятелски настроена европейска държава." Тогавашният канцлер Герхард Шрьодер, предшественикът на Меркел, стана толкова близък с Путин, че малко преди да напусне поста си, одобри изграждането на газопровод от Русия до Германия през Балтийско море. По онова време Русия доставяше 40% от германския газ. Германия беше на път да стане най-големият търговски партньор на Русия.

Шестнадесет години по-късно очакванията на двете страни не са оправдавани. Германия си представяше по-либерална Русия; Русия се надяваше, че Германия ще помогне да убеди Европа да третира Русия като равна и да създаде зона за свободна търговия от Лисабон до Владивосток. На 20 август Меркел отпътува за Москва, за да се сбогува с лидер, на когото вече няма никакво доверие (виж карето). Путин ще се сбогува с най-важния си събеседник сред западните лидери.

Провалът в Афганистан беше на водещо място в списъка от теми, както и почти завършеният газопровод, на който американският Конгрес яростно се противопоставя. Сега известен като "Северен поток 2", той се превърна в петно върху наследството на Меркел. Обикновено канцлерът умее да балансира конфликтни интереси, но тя напълно подценява доколко тръбопроводът, който подкрепяше главно за да успокои бизнес лобито и нейните партньори от социалдемократическата коалиция, би разстроил Америка и Украйна. Те се опасяват, че това ще изолира Украйна (която също губи солидни транзитни такси) и ще направи Европа още по-зависима от руския газ. След посещението си в Москва Меркел отпътува за Киев за разговори с украинския президент Володимир Зеленски.

Влошени отношения

Експертите изказват различни мнения по въпроса дали повратната точка в германско-руските отношения е анексирането на Крим от Путин през 2014 г., хакването на компютърните системи на Бундестага под ръководството на Кремъл през 2015 г. или убийството на чеченски дисидент в парк в Берлин през 2019 г. И все пак всички са съгласни, че отравянето на Алексей Навални, водещият противник на Кремъл, миналата година беше последната капка. "Отношенията между Германия и Русия са в най-ниската си точка от края на студената война насам и ще се влошат още повече", казва Стефан Майстер от мозъчния тръст в Берлин DGAP. Путин използва конфликта със Запада, за да засили националистическата подкрепа за своя режим. Той ще стане още по-авторитарен, прогнозира Майстер, като ще засили натиска върху руските медии и неправителствени организации.