Въглеродният данък може да струва повече на Русия от санкциите срещу страната

Предложеният от Европейския съюз въглероден данък може да има по-тежки последствия за руската икономика от санкциите, които бяха наложени на страната след анексирането на Крим през 2014 г. Това смята президентът на руския петролен гигант "Роснефт" Игор Сечин, съобщава Reuters. В писмо до президента Владимир Путин Сечин изразява притесненията си, като предлага на Путин да се опита да направи Русия изключение от правилото.

Европейският съюз представи план, според който от 2026 г. за продукти, за чието производство се отделя въглерод, компаниите да плащат допълнителен данък при внос. Това цели да предпази европейските производители, които иначе не биха могли да се конкурират с чуждестранни компании, които не са длъжни да се съобразяват с тежките мерки против въглеродните емисии в Европа. Според предложения закон руски продукти на стойност 7.6 млрд. долара ще бъдат засегнати, като сред тях фигурират желязото, алуминият, циментът и електроенергията.

Според Сечин, който е близък до Путин, възможността от налагането на подобни данъци в глобален план може да причини "несравнимо повече щети на руската икономика, отколкото санкциите и рестрикции, наложени на Русия и руски компании". Президентът на "Роснефт" смята, че руският президент трябва да опита преговори с ЕС, които да доведат до договаряне на изключение от правилата за Русия. Според него това е възможно заради капацитета на абсорбиране на парникови газове, с който разполага руската екосистема. Осигуряване на международно признание за капацитета на руските гори, както и подкрепа за проекти, целящи да уловят въглерод, са следващите стъпки за страната, смята Сечин.

Европейският съюз е пазар за 37.3% от търговията със стоки на Русия, а 26% от петрола и 40% от природния газ, който блокът е внесъл през 2020 г., са доставени от Москва, показват данни на Европейската комисия. Според анализ, публикуван в руския вестник RBC, годишните загуби на руските производители на алуминий и стомана съгласно новия данъчен механизъм биха могли да достигнат съответно 355 млн. и 300 млн. долара. Към 2035 г., когато няма да има налични безплатни квоти за емисии на CO2 в ЕС, руските износители може да се наложи да плащат 1.3 млрд. долара годишно според изчисленията на RBC, които са направени въз основа на цена на въглеродните квоти от 59 долара за тон.