Европа учи "езика на силата"

Обръща се внимание на териториалната цялост и неприкосновеност на страните в Източна Европа, като за първи път се дава възможност на ЕС за съдействие и "повишаване на отбранителните им способности в момент на криза". Съгласно новите планове за тази цел съюзът ще използва "Европейския механизъм на подкрепа на мира" (EPF) с бюджет до 5 млрд. евро, който ще позволява предоставяне и на военна помощ.

Конкретно за Украйна пакетът включва: мярка за помощ в подкрепа на украинските въоръжени сили на стойност 50 млн. евро и мярка за помощ за доставка на смъртоносни оръжия, военна техника и платформи, предназначени за украинските въоръжени сили на стойност 450 млн. евро. Втората мярка се определя като безпрецедентна, тъй като за първи път ЕС ще предоставя въоръжения за партньорска държава. Целта на мярката е да се подпомогнат Украинските въоръжени сили, които са успели да окажат съпротива на руската инвазия и се нуждаят от допълнителни въоръжения, коментираха от Министерството на отбраната (МО) за "Капитал".

Специално внимание е обърнато и на партньорските отношения на ЕС с Г-7, НАТО и ООН (включително с конкретни държави като САЩ, Япония, Канада и Норвегия).

Защо е важно за България

Предвидените цели за "увеличени и подобрени разходи за отбрана" до средата на 2022 г. (в координация между държавите членки и ЕС) се очаква да бъдат подкрепени и от допълнителни стимули за съвместни инвестиции. Европейската комисия наскоро предложи данъчни облекчения за европейски проекти за въоръжение, като обмисля и премахването на ДДС при закупуване на отбранително оборудване, произведено в Европа.

"Основното послание в третия ревизиран проект на Стратегическия компас по отношение на инвестициите в отбраната е за увеличаване на разходите в посока изграждане на отбранителни способности на Съюза и за изпълнение на проектите по Постоянното структурирано сътрудничество в областта на отбраната (PESCO). Увеличаването на разходите за отбрана се очаква да бъде ангажимент на държавите членки.", казват от МО. Съгласно Отбранителния пакет на ЕК се поощрява съвместното придобиване и изграждане на отбранителни способности на ЕС и сътрудничеството в областта на иновациите и изследванията чрез осигуряване на частично финансиране от Европейския фонд за отбрана. България, като участник, ще получи частично финансиране от ЕК за тези конкретни проекти.

Централно място в Стратегическия компас заема и изграждането на "транспортна инфраструктура с двойна употреба в трансевропейската транспортна мрежа, за да се насърчи бързото и безпроблемно движение на военен персонал, материали и оборудване за оперативни разгръщания и учения, работещи в тясно сътрудничество с НАТО и други партньори". Очаква се до края на 2022 г. ЕС също да започне да анализира капацитета на транспортната си инфраструктура за поддържане на широкомащабни движения в кратък срок и да подобри и хармонизира трансграничните процедури в рамките на съюза до 2025 г..

Кои въпроси остават нерешени

Войната на Русия в Украйна отново отвори дебата и за укрепване на Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз (ОПСО). Европейският парламент вече прие резолюции, призоваващи за по-амбициозна ОПСО за противодействие на заплахи като тероризъм, кибератаки, използване на миграцията за политически цели и чужда намеса. Основният въпрос обаче за евентуална обща войска остава отворен, както в Стратегическия компас, така и в новите предложения за ОПСО.

"Армия на ЕС няма да се случи в обозримо бъдеще", каза австрийският канцлер Карл Нехамер след срещата на върха на лидерите на ЕС във Версай в петък.

Коментарите от българското министерство на отбраната бяха в същата посока: "От първия до третия, последен, проект на Стратегическия компас не се предвижда създаване на обща европейска армия. ЕС обаче си поставя за цел да увеличи капацитета на гражданските и военните мисии и операции, да им осигури гъвкави мандати, бърз процес на вземане на решение и по-голяма финансова солидарност."

Държавите в ЕС се обединиха около идеята за създаване на Капацитет за бързо развръщане, което означава, че ЕС трябва да бъде готов да действа скоростно и решително при възникване на кризи, по възможност заедно с партньори, а при необходимост - и самостоятелно. Капацитетът за бързо развръщане ще се състои от отделни модули. Идеята е той да надгради, но не и да замени изцяло досега съществуващите бойни групи на ЕС.

Според дипломатическата служба на ЕС (ЕСВД), съставяща предложението за Стратегическия компас, до 2025 г., ще трябва да можем "бързо да разгърнем европейски модулни сили от до 5000 войници, включително със сухопътни, въздушни и морски компоненти". За крайния вариант да документа обаче е необходимо съгласие на всички държави членки.

Предвижда се също така укрепване на структурата за командване и управление, по-конкретно Звеното за военно планиране и провеждане на мисии и операции на ЕС, както и увеличаване на готовността за действие чрез редовни учения на терен. За целите на засилване на способностите на Съюза за управление на кризи се предвижда още увеличаване на разузнавателния капацитет на ЕС, създаване на Инструментариум на ЕС за борба с хибридните заплахи, актуализиране на политиката на ЕС за киберотбрана, засилване на действията на ЕС в морското пространство, разработване на Стратегия на ЕС за сигурност и отбрана в космоса, казват още от българското Министерство на отбраната.