Италия е най-податлива на дългова криза след покачването на лихвите от ЕЦБ

Марко Вали, главен икономист в италианската банка Unicredit, казва, че "по-високите нужди от рефинансиране на дълга" и "потенциално сложната" политическа ситуация в страната я правят най-уязвима за разпродажби на облигационните пазари.

По-високи разходи

Разходите по заемите на Рим се повишиха рязко, откакто ЕЦБ започна да вдига лихвените проценти миналото лято. Доходността на 10-годишните облигации се покачи до над 4.6% през миналата седмица, което е почти четири пъти повече от нивото преди година и с 2.1 процентни пункта над еквивалентната доходност на германските облигации.

Мелони изрази безпокойството си от готовността на ЕЦБ да продължи да повишава лихвените проценти въпреки рисковете за растежа и финансовата стабилност. "Би било полезно, ако ЕЦБ се справяше добре с комуникацията си... в противен случай тя рискува да предизвика не паника, а колебания на пазара, които да обезсилят усилията, които правителствата полагат", каза тя на пресконференция миналата седмица.

Новото италианско правителство "засега е дало на инвеститорите малко причини за безпокойство", посочва Вероника Рохарова, ръководител на отдела за икономика на еврозоната в швейцарската банка Credit Suisse. "Но опасенията могат да се появят отново, когато растежът се забави, лихвените проценти се повишат допълнително и емитирането на [дълг] отново се ускори", добави тя.

ЕЦБ настоява, че ще продължи да покачва лихвите на стъпки от по половин процентен пункт през първите месеци на тази година. Клаас Кнот, управител на Нидерландската централна банка и един от "ястребите" в Управителния съвет на ЕЦБ, заяви пред FT, че централната банка едва сега започва "втората половина" от цикъла на повишаване на лихвените проценти.

Анализаторите обаче смятат, че ЕЦБ надценява рисковете за инфлацията и подценява перспективата за рецесия. Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева заяви през уикенда, че половината страни от ЕС ще бъдат засегнат от рецесия през тази година. Четири пети от 37 икономисти, анкетирани от FT през декември, прогнозираха, че ЕЦБ ще спре да повишава лихвените проценти през първите шест месеца на 2023 г., а две трети - че ще започне да ги намалява през следващата година в отговор на по-слабия растеж.

Средно те прогнозираха, че депозитната лихва на ЕЦБ ще достигне максимална стойност от малко под 3%, което е под нивото, за което инвеститорите залагат, както показва цената на лихвените суапове.

Според отделно проучване на FT, проведено сред повече от 100 водещи икономисти от Великобритания, през 2023 г. Обединеното кралство ще преживее една от най-тежките рецесии и най-слабото възстановяване в Г-7.

Бавна реакция

Централните банки по света повишават рязко лихвените проценти, за да се справят с инфлацията, която в много страни достигна многогодишни рекорди, тъй като цените на енергията и храните се повишиха след нахлуването на Русия в Украйна, а прекратяването на локдауните заради пандемията от коронавирус повиши търсенето на стоки и услуги.

ЕЦБ започна да повишава лихвените проценти по-бавно от много западни централни банки, но от миналото лято насам затяга политиката си с безпрецедентни темпове, като за шест месеца повиши депозитната си лихва от минус 0.5% до 2%.

"ЕЦБ беше твърде бавна [в] признаването на факта, че инфлацията не е временна, но сега набира скорост, каза Йеспер Рангвид, професор по финанси в Copenhagen Business School. Все още обаче се страхувам, че ЕЦБ няма да затегне достатъчно мерките заради проблемите, които това би предизвикало в Италия."

От март ЕЦБ трябва да започне да свива портфейла си от облигации на стойност 5 трлн. евро с 15 млрд. евро месечно, като заменя само частично ценни книжа с настъпващ падеж, което ще окаже допълнителен натиск за повишаване на разходите по заемите в Италия.

Людовик Субран, главен икономист в германския застраховател Allianz, посочва, че еврозоната рискува да повтори срива на облигационния пазар на блока от 2012 г., "тъй като фискалните възможности на отделните държави са различни без сериозната помощ на ЕЦБ".

Италиански министри разкритикуваха ЕЦБ заради агресивното затягане на паричната политика. Министърът на отбраната Гуидо Кросето написа в Twitter, че политиките на ЕЦБ "нямат смисъл", а вицепремиерът Матео Салвини заяви, че по-високите лихви "ще изгорят милиарди италиански спестявания".

Силвия Арданя, главен европейски икономист в британската банка Barclays, казва, че "високият размер на дълга, повишеният фискален дефицит и необходимостта от допълнителни мерки за енергийна подкрепа на Италия кара пазарите да бъдат силно обезпокоени".

ЕЦБ представи нова схема за изкупуване на облигации, която има за цел да се справи с необоснованото нарастване на разходите по заемите на дадена страна. Повече от две трети от икономистите, анкетирани от FT през декември, обаче заявиха, че очакват ЕЦБ никога да не използва този инструмент.

Муджтаба Рахман, управляващ директор за Европа на консултантската компания Eurasia Group, посочва, че по-дълбока от очакваното рецесия през следващата година "може да постави под още по-голям натиск държавите с висок дефицит и дълг", като добавя, че това "вероятно ще доведе до по-мек курс на паричната политика на ЕЦБ".