Как ще се отрази европейският въглероден данък на цялата верига на доставки

Изненадващо недоволство се чува не само от Китай и Индия, а и от местни производители

Механизмът за коригиране на въглеродните граници ще влезе в сила през 2026 г., но преходът вече е в ход.
Механизмът за коригиране на въглеродните граници ще влезе в сила през 2026 г., но преходът вече е в ход.
Механизмът за коригиране на въглеродните граници ще влезе в сила през 2026 г., но преходът вече е в ход.    ©  Reuters
Механизмът за коригиране на въглеродните граници ще влезе в сила през 2026 г., но преходът вече е в ход.    ©  Reuters
Темата накратко
  • ЕС положи сериозни усилия в това да убеди своите търговски партньори, че данъчният механизъм всъщност ще помогне в постигането на зелените цели на блока.
  • Западните политици са силно обезпокоени от прекомерната зависимост от Китай за суровините, необходими за поддържане на зеления преход.
  • Евентуален неуспех рискува да тласне производителите в Европа - много от които изграждат жизненоважна зелена инфраструктура като слънчеви панели и електрически кабели - към офшорно производство.

Европейският съюз (ЕС) наложи първия в света данък върху емисиите от въглеродно интензивен внос, започвайки с цимент, желязо, алуминий, торове, електричество, водород и разбира се, стомана. Механизмът за коригиране на въглеродните граници (CBAM) ще влезе в сила през 2026 г., но преходът вече е в ход.

Данъчната рамка е описвана като възможност за местните компании да наваксат изоставането си от чуждестранни конкуренти, главно тези в Китай. Индустриалният сектор в азиатската държава вече усеща нуждата от промяна на производствените си механизми, като CBAM най-вероятно е едва първият подобен закон.

"Компаниите наблюдават това внимателно", каза пред Financial Times Гао Ликун, партньор в проучването на въглеродните тарифи за Deloitte China. "Те са загрижени, че и много други страни - [най-важното] САЩ и Япония - ще предприемат подобни мерки", добави той.

Западните политици са силно обезпокоени от прекомерната зависимост от Китай за суровините, необходими за поддържане на зеления преход. Стоманата, сред най-често използваните метали в света, е един от най-политизираните сектори в този дебат. ЕС е изправен пред натиск от страна на държавите членки да си възвърне конкурентното предимство в сектора. Това е и причината блокът да иска да гарантира, че милиардите евро, инвестирани от стоманодобивни производители като ArcelorMittal и Thyssenkrupp в техните европейски заводи за намаляване на емисиите, няма да бъдат подбити от евтини конкуренти, които използват по-мръсни източници на енергия.

Въпреки това CBAM е повод за притеснение не само в Китай, а и в страни от ЕС. Някои европейски производители се притесняват, че CBAM може да доведе до по-високи разходи, които ще подкопаят привлекателността на региона и тяхната собствена.

Извън ЕС длъжностни лица и ръководители в страни, включително Китай, Индия, Турция и Бразилия, се опасяват, че CBAM ще наруши търговските потоци и ще създаде двустепенна система. Според тях продуктите, произведени с помощта на чиста енергия, ще се изпращат в ЕС, а тези, произведени с енергия от въглища, ще се изнасят за по-бедни страни с по-малко строги закони за климата.

CBAM е само началото?

ЕС положи сериозни усилия в това да убеди своите търговски партньори, че данъчният механизъм всъщност ще помогне за постигането на зелените цели на блока. За да спечели подкрепа, Брюксел беше домакин на серия от семинари и сесии. На едно такова събиране на китайски ръководители и длъжностни лица в Пекин миналия ноември еврокомисарят по въпросите на климата Уопке Хоекстра отново опита да убеди местните производители, че CBAM не е наказателен механизъм. "Ще видите, че CBAM, независимо от това какво се опитват да настояват хората, не е "наказание" за вносителите на ЕС, но стимул за декарбонизация", заяви тогава той, цитиран от FT. Според него е нужно присъстващите китайски износители "да предприемат смекчаващи действия и да се подготвят да докладват съдържанието на въглерод в своите продукти".

Това мнение обаче среща съпротива дори в ЕС. Assofermet, италианската стоманодобивна организация, предупреди на конференция през септември, че CBAM може да повиши цената на стоманата с 15%. Макар широките очаквания да са, че рано или късно партньорски държави на ЕС ще приемат подобни рамки, за момента такива сигнали липсват. Това е и причината блокът да реши да стимулира приемането на подобни закони. Държавите, които имат въглеродна цена, подобна на тази в ЕС, или ще бъдат освободени, или ще бъдат таксувани сравнително по-малко според тяхната вътрешна въглеродна цена.

Китай например има напълно базисна система за ценообразуване на въглеродните емисии, която обхваща малък брой продукти, но разходите се движат на 7 до 8 евро на тон. Това е около 10 пъти по-малко от текущата цена на въглеродните емисии в ЕС.

Въпреки че Пекин обмисля да разшири ценовия си механизъм до стомана и цимент, Чен Жибин, старши мениджър в Adelphi, мозъчен тръст за климата, казва, че цената на въглерода ще остане далеч от цената в ЕС през 2026 г. "Няма да достигне до 80 до 90 евро", казва той. "До 20 евро вече е доста идеалистично", добави той пред изданието.

Обвинения в нечестност

Когато CBAM беше предложен за първи път, основната загриженост на някои законодатели от ЕС беше, че това ще влезе в противоречие с правилата на Световната търговска организация (СТО) и ще доведе до поредица от спорове. Преди извършването на първите плащания обаче притесненията се насочиха към това дали данъкът ще проработи, или може да бъде заобиколен чрез заделяне на нисковъглеродна стомана за ЕС.

За стоманата, която е отговорна за 22% от промишлените въглеродни емисии в ЕС и е най-големият CBAM сектор, рискът от заобикаляне или "разместване на ресурси" е особено голям. "Стоманодобивният сектор включва висока степен на сложност за CBAM", предупреди Европейската стоманодобивна асоциация (Eurofer) в документ по темата. Не само че стоманата покрива многобройни продуктови категории с повече от 100 персонализирани кода, но също така включва различни производствени маршрути и емисии, генерирани по време на производството, както и големи търговски потоци.

Някои местни производители като базираната в Люксембург мултинационална компания ArcelorMittal приветстват CBAM, но смятат, че настоящата схема "има някои недостатъци". Ръководителите на ArcelorMittal твърдят, че данъкът трябва да бъде разширен, за да обхване по-широк обхват от продукти, произведени с голямо количество стомана, като компонентите, използвани в бялата техника или машините. Евентуален неуспех рискува да тласне производителите в Европа - много от които изграждат жизненоважна зелена инфраструктура като слънчеви панели и електрически кабели - към офшорно производство.

Секторът на вятърна енергия например изисква големи стоманени плочи за своите турбини. Само данъчното облагане на суровините "би могло да изкриви веригата за доставки на вятърната индустрия в ЕС", предупреждава в документ индустриалната организация Wind Europe. Това са видовете странични ефекти, които ще бъдат взети под внимание по време на пробния период "и ще се опитаме да разберем дали имаме нужда от корекция", казва високопоставен служител на ЕС пред Financial Times.

Като цяло изглежда, че CBAM, макар и вече приет, е далеч от завършен. Недоволството на различни страни едва ли ще накара Брюксел да прекрои системата, но критиките от страна на местните производители може да доведат до леки промени.