Семейното управление на Шри Ланка доведе до катастрофа

Бягството на Гота бележи края на господството на семейството му в политиката на острова с население 22 млн. души, което продължи над две десетилетия. Макар и все още официално Гота и министър-председателят Ранил Викремесингхе да не са подали оставки, публичните настроения в Шри Ланка са, че страната най-накрая ще промени посоката си на развитие. Как обаче се стигна до тази ситуация, в която дългът нарасна твърде много и инфлацията надмина 50%?

Управлението на клана Раджапакса

Фамилията Раджапакса доминира политиката на Шри Ланка от 2005 г. насам, като тогава за президент беше избран Махинда Раджапакса. Готабая Раджапакса, по-малкият брат на Махинда, спечели президентските избори през 2019 г. Това беше последвано от общи избори през 2020 г., на които партията му спечели огромно мнозинство в парламента.

Гота за разлика от брат си никога не е имал сериозни политически амбиции. Това обаче се променя, когато брат му става президент. Махинда назначава Гота на поста министър на отбраната, поради което той директно става и отговарящ за войната срещу Тигрите за освобождение на Тамил Илам (LTTE) - партизанска група, която се бори за независима държава в северната и източната част на страната.

След 26 години конфликт Тигрите в крайна сметка признават поражението си през 2009 г. след свирепа правителствена офанзива, при която ООН изчисли, че около 40 хил. тамилски цивилни са били убити само през последните няколко месеца на войната. По този начин Гота започва да се ползва с голямо уважение в местното общество, като немалка част от населението на страната го описва като "герой от войната".

Семейна икономика

Страната е в криза в продължение на години, като експерти посочват поредица от правителствени решения, които усложниха и без това тежките външни шокове.

През последното десетилетие правителството на Шри Ланка, водено от един от двамата братя Раджапакса, взимаше назаем огромни суми пари от чуждестранни кредитори, за да финансира обществени услуги.

Шри Ланка е изправена пред проблеми с платежния баланс от 50-те години на миналия век и успя да преодолее разликата между вноса и износа чрез долари, които бяха спечелени от заеми, туризъм и парични преводи от чуждестранни работници.

Началото на мандата на Гота обаче рязко промени това, макар промените да не са изцяло негова вина. Първото ключово събитие, което се случи по време на управлението на Гота, беше намаляването на данъците. Това решение беше взето с цел да успокои вече нажежаващите се страсти в страната, но всъщност постави държавната икономика в по-тежка ситуация. По-ниските данъци означават по-малки правителствени приходи и разходи, което от своя страна доведе до желание за теглене на допълнителни заеми от финансовите пазари, голяма част от които директно отиваха за погасяване на досегашния външен дълг. Това от своя страна накара рейтинговите агенции да понижат кредитните рейтинги на Шри Ланка, което затрудни вземането на заеми от международните пазари.

Тази вълна от заеми съвпадна с поредица от природни бедствия, които удряха икономиката на Шри Ланка. Най-яркият пример за чисто човешки създаден проблем е решението на правителството да забрани вноса и използването на химическите торове, което доведе до сериозен спад на реколтите на местните фермери. Решението беше отменено около месец след като влезе в сила, но за този период бяха нанесени достатъчно щети върху земеделската продукция.

Заради пандемията от COVID-19 приходите от международния туризъм и паричните преводи спаднаха рязко, което беше еквивалент на присъда за местната икономика, за която тези два финансови източника бяха ключови. Икономисти предупредиха, че Шри Ланка може да не е в състояние да изплати външния си дългq и призоваха правителството да се обърне към Международния валутен фонд (МВФ), за да набави нужните средства.

През 2022 г. инфлацията в Шри Ланка скочи до почти 55%. Гуверньорът на централната банка Нандал Вирасингхе каза, че инфлацията може да нарасне до 70% през следващите месеци, като това зависи от редица икономически фактори. На 12 април Шри Ланка заяви, че ще спре плащанията по заеми на стойност 35 млрд. долара, които нейното правителство дължи на чуждестранни кредитори.

Какво следва?

Раджапакса се съгласи да се оттегли, но избяга на Малдивите, като назначи премиера Викремесингхе за действащ президент, докато бъде избран нов. Раджапакса все още официално не е подал оставка.

Викремесингхе публикува в Twitter, че ще се оттегли като министър-председател, "за да гарантира продължаването на правителството, включително безопасността на всички граждани". Той обаче не назовава дата.

Като изпълняващ длъжността президент Викремесинге е назначил комитет от висши командири на въоръжените сили, ръководен от началника на щаба на отбраната генерал-лейтенант Шавендра Силва, за да "възстанови закона и реда" в цялата нация, каза високопоставен военен служител пред CNN. Викремесинге обяви извънредно положение в Шри Ланка и полицейски час на 12 юли само за да отмени по-късно и двете заповеди.

Все още не е известно как страната ще излезе от икономическата криза, но по всяка вероятно ще забави търсенето на решение. Викремесингхе беше и финансов министър, и основният ръководещ преговорите с МВФ за спасителен пакет, които продължават с месеци.

Шри Ланка не може да разчита и на сериозни алтернативни източници на финансиране. Тъкмо по време на Махинда Раджапакса милиарди долари бяха взети назаем от Китай за лъскави проекти - стадиони, летища и други - и беше подписана сделката, оставила ключово пристанище в китайски ръце.

Политическият преход ще е в ръцете на председателя на парламента, докато президентът не бъде избран от законодателния орган (или няма нови избори). Процедурата за избор на нов президент трябва да започне на 20 юли след подновяването на работата на парламента на 16 юли, каза председателят на парламента Махинда Япа Абейвардена в изявление. Целта е да се гарантира, че новото правителство на общопартийното единство ще бъде възможно най-скоро избрано, като това трябва да се случи в съответствие с конституцията на страната.

Партията на Раджапакса обаче държи мнозинство в парламента - без гласовете й изборът на нов държавен глава е невъзможен, а с безизходицата биха продължили и масовите протести.