Границата, през която може да мине всичко. Ако знаеш как
Разказът на една очевидка за ставащото между Афганистан и Пакистан и стотиците деца с чували, които са тънкият канал на контрабандата
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
След като българката Ева Пилософ бяга от Афганистан, когато талибаните поемат контрола над страната, тя и съпругът ѝ се установяват в неговия роден Пакистан. За драматичната си евакуация, при която няколко пъти са насочвали оръжие към главата й, Ева разказа пред "Капитал" през август.
Но когато напуска по спешност Афганистан, ѝ се налага да остави двете си кучета при приятели. И щом ситуацията се поуспокоява, тя опитва да си ги вземе обратно. Което я прави пряк свидетел на ситуацията по една от най-дивите граници в света - афганистанско-пакистанската, където прекарва три дни.
"Съпругът ми се върна в Кабул, минавайки през контролно-пропускателните пунктове на талибаните с пакистанския си паспорт. В старото ни жилище събра багажа и личните ни вещи, защото всичко беше останало там, и тръгна наобратно с миниван. Стигна успешно до афганистанската граница и там започнаха проблемите", разказва българката пред "Капитал".
Започва разпит, който продължава 8 часа, периодично прекъсван от въпроса, задаван от различни талибани, "Ти моли ли се?", след което следва задължителна молитва. Същевременно афганистанските власти провеждат разследване - обаждат се на домашната помощница на Ева и я питат кой е живял в къщата в Кабул, както и изпращат човек, който да разпита съседите ѝ. Най-накрая пускат съпруга ѝ и така той стига до пакистанската граница. Там обаче следват нови трудности.
Пакистанските власти не му позволяват да премине, защото искат специални документи за кучетата. И мъжът на Ева прекарва три дни на ничията земя между двете държави - без храна и дори без стол, на който да седне.
Докато го чака от пакистанска страна, Ева вижда изумителни неща наоколо.
Децата трафиканти
"На границата минаваха непрекъснато камиони, пълни основно с лук, грозде и жито. И под камионите, в камионите, между чувалите беше пълно с деца. Още първият ден се зачудих какво правят тези деца тук, защото те постоянно преминаваха с торби на гърба си - празни в едната посока, пълни в другата. Става въпрос за стотици деца. Граничарите виждаха това и не реагираха", обяснява Ева.
На клипчетата, които тя прати, се виждат децата и как някои от тях биват гонени от граничарите. Други обаче, казва Ева, минават безпрепятствено.
Тя разбира, че става въпрос за децата на семейства, които живеят от двете страни на границата, и се препитават, като прекарват незаконно стоки. По думите на българката по този начин може да мине всичко, включително оръжие и наркотици.
"Около границата имаше къщи, които се използваха за складове. Децата оставяха там торбите и тичаха за следващия курс. Това беше денонощно. Едно такова дете достави одеяло и храна на съпруга ми. На следващия ден, докато се криеше между гумите, друго дете беше премазано. Най-шокиращото е, че на никого от граничарите това не му правеше впечатление. Границата бе абсолютно безконтролна, никога не съм виждала такова нещо", казва Ева. И допълва, че също така през граничния контрол са минавали линейки с ковчези и тя е видяла как в един от тях няма труп, а завързани чували.
От къщите край границата прекараните стоки поемат към Пешавар, Исламабад и нататък. За Ева е ужасяващо, че децата са използвани за трафик от съвсем малки. Те получават около 5 долара на пакет и това е основен поминък за родителите им, които нямат стимул да ги пуснат на училище.
"Най-безконтролната граница на света"
На втората вечер българката намира едно младо момче, което й предлага да прекара кучетата контрабанда, като й иска 1000 долара. Планът му е да ги качи в негова кола, на всички по границата да е платено и те да знаят да не го проверяват. Само трябва да види кога неговите хора са на смяна. Друг вариант е кучетата да бъдат прекарани пеша през планините и през прокопани тунели. Първия начин момчето нарича "полулегален", защото все пак се минава през границата, докато вторият начин е "чисто нелегален", но той също е изпитан и дава резултат.
В крайна сметка на третия ден съпругът на Ева се свързва с един талибан, когото по стечение на обстоятелствата познава отпреди и който заема високопоставен пост на границата. Той се съгласява да му помогне, спира един камион с лук, натоварва кучетата, след което се обажда по радиостанцията и нарежда камионът да не се спира, защото е негов. През това време съпругът на Ева минава през граничните власти по стандартния начин. След това вече на пакистанска земя си взима обратно кучетата.
"Никога не съм си представяла, че такова нещо съществува някъде по света", казва Ева, чието напускане на Афганистан вече е напълно завършено.
1 коментар
Ей, Богу!
Кой може да каже, че тази жена ще живее по-добре в Пакистан, от колкото в България? В най-забутаното село тук има по-свободен и богат на възможности живот...
Дотук ни доведе ежедневната пропаганда с катастрофи, окрадени старци, маловажни световни новини и всякаква локална битова престъпност. То бива да идеш в Германия - да се порадваш малко на цивилизацията.
От България да избягаш в Афганистан и Пакистан, това вече си е чиста проба простотия.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.