Свят

Китай се изправя пред първата си задгранична дългова криза

Много от проектите по инициативата на Пекин "Един пояс, един път" не носят възвръщаемост, а необходимите за тях заеми изострят натиска върху правителствата

Шри Ланка, която обяви фалит, е една от многото държави, получаващи заеми от Китай

Павел Бонкин

Шри Ланка, която обяви фалит, е една от многото държави, получаващи заеми от Китай © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

Много от страните, които получават заеми по инициативата "Един пояс, един път", изпитват финансов натиск.
Пекин се оказва принуден да предоставя "спасителни" заеми на някои правителства, за да предотврати прерастването на дълговите им проблеми в пълномащабни кризи на платежния баланс.
Подобни финансови проблеми подтикват Пекин към тихо, но фундаментално преосмисляне на ситуацията, тъй като икономическите рискове по света нарастват.

Шри Ланка, първата страна от Азиатско-тихоокеанския регион, която обяви несъстоятелност за повече от двадесет години, е една от многото развиващи се държави, които получават китайски заеми в рамките на най-голямата международна инфраструктурна инициативата "Един пояс, един път" (BRI). Голям брой от финансираните проекти не успяват да донесат възвръщаемост, а необходимите за тях заеми изострят финансовия натиск върху правителствата. Проучване на Financial Times относно финансовото състояние на инициативата разкрива множество необслужвани заеми. В няколко държави в Азия, Африка и Латинска Америка проектът рискува да доведе до поредица от дългови кризи.

Данни на American Enterprise Institute показват, че откакто инициативата е била предложена през 2013 г. до края на 2021 г., ръководените от Китай инфраструктурни проекти и други транзакции са достигнали до обща стойност от 838 млрд. долара. Общата стойност на китайските заеми, които е трябвало да бъдат предоговорени за периода 2020-2021 г., обаче е достигнала 52 млрд. долара, над три пъти повече от 16 млрд. долара за предходните две години, показват данни на изследователската група Rhodium Group. С това рязко влошаване общият размер на китайските чуждестранни заеми, които са били предоговорени, достига 118 млрд. долара, или около 16% от общия размер на отпуснатите заеми, изчислява Rhodium.

През последните няколко години се е наложило Китай да се справи с редица неизпълнения на чувствителни чуждестранни заеми, но общото въздействие на многобройните предоговаряния, пред които е изправен в момента, се равнява на първата задгранична дългова криза на страната. Много от тези предоговаряния включват отписване на суми, разсрочване на плащанията или намаляване на лихвените проценти.

Отпускане на "спасителни" заеми

Освен че финансира инфраструктурни проекти в развиващите се държави, Пекин също така се оказва принуден да предоставя "спасителни" заеми на някои правителства, за да предотврати прерастването на дълговите им проблеми в пълномащабни кризи на платежния баланс. Според изпълнителния директор на AidData Брадли Паркс китайските финансови институции са се опитвали да поддържат правителството на Шри Ланка достатъчно ликвидно, за да обслужва старите си дългове по проекти и да избегне понижаване на държавния кредитен рейтинг, в продължение на почти пет години.

AidData е разкрила доказателства за "спасителни заеми" на стойност десетки милиарди долари, отпускани от държавните институции на Китай, обикновено под формата на краткосрочни инжекции в твърда валута, които позволяват на задлъжнелите страни да обслужват заемите си и да избегнат фалит. Според AidData сред страните, получили такива заеми, са Пакистан, Аржентина, Беларус, Египет, Монголия, Нигерия, Турция, Украйна и Шри Ланка, всяка от които има кредитен рейтинг "боклук" от агенции като Moody's и Standard and Poor's, което означава, че рискът от неизпълнение на държавния им дълг се счита за значителен.

Пакистан, който е най-големият получател на финансиране по BRI с общо 62 млрд. долара, е получил редица спасителни заеми, целящи да предотвратят държавен фалит. Последният от тях е заем в размер на 2.3 млрд. долара, по който консорциум от китайски банки се ангажира миналия месец да увеличи предлагането на твърда валута в страната, което ще ѝ позволи да се разплаща с кредиторите поне още известно време. Но валутните резерви на страната остават на привършване, като са намалели до сума, покриваща по-малко от два месеца от стойността на вноса.

По-рано този месец МВФ се съгласи да отпусне 1.2 млрд. долара, част от пакет за облекчаване в размер на 7 млрд. долара, за да предотврати кризата в платежния баланс на страната, но според анализатори финансите на Исламабад остават в затруднено положение.

Друг голям получател на китайски заеми е Замбия, която през 2020 г. не изпълни задълженията си по външния дълг. Китай е най-големият двустранен кредитор на Лусака с около 6 млрд. долара от 17 млрд. долара външен дълг на страната.

Когато рисковете нараснат

Според правителствен съветник в Пекин, който е останал анонимен, подобни финансови проблеми подтикват Пекин към тихо, но фундаментално преосмисляне на ситуацията, тъй като икономическите рискове по света нарастват. "Голяма част от инвестициите в страните от BRI нямаха търговски смисъл и на практика бяха форма на бягство на капитали, казва той. Нещо повече, икономическите перспективи в много страни от BRI, начело с африканските, се влошиха драстично през последните години. Това прави още по-наложително да се замислим два пъти, преди да се впуснем в ново отпускане на заеми."