Китай иска да промени пазара на петрол

Според Позар "Китай иска да пренапише правилата на глобалния енергиен пазар" като част от по-големи усилия за дедоларизиране на така наречените страни от БРИК - Бразилия, Русия, Индия и Китай и много други части на света. Още по-голяма мотивация за подобен ход е използването на доларовите валутни резерви като вид оръжие след нахлуването на Русия в Украйна.

Какво може да се промени

Въпреки че до момента няма яснота как това би изглеждало на практика, може да се предположи. Все по-голяма част от търговията с петрол ще се извършва в юани. Китайският президент Си Цзинпин обяви, че през следващите три до пет години Китай не само ще увеличи драматично вноса от страните от GCC, но ще работи за "всеизмерно енергийно сътрудничество". Това потенциално може да включва съвместно проучване и производство на места като Южнокитайско море, както и инвестиции в рафинерии, химикали и пластмаси. Надеждата на Пекин е, че всичко това ще бъде платено в юани на Шанхайската борса за петрол и природен газ още през 2025 г.

Това би отбелязало огромна промяна в световната търговия с енергия. Както посочва Позар, Русия, Иран и Венецуела притежават около 40% от доказаните петролни запаси в света и всички те продават петрол на Китай със сериозна отстъпка. Страните от GCC държат още 40% от доказаните резерви. Останалите 20% са в Северна и Западна Африка и Индонезия, като това са региони, които са в руската и китайската орбита.

Всичко това би поставило Китай в една изключително изгодна позиция. Въпреки това идеята за китайска доминация среща и скептицизъм. Тези, които се съмняват във възхода на петроюана и отслабването на базираната на долари финансова система като цяло, често посочват, че Китай не се радва на същото ниво на глобално доверие, върховенство на закона или ликвидност в резервната валута, както САЩ. Това прави вероятността други държави да искат да правят бизнес в юани значително по-малка.

Китай обаче може да предложи да плаща леко завишена цена, ако продаващата страна е склонна да приеме плащането в юани. Нещо повече, китайците предложиха нещо като мрежа за финансова сигурност, като направиха юана конвертируем в злато на златните борси в Шанхай и Хонконг.

Въпреки че това не прави китайската валута реален заместител на долара като резервна валута, търговията с петроюани все пак има важни икономически и финансови последици за политиците и инвеститорите.

От една страна, перспективата за евтина енергия вече примамва западните индустриални предприятия в Китай. Наскоро германската BASF взе решение да намали дейността на основния си завод в Лудвигсхафен и да прехвърли химическите операции в Джандзян. Това може да е началото на тенденцията, която Позар нарича "от фермата до масата", при която Китай се опитва да "улови" повече местно производство с добавена стойност. За целта местните власти използват евтината енергия като примамка.