Свят

Как Европа би могла да се справи с енергийната криза

Русия спира газа, очертава се недостиг на електроенергия. Какво трябва да направят правителствата?

Най-популярната мярка, замразяване на цените на енергията, изглежда изкушаваща, но има огромни недостатъци

Ексклузивно съдържание от The Economist

Най-популярната мярка, замразяване на цените на енергията, изглежда изкушаваща, но има огромни недостатъци © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

От година Европа живее в сянката на енергийна блокада, след като Владимир Путин заплаши да спре газовите доставки към континента. Сега заплахата се превърна в реалност, a перспективата за студена и тъмна зима удря право в целта. На 5 септември Русия заяви, че тръбопроводът "Северен поток" ще остане спрян, докато санкциите на Запада са в сила. Това доведе до скок на референтните цени на газа с още 30%; в момента те са еквивалентни на петрол за около 400 долара за барел. При днешните цени на фючърсите годишните разходи за електричество и газ за потребителите и фирмите в Европейския съюз може да нараснат до зашеметяващите 1.4 трлн. евро спрямо 200 млрд. евро през последните години, изчислява банката Morgan Stanley.

Енергийният шок сега е пълномащабна политическа и икономическа криза. Вече 14% от семействата във Великобритания закъсняват със сметките си за комунални услуги. Производителят на стомана ArcelorMittal ще затвори свой завод в Бремен. Докато потребителите и предприятията губят баланс, а рецесията се задава, зад сцената цари хаос на енергийните пазари. Понеже цените на електроенергията в Европа се определят от разходите на пределния производител, който често работи с газ, скокът на цената на горивото се превърна и в електрически шок. При неудържимото колебание на цените някои производители на електричество изпитват недостиг на средства, тъй като контрагентите изискват повече обезпечения: ютилити компании от Дюселдорф до Виена търсят спасително финансиране. В същото време компании за възобновяема и ядрена енергия с ниски пределни разходи получават стотици милиарди евро свръхпечалби.

Точно както когато настъпи пандемията, правителствата реагират с хаотична каша от помощи и интервенции. Учебниците по икономика биват разкъсвани, а сумите са огромни. Германия харчи допълнителни 65 млрд. евро (1.8% от БВП) за мерки, включващи таван на цените за базово количество електроенергия за домакинствата и фирмите. Лиз Тръс, новият министър-председател на Великобритания, представи план за замразяване на цените за две години, който може да струва над 100 млрд. паунда (115 млрд. долара, или 4.3% от БВП) и ще бъде финансиран чрез заеми. ЕС обмисля ограничаване на приходите на производителите на електроенергия.

Ограничаване на цените не е стабилно решение

Мащабът и интензивността на кризата предполагат широка и щедра подкрепа. Но в стремежа си да действат бързо правителствата не трябва да изхвърлят през прозореца икономическата логика и благоразумието. Най-популярната тактика - замразяването на цените на енергията на дребно, както във Франция и в програмата на Тръс - на повърхността изглежда изкушаваща. Тя е лесна за разбиране и намалява измерваната инфлация, което може да облекчи част от натиска върху централните банки да повишават лихвените проценти. Но има и огромни недостатъци.

Има смисъл да се измести по-голяма част от енергийната система от спот цените към дългосрочни договори, особено след като евтината вятърна енергия представлява нарастващ дял от производството.

Ако цените бъдат ограничени, търсенето на енергия ще остане твърде високо и ще забави решаващата корекция, която трябва да се извърши в свят, в който газът вече не е толкова евтин, колкото преди Путин да започне войната. Доказателствата вече са видими: заради по-високите цени германците са потребили почти 10% по-малко природен газ през първата половина на тази година в сравнение със същия период на миналата. И може да се окаже политически невъзможно да се сложи край на замразяването на цените, когато то е в сила. Ограничаването на цените, предложено от г-жа Тръс, е не само за една зима, а за две.

Домакинствата и бизнесите се нуждаят от подкрепа

Има по-добър подход от това да се фиксират цените. Правителствата трябва да предложат облекчение на домакинствата чрез еднократни парични отстъпки по сметките, които евентуално могат да се изплатят на фирмите за комунални услуги. Това ще предпази жизнения стандарт, като същевременно ще остави пазарите да определят стимула за ограничаване на потреблението на енергия. За най-бедните, за които енергийните сметки изяждат до една шеста от общите разходи, отстъпките ще трябва да бъдат допълнени с други плащания на обезщетения.

Фирмите също ще имат нужда от помощ. За да се избегне ефектът на доминото от сриващи се енергийни компании, някои може да се нуждаят от временни държавни кредитни линии, както банките по време на финансовата криза: разходите могат да бъдат възстановени по-късно чрез данъци. Междувременно големи части от други бизнес сектори могат да се окажат в опасност от затваряне, както когато бяха наложени локдауни през 2020 г. Някои може вече да не са жизнеспособни - например германските химически фирми с бизнес модели, основаващи се на изобилието от руски газ. Ето защо обезпечените от правителството заеми могат да осигурят само временно спасение. Тази подкрепа трябва да бъде ограничена във времето.

Откъде могат да дойдат средствата

Отстъпките и временните заеми са начинът да се помогне на икономиката. Но как изобщо правителствата трябва да плащат за тях? Цената ще бъде голяма и ще дойде след огромните спасителни мерки заради пандемията. Европа, включително Великобритания, харчи най-малко 450 млрд. евро за борба с енергийния шок, дори преди настъпването на зимата. Италия и Германия са похарчили 2-3% от БВП; планът на Тръс може да увеличи общите разходи на Великобритания два пъти над това ниво. Изкушението е да се финансират разходите чрез още повече заеми. Но по-големите дефицити по време на инфлация ще принудят централните банки да повишат още повече лихвените проценти, което ще направи обслужването на дълговете по-скъпо за правителствата.

Ето защо трябва да бъдат обмислени и данъци върху свръхпечалбите за някои производители. Заради особеностите на европейските електроенергийни пазари на тях им се плащат днешните необосновано високи спот цени дори ако разходите им са много по-ниски и не са свързани с газа. Данъци със задна дата върху фирмите, поемащи риск, които се конкурират на свободните пазари, трябва да се избягват, защото те подкопават самата основа на капитализма. Случаят обаче не е такъв: фирмите работят на силно регулирани пазари и могат да реализират неочаквани печалби, които са в пъти над капитала, който са вложили. Оценките на The Economist, базирани на изследване на University College London, показват, че свръхпечалбите на производителите във Великобритания може да са около 30 млрд. паунда (41 млрд. долара). Голяма част от допълнителните разходи трябва да идват от по-широки увеличения на данъците.

Текущи дела

Би било лудост да се вземат дългосрочни решения за прекрояване на енергийните системи насред хаоса. Някои принципи обаче вече са очевидни. Запазването на пазарния механизъм е от съществено значение, за да се стимулират инвестициите в нов капацитет и иновациите в съхранение на енергия, като например батериите. Но има смисъл да се измести по-голяма част от енергийната система от спот цените към дългосрочни договори, особено след като евтината вятърна енергия представлява нарастващ дял от производството. Намирането на нови източници на енергия - от газ от Катар до възобновяеми източници - също е наложително. С правилната реакция гражданите на Европа могат да бъдат защитени, а преходът към по-чиста енергийна система да бъде запазен. Погрешна реакция би могла да фалира правителства и да задържи европейската енергийна индустрия в капана на миналото.