Каква е готовността на системата за убежище в ЕС да посрещне украинските бежанци

"Има толкова малко държавни служители и толкова много от нас, които пристигаме", казва бежанката от Венецуела Кармен Карабало, която идва в Испания през 2018 г. и получава убежище едва година и половина по-късно. Недостигът на персонал обяснява забавянето при получаване на среща или решаване на заявления като нейните, казва тя: "Трябва да чакате на дълги опашки като опашки за храна, но за документи." Карабало успява да влезе в испанската домакинска система. Не всеки има такъв късмет - докато чакат червения картон, както се нарича разрешителното за работа, много търсещи убежище работят на черния пазар, за да оцелеят. Много се опитват да се срещнат с представители на властите, като купуват "слотове" за около 80 евро, много различна ситуация от тази, организирана в момента за посрещането на украински бежанци.

Специална и безпрецедентна система

Украинските бежанци могат да влязат в ЕС под специална система за защита, активирана по европейска директива на 4 март. Тази система, регламентирана в директива от 2001 г., но която ЕС не беше задействал досега, установява почти автоматично убежище за украинци и жители на Украйна, които са били там преди 24 февруари. Предоставят се разрешения за пребиваване, разрешения за работа, настаняване и образование за непълнолетни с минимални, опростени процедури. В Испания например законът гарантира документи за убежище със специална закрила в рамките на 24 часа след кандидатстване.

Във всеки случай този специален и бърз начин позволява да се избегнат два традиционни проблема на молбите за убежище: закъсненията, които в обикновената система отнемат месеци, и ниският процент одобрени молби. "Това е първият път, когато виждаме нещо, което правозащитните организации изискват от години", казва Алварес, говорител на Amnesty, защото "Европа винаги се е държала като крепост". Тя сравнява тази специална защита с отношението към други бежанци като сирийци или напоследък афганистанци на границата между Беларус и Полша. "Има хора от Мали, които пристигнаха на Канарските острови и трябваше да чакат осем месеца само за да подадат молбата си за убежище", казва тя.

Освен националността на кандидатите има значителни разлики между приемащите страни: от 2008 г. до края на 2020 г. около 67 110 украинци са потърсили убежище в Европейския съюз, но само 18,7% са го получили. Най-строгите държави са били Хърватия, България, Люксембург, Латвия и Словения, които не са одобрили никакви заявления (повече за първоначалната реакция на бизнеса и доброволци в България - тук). Германия (6%) и Испания (8%), две от страните, получили най-много заявления заедно с Италия, също не са били твърде щедри към украинците. От друга страна, Италия е приела почти 45%, Малта - 58%, Естония - повече от 68%, и Португалия, която е одобрила 78% от заявленията.

Изследователят по миграция и право Дейвид Моя от Университета в Барселона нарича специалната система, одобрена само за няколко дни, "безпрецедентна". Той казва, че европейските страни са я обмислили по време на руската инвазия в Украйна през 2014 г. и са я отхвърлили. Отбелязва също, че както Полша, така и Унгария, които сега са водещи в приемането на украинците, неотдавна отказаха да приемат европейска квотна система за бежанци от друг произход (повече за полския модел - тук).

"Аргументът е, че този път има война в Европа и това е достатъчно, за да оправдае различно третиране между този случай и другите", казва Вирджини Гиродон, изследовател в Центъра за европейски изследвания и политика в университета Sciences Po в Париж.

Липсата на ресурси за настаняване на милионите бежанци от Украйна също крие сериозни рискове. "Разбрахме, че трафикът на хора е проблем. Появиха се трафиканти на хора", казва Виктория Ховат, говорител на Migration Aid.

При тези обстоятелства семейните връзки или мрежите за подкрепа са от съществено значение за тези, които бягат от конфликта. "Наши приятели ни заведоха от гарата. Бяхме в ръцете на местни хора, но много хора тук не познават никого. Ето защо те са загубени, затова сме тук", казва млада жена от Киев, която помага на други бежанци, изправени пред езикови бариери и несигурност къде да отидат. "Има хора, които имат познанства, които са фундаментални, но какво да кажем за тези, които ги нямат", пита Алварес.

Освен това и Алварес, и Моя прогнозират, че бежанците от Украйна ще продължат да пристигат. "Най-малкото трябва да предположим, че това ще продължи шест месеца или година", казва Моя. Много от хората, които идват, като младата украинка мечтаят да се върнат възможно най-скоро: "За днес не планираме нищо, оставаме тук като туристи. Наистина съм сигурна, че няма да има нужда да работим, защото ще тръгнем след две, три седмици, може би месец."

Обръщането към тези, които търсят помощ в Европа, ще бъде сложно предвид претоварената система, която се нуждае от много различни ресурси, и то не само в краткосрочен план. "Не е достатъчно да им дадем чанта за добре дошли и да се снимаме с тях", обобщава Алварес.

Статията е публикувана в рамките на проекта EDJNET, в който "Капитал" е партньор.