Държавите от новия път на коприната имат скрити дългове за 385 млрд. долара към Китай
Задълженията на повече от 40 страни възлизат на над 10% от БВП-то им, показва проучване
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Инициативата на Китай за международно финансиране Belt and Road ("Поясът и пътят") оставя много развиващи се страни потънали. Държавите от новия път на коприната имат скрити дългове 385 млрд. долара към Китай. Ново проучване на научноизследователския център AidData към College of William and Mary във Вирджиния разкрива, че голяма част от свързаните с проекта държави системно и с години са подценявали задълженията си към Китай. Така са се натрупали скрити пасиви, които правителствата може да се наложи да платят в определен момент.
Анализът обхваща повече от 13 хил. проекта с безвъзмездно или дългово финансиране за над 843 млрд. долара в 165 държави. Според него натрупаните пасиви, произтичащи от Китай, са съществено по-високи, отколкото рейтинговите агенции и други международни организации ги калкулират в оценките си.
Докладът подчертава трайните промени след началото на проекта Belt and Road през 2013 г. Ако допреди това китайското кредитиране е било насочено предимно към държавни кредитополучатели като централни банки, сега близо 70% от китайския външен дълг се емитира за държавни компании, държавни банки, съвместни предприятия и институции от частния сектор. Повече от 40 страни с нисък и среден доход имат дългова експозиция към Китай от над 10% от техния БВП. Техните правителства обаче средно занижават отчитането на задълженията си за погасяване към Китай с близо 6% от БВП.
"Тези дългове в по-голямата си част не фигурират в балансите на правителствата на развиващите се страни. Повечето от тях се възползват от явни или неявни форми на защита на държавата домакин. Това по същество представлява размиване на границата между частния и публичния дълг", коментира пред Financial Times Брад Паркс, изпълнителен директор на AidData.
Параметрите
31 към 1 е съотношението на кредитите към безвъзмездната помощ в структурата на международното финансиране от страна на Китай. Средният заем е с лихва 4.2%, падеж под 10 години и гратисен период за закъснение под 2 години.
Публикуването на доклада съвпада с разгарящ се международен дебат за опасенията, че Китай е тласнал развиващите се страни в т.нар. капан на дълга, което в крайна сметка може да доведе до конфискация на активи от Пекин, ако задълженията не бъдат погасени. Според някои критици подобни опасения са преувеличени. Изследване от 2020 г., проведено от Китайско-африканска изследователска инициатива на университета "Джон Хопкинс", установи, че между 2000 и 2019 г. Китай е отписал 3.4 млрд. долара дълг в Африка, а други 15 млрд. долара са преструктурирани или рефинансирани, като никакви активи не са били иззети.
Паркс посочва, че обезпечението на ликвидните активи е все по-често срещано явление, а 44% от общия кредитен портфейл е обезпечен. "Китайската държавна банка изисква от кредитополучателя да поддържа минимален паричен баланс в офшорна банкова сметка или ескроу сметка, която се контролира от самия кредитор", допълва той.
1 коментар
Страхотно! Нека тези държави са витрина за така бленувания от някои Източни тролове свят. Свят, в който Китай доминира вместо САЩ. Сигурно ще е много хубаво...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.