🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Защитата на критичната инфраструктура - новата важна задача на ЕС и НАТО

Взривовете по "Северен поток" напомнят на Запада колко е трудно да се справи с подобни атаки

Взривовете по "Северен поток" показват сложността на защитата на критичната инфраструктура от атаки
Взривовете по "Северен поток" показват сложността на защитата на критичната инфраструктура от атаки
Взривовете по "Северен поток" показват сложността на защитата на критичната инфраструктура от атаки    ©  Reuters
Взривовете по "Северен поток" показват сложността на защитата на критичната инфраструктура от атаки    ©  Reuters
Темата накратко
  • ЕК ще разшири областите с критична инфраструктура, които трябва да се следят от страните членки.
  • Въпреки намеренията за повече действия саботажите трудно могат да бъдат спрени.
  • Противодействието на тези заплахи изисква способност за откриване, оценка и бърза реакция.

Подозренията за умишлен саботаж след множеството течове по газопровода "Северен поток" 1 в Балтийско море породиха основателни опасения относно уязвимостта на критичната инфраструктура в Европейския съюз (ЕС). Макар и разследванията да са в ход, правителствата на Дания и Швеция заявиха, че смятат, че изтичането е резултат от "умишлени действия". Това се случва на фона на продължаващата война на Русия в Украйна.

ЕС и НАТО вече изготвят план за реакция

Тази ситуация поставя на дневен ред необходимостта ЕС и НАТО да подходят по нов начин спрямо опазването на важни съоръжения като тръбопроводи, електропреносни мрежи, информационни системи и др.

"Критичната инфраструктура е новата граница на войната", заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен в реч в Талин, Естония. Тя обяви, че съюзът ще проведе стрес тест на толкова важната част от инфраструктурата си. Изпитанието няма да включва само енергийните съоръжения. Други "сектори с висок риск" също ще бъдат включени, като например подводните интернет кабели и електрическото захранване.

Председателят на ЕК смята, че в бъдеще за тази цел ще е нужно използването на един от най-големите активи на страните от блока и техните партньори - сателитите. За да бъде възможно най-ефективна тази мярка, ще е нужно тясно съдействие с НАТО, защото военният алианс разполага със значително по-големи възможности в тази сфера. От алианса вече изразиха готовност за по-обширна взаимна работа със ЕС.

"Имаме тези сателити на място, имаме капацитета да извършваме наблюдение за откриване на потенциални заплахи, така че това също е въпрос на превенция и осведоменост", каза тя.

Фактът, че ЕС решава да направи подобна стъпка едва след като вече има инцидент, е друга причина за притеснение сред страните. Освен това списъците с критична инфраструктура не обхващат целия набор от подобни съоръжения, който е наличен на територията на съюза.

"За мнозина в Брюксел беше изненада, че подобни "стрес тестове", изглежда, не са били провеждани по-редовно или че изпълнителната власт на ЕС не е запозната със ситуацията, за да назове директно своята критична инфраструктура в целия блок", казва служител на ЕС пред Euractiv.

Това е напът да се промени, като това ще се случи с представянето на нови директиви по темата. За последно тя беше редактирана през 2008 г., когато методите за провеждане на саботажи все още не бяха на нивото, на което са днес. Той ще включва 11 рискови области, включително природни бедствия, терористични атаки, вътрешни заплахи и саботаж. Освен това ще има и текст, който се отнася за извънредни ситуации за общественото здраве като неотдавнашната пандемия от ковид-19. Фон дер Лайен също така ще представи тази седмица план от пет точки за действие при подобна ситуация. Очаква се той да обхваща главно начините, по които съюзът може да отговаря на подобни действия.

Критичната инфраструктура на Европа е уязвима и се нуждае от повече защита, признава и комисарят на ЕС по вътрешните работи. В разговор с Euronews една седмица след предполагаемия саботаж на газопроводите "Северен поток 1", Илва Йохансон каза, че войната в Украйна също представлява голяма и умишлена заплаха за ЕС.

"В новото законодателство покриваме 11 различни области, докато предишното беше само две области. Имаме много по-висока амбиция относно вида на защитата, както и възможността държавите членки да налагат санкции за субекти, които не спазват законодателство", обясни тя.

Новите правила ще влязат в сила през 2024 г., но комисарят по вътрешните работи призовава държавите членки да ги приложат по-рано. Законодателството ще има и специален акцент върху киберсигурността. В новата система страните и операторите ще бъдат задължени редовно да проверяват своите критични инфраструктурни системи и да отстраняват евентуални проблеми.

Експерти обаче са на мнение, че обявените до момента намерения на ЕС няма да направят нещо съществено в опитите такива актове на саботаж да бъдат спрени. Използването на военни кораби и техника изглежда като нелоша опция, но и в този план има проблеми. Както казва пред Euronews Чарли Салониус-Пастернак, водещ изследовател във Финландския институт по международни отношения, възможността за пълно покриване на морските територии е минимална. Допълнително затруднение в случая на увеличеното използване на сателитите пък е трудността за засичане на дронове. Много често те не отделят топлина при движението си, а освен това обикновено са и с малки размери, което прави засичането им трудоемка, а често и невъзможна, задача.

Защо защитата от хибридни атаки е толкова сложна

Малко след взривовете по газопровода Норвегия обяви, че увеличава броя на военните кораби, които ще патрулират по тръбопроводите й, защото в техния район са забелязани няколко дрона с неясен произход. В последните години този подход на хибридни атаки е най-често използван в Близкия изток. Ефективността на този тип атаки със сигурност трябва да накара европейските страни да се замислят върху това в каква битка влизат.

Такива атаки умишлено се позиционират в сивата зона между войната и мира. Те са прикрити от тотално отричане на отговорност, а също така таргетират цели, които невинаги автоматично предизвикват военен отговор. Хибридните атаки често са предназначени да ударят противници, без непременно да предизвикат пълномащабен конфликт или да разкрият със сигурност самоличността на извършителите.

"Руските военни и Кремъл обичат тези дебати - те ли бяха, не бяха ли те - и този вид правдоподобно отричане", казва Род Торнтън, старши преподавател в Кралския колеж в Лондон. "Те искат да насърчат дебат или несъгласие в НАТО за това как да реагира", добавя той пред Politico.

В същото време способността на НАТО напълно да блокира Русия от атакуване на инфраструктурата е ограничена. "Не можете да поставите охрана на всеки километър подводен кабел", казва Чарли Салониус-Пастернак. "И така, въпросът става можете ли да възпрете това", добавя той.

Същото важи и за почти всяка критична инфраструктура. Енергийната мрежа е различна и често се намира извън големите градове. Финансовата система е разпръсната в мрежа от частни компании. Един подход е да се гарантира, че ключовата инфраструктура е "толкова здрава, че макар да е неудобно, няма значение", ако една част е саботирана. Съюзниците също могат да изберат да бъдат по-видими и да "увеличат присъствието си във въздуха или морето", смята Чарли Салониус-Пастернак, за да "покажат на националното население, както и на Русия, че правим нещо".

Защита от дронове

Според проучване на Energy Security Sentinel, изготвено от S&P Global Commodity Insights, 75% от 23-те регистрирани атаки с дронове през последните пет години срещу нефтени и газови съоръжения в Близкия изток в Персийския залив са улучили целта си. Данните, които анализират общо 88 големи инцидента през периода, показват, че дроновете са били по-трудни за прихващане от системите за противовъздушна отбрана, отколкото конвенционалните ракети.

Тази информация сочи, че най-голяма заплаха представляват дроновете. По тази причина изглежда логично да се преценят и вариантите за справяне със заплахата. Te могат да се използват за разузнаване на оперативни процедури и мерки за сигурност на критични инфраструктурни обекти. Друга потенциално разрушителна дейност с дронове е, ако те са вързани с товар, който би детонирал експлозия, за да свали електрически генератори или подстанции. Те също могат да бъдат пилотирани във воден язовир, за да отровят водата или използвани за хакване на критични инфраструктурни мрежи, засаждане на вируси и затваряне на инфраструктура с искания за откуп.

Противодействието на тези заплахи изисква способност за откриване, оценка и бърза реакция.

Всичко това сочи, че намирането на правилният ход в тази ситуация е изключително трудна задача. Трудността обаче не трябва да оказва влияние, защото нуждата от намиране на решение и ефективен метод за предотвратяване е видна за всички. В противен случай Западът оставя вратите към критичната си инфраструктура отворени, което би улеснило всеки агресор с желание за разруха.