Промишленост

Индустрията със смесени реакции за предложения от ЕС въглероден данък

Компаниите искат повече финансова подкрепа в процеса на декарбонизация

Ексклузивно съдържание от The Economist

Reuters © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Откакто Европейският съюз (ЕС) представи своята система за търговия с емисии през 2007 г., парниковите газове на индустриите следват различни траектории. Енергийният сектор ги намали наполовина. Производителите на цимент и стомана, които получиха надбавки за четири пети от отработените си газове, за да спрат преместване на производството в чужбина, едва промениха нещо.

Европейската комисия иска да спре тази милостиня. През последния месец тя предложи нови правила, които да помогнат за достигането на целта на блока, а именно намаляване на въглеродните емисии с 55% от нивата им през 1990 г. до 2030 г. Едно от предложенията е премахване на финансирането за производителите на алуминий, цимент, торове, желязо и стомана, и облагане на вноса на продукти на база въглеродното им съдържание. Този "механизъм за въглеродна корекция на границите" (CBAM) има за цел да изравни условията. Ако европейските стоманодобивни предприятия трябва да плащат за въглерода, който изхвърлят във въздуха, китайските им конкуренти също ще трябва да плащат на ЕС.

Планът на съюза засега е такъв. Той се нуждае от одобрение от Европейския парламент и държавите членки. Китай твърди, че идеята нарушава правилата на Световната търговска организация, а други биха я поставили под съмнение. Ако бъде гласуван, CBAM ще бъде влезе в сила едва през 2026 г. и ще се нуждае от десетилетие, за да бъде въведен напълно. Все пак това е тестов вариант, който другите правителства и фирмите ще проучат.

Ефектите

Изследователската компания ICIS предвижда, че до 2030 г. засегнатите от CBAM компании ще получат 145 млн. по-малко годишни квоти отколкото преди. Това са около 12 млрд. долара на година или 2% от продажбите на новозасегнатите сектори според оценките на комисията. Четири пети от тежестта на мярката ще падне върху стоманата и цимента.

Тежката индустрия може да прехвърли разходите от CBAM на европейски компании, които използват богати на въглерод суровини. Комисията изчислява, че това решение ще има умерено влияние и ще предизвика лек спад в заетостта. Не всички обаче са съгласни с това мнение. Фермерите и синдикатите са бесни. Пека Песонен, ръководител на фермерската организация Copa Cogeca, споделя, че торовете представляват 35% от разходите за земеделски култури като пшеница. CBAM би затруднил конкуренцията с по-евтино чуждо зърно. За фермерите ще бъде по-трудно да прехвърлят разходите върху потребителите, тъй като не са склонни да плащат повече за нисковъглеродни продукти, казва Песонен.

Смесени реакции

Реакциите на бизнеса са смесени. Много фирми подкрепят енергийния преход, но се притесняват за правилата. Други като швейцарския производител на цимент LafargeHolcim твърдят, че ги приветстват. И все пак Седрик де Меюс от LafargeHolcim отбелязва, че макар в момента производителите на цимент да не плащат за цялото замърсяване, нарастващата цена на въглерода в Европа прави цимента, произведен в ЕС, по-скъп от произведения в чужбина. В резултат на това страноите от съюза внесоха с 25% повече цимент през 2020 г., отколкото през 2019 г.

Някои търговски групи реагират с лобизъм. При това с известен успех: през март Европейският парламент гласува необвързващ вот за запазване на безплатните квоти. Други ще се застраховат, като си купят допълнителни квоти при спад на цените на въглерода, както правят редовно енергийните компании.

Малцина реагираха според плана, като се опитаха да намалят въглеродните емисии. През май германската Thyssenkrupp си сътрудничи с пристанището в Ротердам, за да внесе водород от възобновяеми източници за производството на стомана. Антоан Вагнер-Джоунс от BloombergNEF идентифицира 24 малки водородни проекта в засегнатите от CBAM сектори.

Декарбонизацията е скъпа. Де Меюс казва, че производството на цимент с една трета по-малко въглерод добавя около 15% към цената му. Най-големият производител на стомана в света и един от най-големите замърсители на въздуха в Европа, ArcelorMittal, се очаква да инвестира допълнителни 10 млрд. евро, за да намали въглерода до 2030 г. Това може да увеличи капиталовите му разходи с една трета. Но фирмата очаква и правителствата да дадат същия размер помощи. Шефът на компанията Адитя Митал наскоро отбеляза, че компаниите за възобновяема енергия получават държавна помощ. Други директори призовават за инфраструктура, като например тръбопроводи за отвеждане на въглероден диоксид от заводите, както и финансова помощ. ЕС може би ще се нуждае от повече награди и наказания за бизнеса.