Инфлация и дефицит - Русия вече усеща ефекта от санкциите

При техниката скокът е още по-голям - телевизорите са поскъпнали с 12.5%, а популярните модели лаптопи Apple в руските онлайн магазини за три седмици са скочили между 46 и 142%. Цените на автомобилите, които все още могат да се купят в Русия, за две седмици са скочили с 15-32% според изследване на "Банкавто". Най-интересна е ситуацията с "Лада" - цените й бяха повишени за втори път за месец, а заводът "АвтоВАЗ", където се произвежда, пусна работниците си в 20-дневна отпуска заради липса на части.

Малко стоки са поевтинели, като една от тях е горивото. Причина за това е пренасочването към вътрешния пазар на непродадения в чужбина руски петрол. В резултат цените на бензина и дизела са се понижили минимално - съответно с 0.08% и с 0.13%. Заради санкциите Международната енергийна агенция очаква производството на петрол в Русия да спадне с около 25% следващия месец (това е около 3 млн. барела на ден), което пък ще се отрази на предлагането на глобалния пазар.

Русия може да се насочи към "съветска инфлация", която се проявява не в по-високи разходи, а в дефицит на стоки, казва пред Bloomberg Александър Абрамов, специалист по финансови пазари в Russian Presidential Academy of National Economy and Public Administration. "Основният риск сега е появата на недостиг на основни вносни ежедневни стоки, както и на стоки за дълготрайна употреба. Много от тях вече не са налични в магазините, а цените в онлайн магазините са се повишили рязко."

Руснаците в момента се запасяват с основни стоки в очакване поскъпването да продължи, тъй като спирането на дейността на международни компании създава страхове от недостиг. "Още един скок в седмичните данни ще помогне да се определи ценовият шок, който обхваща домакинствата и бизнеса. Дори след като първоначалните ефекти от поевтиняването на рублата избледнеят, санкциите вероятно ще продължат да повишават цените през следващите месеци", смята Скот Джонсън от Bloomberg Economics.

Руската централна банка повиши основната лихва до 20% и наложи капиталов контрол, за да подкрепи рублата. На заседанието си в петък запази нивото на лихвата и обяви, че предстои период "на повишена инфлация, свързана основно с корекция на относителните цени на широк спектър от стоки и услуги". Връщането към годишна инфлация от 4% не се очаква преди 2024 г.

На прага на държавен фалит

Тежките санкции заплашват Русия да изпадне в технически фалит. Въпреки че дефолтът може да изглежда като неизбежен резултат от санкциите, Западът би бил доволен да види Русия да плаща лихви по външните си дългове - тъй като това би източило още от намалелите й валутни резерви. От друга страна, регулаторите се опасяват, че ако Москва пропусне плащания, това може да има непредвидени ефекти върху западните финансови системи, пише Financial Times. Русия намекна, че може да се разплати в рубли, а не в долари. Въпреки че в някои облигации има клаузи, които биха й позволили да го направи, това би представлявало реален дефолт по други книжа. Правителството на Русия обаче вероятно ще твърди, че макар да има желание и възможност да плаща, то е възпрепятствано поради санкциите.

По-голямо притеснение може да се окажат дълговете на руския бизнес. Външният корпоративен дълг е около 150 млрд. долара (заеми и облигации) и е доста над държавния дълг в чуждестранна валута, който е около 20 млрд. долара. Петролните и газовите компании все още ще могат да вземат заеми благодарение на изключването им от санкциите, но "самосанкционирането" от страна на кредиторите и сривът в руската търговия ще намалят приходите им и ще застрашат финансовата им стабилност.

Русия носи дамгата на страната с най-дългия дефолт в историята. През 1996 г. тя най-накрая изплати отхвърляния царски дълг. Не е в интерес на Русия - или на света - да се повторят подобни дългосрочни щети. Първата стъпка, за да се избегне подобна съдба, трябва да бъде сключването на мир.