Сделката между Иран и Саудитска Арабия показва глобалните цели на Китай

Посредничеството за сближаване между съперниците от Близкия изток подчертава амбицията на китайския лидер да предложи алтернатива на световния ред, ръководен от САЩ. Китайският първи дипломат бързо приписа успеха на четиридневните тайни преговори за възстановяване на дипломатическите връзки на лидерството на Си, което според него показва "поведението на велика сила". Приписвайки си заслугата за сключването на мирно споразумение в Близкия изток, Си се възползва от отслабващото американско влияние в региона и представя китайското лидерство като алтернатива на ръководения от Вашингтон ред, който според него води света към нова студена война.

Визията на Си

"Това е битка на разкази за бъдещето на международния ред", казва пред The New York Times Юн Сун, директор на програмата за Китай в базирания във Вашингтон изследователски институт Stimson Center. "Китай казва, че светът е в хаос, защото лидерството на САЩ се е провалило."

Визията, която Си Цзинпин излага, е тази, която отнема властта на Вашингтон в полза на мултилатерализма и т.нар. ненамеса - дума, която Китай използва, за да докаже, че държавите не трябва да се намесват във вътрешните си работи, като критикуват нарушенията на човешките права например. Споразумението между Саудитска Арабия и Иран отразява тази визия. От години ангажиментът на Китай в региона е осигуряването на взаимни икономически ползи и избягването на западните идеали за либерализъм, които усложняват възможността на Вашингтон да разшири присъствието си в Персийския залив.

През декември Си напомни на света за нарастващото влияние на Китай в Саудитска Арабия, която е дългогодишен съюзник на САЩ. По време на посещението си в Рияд за разговори с престолонаследника Мохамед бин Салман, фактическият владетел на кралството, той беше поканен на авиоспектакъл от Кралските саудитски военновъздушни сили. Посрещането му рязко контрастираше с по-ранната среща между президента на САЩ Джо Байдън и принц Мохамед, запомнена като най-трудното чуждестранно посещение на американски лидер, когато той се опита да избегне ръкостискането с не по-малко неловко удряне с юмрук.

Два месеца по-късно Си прие иранския президент Ебрахим Раиси в Пекин, като го посрещна със салют в знак на уважение, което Раиси - авторитарен лидер на държава, обвинена в тайно създаване на ядрени оръжия - никога не би получил в северноамериканските или европейските столици.

САЩ подкрепят едната страна и притискат другата, докато Китай се опитва да сближи двете страни. Това е различна дипломатическа парадигма, казва У Синбо, декан на факултета по международни изследвания в Шанхайския университет "Фудан".

Ако Китай се превърне в по-енергичен посредник в Близкия изток, това ще бъде голяма промяна в подхода, който досега се съсредоточаваше предимно върху насърчаване на търговията и инвестициите в богатия на ресурси регион, вместо да се намесва в привидно неразрешими конфликти.

Регионалните интереси на Пекин

Китайските официални лица отдавна твърдят, че Пекин трябва да играе по-активна роля в региона, казва пред AFP Джун Теуфел Драйер, политолог в Университета в Маями, специализиран в китайската политика. През 2013 г. Китай навлезе в близкоизточната дипломация, като предложи план от четири точки, в който се повтарят стари идеи за решаване на израелско-палестинския конфликт. Това не доведе до пробив. Намаляването на напрежението в конфликта между Иран и Саудитска Арабия представляваше по-малко предизвикателство. Китай беше в добра позиция да използва влиянието си, за да ги привлече на масата на преговорите поради силните си икономически и търговски връзки с всяка от тях.

• Китай иска да промени пазара на петрол

Пекин е инвестирал много в регионалната енергийна инфраструктура. От време на време предоставя и военни кораби, които се включват в операции за борба с пиратството край бреговете на Сомалия, въпреки че от 80-те години на миналия век военноморските сили на САЩ са основният гарант за сигурността в близкоизточните води.

Китай е най-големият търговски партньор на Саудитска Арабия, а Саудитска Арабия е един от най-големите доставчици на петрол за Китай. За разлика от Вашингтон, Китай изразява готовност да прави бизнес без обвързване. Пекин прие обяснението на Рияд за убийството през 2018 г. на колумниста на The Washington Post Джамал Хашоги, а на свой ред саудитците отхвърлиха натиска да осъдят масовото задържане на мюсюлмански уйгури в Китай.

Китай има дипломатически отношения с Иран от 1971 г. - около две десетилетия по-дълго, отколкото със Саудитска Арабия. През 2021 г. Китай обеща на Иран да инвестира 400 млрд. долара в страната в замяна на доставки на петрол и горива, въпреки че западните санкции срещу Техеран попречиха на Пекин да изпълни сделката.

Анализатори твърдят, че Си Цзинпин смята Иран за стратегически важен най-вече като съмишленик, критик на Запада, и като богата на природни ресурси държава със стратегически граници. Китай има интерес и от стабилността на региона, от който получава повече от 40% от вноса си на суров петрол. Освен това Персийският залив се превърна в ключов възел по търговските маршрути на инициативата "Един пояс и един път", както и в основен пазар за китайски потребителски стоки и технологии. Китайският телекомуникационен гигант Huawei предоставя 5G мрежи в Саудитска Арабия, Катар, Кувейт и Обединените арабски емирства.

Дълбоки различия между Саудитска Арабия и Иран

Твърде рано е да се каже дали споразумението ще доведе до трайни подобрения в отношенията между двата дългогодишни противника, още по-малко до по-голяма стабилност в Близкия изток. Изглежда, че нито един от основните им конфликти не е бил обсъден.

Но за Саудитска Арабия споразумението може да улесни търсенето на изход от войната й срещу подкрепяните от Иран бунтовници хути в Йемен. А за Иран то може да допринесе за по-голяма регионална стабилност в момент на нарастващи вътрешни проблеми.

Анализаторът Юн Сун отбелязва, че е важно да не се преувеличава значението на сделката от петък. Различията между Саудитска Арабия и Иран са дълбоки и ще е необходимо нещо повече от подновяване на дипломатическите отношения, за да се заздравят връзките. Ролята на Китай в посредничеството при сключването на споразумението също може да не е толкова ключова, колкото изглежда, като се имат предвид признаците, че Техеран и Рияд вече са били мотивирани да сключат споразумение. "Саудитска Арабия и Иран говорят за възстановяване на отношенията си от доста време. Така че това не е нещо, което Пекин е улеснил за една нощ", каза Сун.

Това, което най-вероятно се е случило, според нея е сближаване на интересите, при което изпадналият в затруднение и изолиран Иран ще получи нови възможности, Саудитска Арабия ще изпрати послание до Вашингтон за цената на намаляването на ангажираността му в региона, а Си Цзинпин печели престиж на световен лидер пред лицето на нарастващия американски натиск. "Това не е Китай, който сближава две държави и решава различията им", обяснява експертът. "Това е Китай, който се възползва от възможността на две страни, които искат да подобрят отношенията си поначало."

Според Ицхак Шихор, професор по политически науки и азиатски изследвания в израелския университет в Хайфа и водещ експерт по връзките на Пекин с региона, решението на Китай да посредничи между Иран и Саудитска Арабия е много преднамерено както защото двете страни са ключови за регионалната стабилност, така и заради възможността да "сочат с пръст" Вашингтон.

Не всички са доволни от споразумението

Под политически натиск у дома израелският премиер Бенямин Нетаняху заплаши с военни действия срещу ядрената програма на Иран. Не е много ясно какво означава това развитие за САЩ, чието присъствие в Близкия изток отслабна след края на изтеглянето им от Ирак и на фона на нарастващата енергийна независимост на страната. Въпреки това Белият дом не смята, че саудитско-иранското споразумение предполага, че китайското влияние може да замени САЩ в Близкия изток. "Бих отхвърлил категорично тази идея, че се оттегляме от Близкия изток - далеч не е така", заяви говорителят на Съвета за национална сигурност Джон Кърби.

Фактът, че Саудитска Арабия е сключила споразумението без Вашингтон, показва, че тя "се стреми да диверсифицира залозите си за сигурност и да не разчита изцяло на САЩ", пише Джон Алтерман от Центъра за стратегически и международни изследвания в бележка по сделката.

За Си Цзинпин сделката представляваше бърза победа в деня, в който той си осигури трети мандат като президент на Китай. Той изглежда по-конфронтационен от всякога по отношение на Запада.