Могат ли преговорите за иранската ядрена сделка да се провалят
Всеки от участниците в разговорите се надява на добра воля, но въпросът е има ли кой да я даде
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Иран и световните сили проведоха първите си разговори от пет месеца в понеделник в опит да съживят ядрената сделка от 2015 г. Според много дипломати времето за спасяването на споразумението, което тогавашният американски президент Доналд Тръмп напусна през 2018 г., изтича, а заеманата от Техеран сега твърда публична позиция усложнява процеса.
"Добрата воля поражда добра воля" е един от символите на иранската дипломация, използван в подхода им към САЩ. Всъщност тази фраза добива популярност още в началото на управлението на Джордж Буш-старши, когато той се обръща към Иран за спасяването на американски заложници в Ливан през 1991 г. И тогава, както сега, дипломатическите отношения между двете държави не са били особено топли, но в крайна сметка част от американските заложници са освободени, а за това роля играе Иран чрез влиянието си над различни военни фракции в региона. Тогава Буш-старши изрича тези думи с идеята, че това ще е началото на по-добри взаимоотношения и въпреки различията може да се зародят по-дългосрочни връзки, стига Иран да направи първата стъпка. Техеран до голяма степен я прави. Не след дълго обаче, включително след редица конфликтни ситуации, сред които атентати в израелското посолство в Аржентина и много по-агресивната ядрена политика след края на иранско-иракската война, САЩ не ограничават икономическите санкции срещу Иран и постепенно отношенията се охлаждат сериозно.
Горе-долу така продължават отношенията и до днес - с много очаквания един от друг, като разликата е, че администрацията на Тръмп изцяло промени тона и се оттегли от иранската ядрена сделка през май 2018 г. Сега подновените преговори във Виена се очакват с огромен интерес, защото немалко неща са се променили за три години.
Изолация и преориентиране
След 2018 г. Иран е в период на изолация и преориентиране. От една страна, държавата е изолирана от политиките на САЩ и донякъде на ЕС, а, от друга, все повече започва да се насочва към партньорство с Русия и Китай. В този контекст трябва да се разглежда сделката между Пекин и Техеран от тази година, чрез която се предполагат финансови инвестиции до 400 млрд. долара, насочени главно към енергийните ресурси на Иран. Това само се добавя към все по-големия интерес на Китай в ядрената енергетика, като азиатската страна вече изрази желание за строежа на нови централи.
Д-р Али Тажвиди, ирански специалист по американска външна политика, твърди пред "Капитал", че настроенията в Техеран се изрязват в "цялостна липса на доверие към западните партньори и особено към администрацията на Джо Байдън". Той добавя, че въпреки трудното си финансово положение Иран е намалил зависимостите си от Запада именно заради преориентирането си на Изток и сега може да е много по-настъпателен в исканията си. Такъв тип преговори обаче не биха се харесали на Европа и САЩ, особено на фона на избирането на новия ирански президент Ебрахим Раиси, който е с доста силни религиозни възгледи и е критик на Запада и неговите сближаващи политики с Иран по времето на предшественика си Хасан Рохани.
Ако може в три точки да се каже какви са иранските условия в тези преговори, това са: гаранции, компенсации за санкциите и разговори, фокусирани единствено върху ядрената сделка. Тази ситуация определено не е по вкуса на САЩ, които, изглежда, не са готови да дават каквито и да е гаранции за тази и бъдещите администрации, че ще има промяна в санкциите и изискванията към Техеран. Според американската позиция Иран продължава да е твърде опасен субект, играещ често двойна роля в политиките в Средна Азия и Близкия изток и всяка възможност за неговото икономическо отваряне ще подклажда повече проблеми в региона.
Желание за договорка, но не при същите условия
Трудно би се намерила точна информация за енергийния микс на Иран и какви мощности се ползват - един от малкото известни факти е, че през последните 15 години енергийната консумация се е увеличила с 50%. Въпреки ядреното си развитие според данни от Международната агенция за атомна енергия иранската енергетика не е сериозно зависима от ядрените централи, а все още разчита главно на газ и петрол. Според д-р Тажвиди страната има желание да прави бизнес със Запада, но не при същите условия, както преди. В действителност сега много по-примамлив пазар за иранците е Китай, където е насочен техният постоянно увеличаващ се петролен износ. Това не би трябвало да е изненада за САЩ, които също са концентрирали танкерите си с втечнен газ през последните месеци именно към Китай, където цените са много по-високи от Европа.
Все пак иранската преговорна делегация е наясно, че тежкото финансово положение на страната може да бъде преодоляно при постигането на договорка, като според данни на Bloomberg възобновяването на износа на петрол ще донесе поне 50 млрд. долара годишни приходи, което няма как да не се отрази на галопиращата инфлация в ислямската република. Според ръководителя на ЦРУ Уилям Бърнс обаче преговори ще има, но сключването на сделка е слабо вероятно. Този скептицизъм е породен от факта, че процесът е частично изпуснат с напускането на споразумението от САЩ през 2018 г. Именно тази пасивност от страна на Вашингтон, както и руското и китайското рамо, на което Иран се обляга, са достатъчни, за да си позволи Техеран да изчака Западът да направи първата крачка. А това не е ясно дали ще се случи - историята на тези отношения показва, че първата крачка трудно ще бъде направена, особено след конфликтите през последните години като убийството на иранския генерал Касем Солеймани и иранската атака на американските бази в Ирак.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.