Енергетика

Гилбърт Маккол: Зеленият бизнес ще бъде задължителна концепция за компаниите

Председателят на Британско-българската бизнес асоциация пред "Капитал"

Гилбърт Маккол, председател на Борда на директорите на Британско-българската бизнес асоциация

Евгени Ахмадзай

Гилбърт Маккол, председател на Борда на директорите на Британско-българската бизнес асоциация © Цветелина Белутова

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Визитка

Гилбърт Маккол е новият председател на Борда на директорите на Британско-българската бизнес асоциация (БББА). Той живее в България от 1999 г., работейки като съдружник в KPMG в България до пенсионирането си преди 5 години. В KPMG той отговаря за бизнеслиниите "Одит", "Управление на риска" и в управлението на риска, консултациии дю дилиджънс във връзка с инвестиции в страната и във връзка с придобивания на компании. Преди да дойде в България, той е работил като съдружник в бизнес линията "Одит" на KPMG UK.

Каква е ситуацията с цените на горивата и електричеството във Великобритания в момента и как се решават проблемите?

Естествено има прилики с останалите държави на континента. Великобритания също страда от покачващите се цени на електричеството заради зависимостите си от природния газ. Една от разликите с България е, че британците не сме толкова зависими от въглищата. Спомням си детството ми в родния ми град Глазгоу, където имаше наистина много смог заради въглищните централи, но това започна да се променя драстично през 80-те години не само при нас, а в цялата страна.

Ако се върнем обратно на цената на тока, един от основните проблеми, които има Великобритания през последните 10 години, е, че няма достатъчно резерви на газ. Като това започна много да се усеща след миналата студена зима. Ако не се лъжа, 85% от централното отопление на домакинствата на острова зависи от газ. Друг фактор е, че заради регулираните цени за домакинствата много от доставчиците страдат и не могат да плащат разходите си- има данни поне за 20, които са в предфалитно състояние. Като цяло ситуацията е комплексна и британският пазар си има своите специфики, които го правят по-нестабилен.

Има ли подобни проблеми в други сектори - някой медии като Financial Times писаха, че няма кой да обработва свинското месо и за целта то се праща на континента, след което се връща?

Със сигурност има затруднения в някои от секторите и във веригите за доставки. Преди седмици много популярен беше проблемът с недостига на гориво, но това на мен ми се видя доста преувеличено в медиите. Целият шум предизвика паника, въпреки че на много места реален проблем нямаше- добър пример за това бяха опашките в Лондон пред бензиностанциите. Самият аз бях в Лондон и всичко ми се стори наред. Като че ли паниката на хората надделяваше. Едни от пострадалите сектори са селското стопанство и производството на храни, които са традиционно ниско платени. Но и там смятам, че имаше твърде много паника. Наскоро се разчу казусът с шофьорите, като твърденията, че липсват около 100 хиляди шофьори на национално ниво със сигурност не е проблем отсега, а се е наслагвал с години. Тиражира се, че средната възраст на шофьорите в страната е 55, като това не звучи особено устойчиво. Но си мисля, че хората просто не са привлечени от този вид работа, като тук роля изигра и пандемията от ковид. Тиражират се числа от сорта на 25 хиляди шофьори, които са напуснали страната след Брекзит, но е трудно да се съди дали пандемията е виновна, или конкретно Брекзит.

Как се промени ситуацията с британския бизнес в България и българския бизнес във Великобритания след Брекзит?

Самото придвижване на стоки и хора между двете държави не е толкова сложно, но това, което със сигурност усложнява нещата е увеличаващата се бюрокрация (напр. произход на стоките). Не са малко промените от януари тази година спрямо ЕС, но мисля, че доста от компаниите все пак успяват да се справят успешно засега. Проблемът е за малките и средните компании, които изпитват трудности заради някои от новите регулации.

Износът към ЕС от UK беше доста намалял в началото на годината като това може би е проблем, но обратното- вносът на стоки от ЕС към UK e общо взето на нивата от преди Брекзит. В крайна сметка проблемите съществуват само от страна на износа от Великобритания и според мен това се случва заради екстра-бюрокрацията.

Неотдавна организирахте конференцията Green business is Great. Каква беше целта и постигнахте ли я?

Искахме събитието да се съчетае като времева рамка с COP26, а и получихме подкрепата за това от английското посолство тук и българското в Лондон. Зеленият бизнес до някаква степен вече ще има решителна роля в обществото и ще бъде задължителна концепция за компаниите. Пътят, по който вървим, предполага, че след няколко десетилетия например ще се използват само електрически коли, а това е немалка разлика, която ще претърпи пазарът. Това ще бъде предизвикателство и за шофьорите, и за електропроизводството.

За нас е важно да можем да помагаме в различните сектори и да имаме представа как те се развиват. Не само на теория, но и да участваме в процеса.

Каква според вас е ролята на финансовия сектор в зеленото бъдеще и как той реагира на промените?

Това, което виждам, е определено повече регулации в последните години. Според мен зелените доклади ще играят голяма роля в бъдещето като част от отчетите и одиторите ще трябва да анализират все повече нови параметри и стандарти. Това ще доведе до по-голяма роля на финансовите услуги и банките.

Може ли да се направи паралел между зеленото развитие на България и това на Великобритания?

Мисля, че генерално двете страни се опитват да вървят в една посока. България прави инвестиции, но в началото планове с такива мащаби се реализират с помощ от правителството, което трябва да играе ролята на стимулатор. В началото винаги има нужда от помощ, като добър паралел може да се направи с вятърната енергия, която в момента има много нисък дял в енергийния микс на страната. Във Великобритания тя е около 20%, особено в северната част- но островната държава има и географски предимства, защото е доста ветровито. Така че в този смисъл Великобритания е по-напред, но и там се срещат трудности - ВЕИ секторът винаги си зависим от климата.

Какво мислите за цените на природния газ в последно време и как може двете държави могат да станат по-независими?

Газът е изкопаемо гориво, но ще остане в енергийния микс на държавите по-дълго. Разбира се, нужна е диверсификация на доставките. Генерално мисля, че фактът, че България има ядрена енергия, е добра база за по-нататъшно развитие. България също има доста потенциал за слънчева енергия, която може да се развие, както и ВЕЦ комплексите. И в двете държави те играят роля, особено в регулирането на пазара. Важно е да има комбинативност и поглед напред.

Споменахте ядрената енергетика. Какво е бъдещето й според вас?

Във Великобритания има проект за строеж на такава мощност и със сигурност се гледа в тази посока. Тук се различаваме малко от някои други европейски държави, които или отрязват възможността за ядрена енергетика, или имат сериозен интерес като Франция. Китай също показва ангажираност по темата в последно време, което говори че този пазар се развива и извън Европа. Проблемът с ядрените проекти остава до голяма степен в цената, която трябва да се плати. Очевидно е по-добре от въглищата в дългосрочен план, но си има и съществени рискове.

Интервюто взе Евгени Ахмадзай