🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Намаленият износ на петрол вече създава проблеми на Русия

Кремъл продава почти 800 млн. долара от Фонда за национално благосъстояние

Приходите на Русия от износ на енергийни суровини ще започнат да намаляват, а разходите да се увеличават.
Приходите на Русия от износ на енергийни суровини ще започнат да намаляват, а разходите да се увеличават.
Приходите на Русия от износ на енергийни суровини ще започнат да намаляват, а разходите да се увеличават.    ©  Reuters
Приходите на Русия от износ на енергийни суровини ще започнат да намаляват, а разходите да се увеличават.    ©  Reuters

Опитите на Русия да запуши бюджетния си дефицит чрез продажба на валутни резерви може да доведе до порочен кръг, който тласка рублата нагоре и допълнително намалява ключовите приходи от износ на различни суровини, предупреждават анализатори. Руското финансово министерство и централната банка заявиха миналата седмица, че ще подновят интервенциите на валутния пазар за първи път от почти година, като планират да продадат еквивалента на 793 млн. долара в китайски юани от Фонда за национално благосъстояние. Продажбите започнаха на 13 януари и ще продължат три седмици.

Русия използва фонда за спешни случаи, който по последни сметки възлиза на 186.5 млрд. долара към 1 декември, за да финансира разширяващия се бюджетен дефицит и да стабилизира икономиката, която беше ударена от все по-строгите западни санкции върху продажбите на руски енергийни източници. Кремъл разчита на експортни данъци от продажбите на въглеводороди, за да финансира вътрешните си разходи, които се увеличиха рязко заради войната, която започна в Украйна преди 11 месеца.

Но все повече анализаторите са на мнение, че продажбите на чуждестранна валута ще тласнат руската рубла към поскъпване, като по този начин допълнително ще намалят приходите на Русия. Това ще се случи, защото приходите от износ на петрол и газ до голяма степен се основават на глобалните референтни цени, които се търгуват в долари. Този процес може да предизвика цикъл на по-слаби приходи от износ, което да изисква повече продажби в чуждестранна валута и да доведе до още по-силна рубла, което единствено би изострило дупката в бюджета.

Проблеми с износа на енергия

Василий Карпунин, анализатор в BCS Express, казва, че има риск приходите на Русия от износ на енергия да намалеят още повече през февруари и март, след като следващият етап от ембаргото - на петролните продукти за ЕС, влезе в сила на 5 февруари. Разликата в приходите може да бъде 2-3 пъти по-голяма от дефицита от 54.5 млрд. рубли през януари, изчислява икономистът на CentroCreditBank Евгений Суворов. "Това ще изисква увеличаване на продажбите в чуждестранна валута и чрез динамиката на обменния курс (укрепване на рублата), което може допълнително да влоши действителните приходи от петрол и газ", пишат анализаторите на Росбанк в скорошна изследователска бележка, цитирани от Reuters.

Русия отчете дефицит 3.3 трлн. рубли през 2022 г., което се равнява на 2.3% от БВП - един от най-лошите й резултати, откакто президентът Владимир Путин дойде на власт преди повече от две десетилетия. Министърът на финансите Антон Силуанов каза през декември, че таванът на цените, наложен на руския петрол, може да означава, че бюджетният дефицит на Русия през тази година може да се окаже по-голям от сегашните предвиждания за 2% от БВП. Преди Русия да нахлуе в Украйна през февруари миналата година, Москва прогнозира бюджетен излишък 1%.

Това официално признание за влошаване на публичните финанси идва въпреки рекордните приходи от петрол и газ в резултат на постоянно високите цени на енергията и способността на Москва да пренасочи износа си на петрол към Азия. През 2022 г. приходите са нараснали с 10%, но общите разходи са скочили с 26%. Подробностите за бюджетните разходи за 2022 г. не са публично достъпни, тъй като финансовото министерство ги засекрети през юни. Икономистът на Renaissance Capital София Донец казва пред Financial Times: "Не разбираме разпределението на разходите, но можем да предположим, че те до голяма степен са отишли за военно финансиране. През септември планираните разходи се увеличиха с 2 трлн. рубли (28.7 млрд. долара) в сравнение с летните прогнози. И след това през декември отново се увеличиха със същия размер. Москва покри дефицита, като пренасочи пари от руския суверенен фонд, държавни заеми и еднократен данък върху неочакваните печалби на "Газпром". Консервативната фискална политика на Русия помогна за стабилизиране на нейната фискална позиция. Но западните санкции, които влизат в сила тази година, ще натоварят още повече бюджетното финансиране на страната.

Бюджетът на Русия за тази година е съставен, като се предвижда, че цената на руския петрол сорт Urals ще е около 70.10 долара за барел, въпреки че в момента се търгува едва на около 50 долара за барел. В рубли това е двегодишно дъно, показват изчисления на Reuters. "Ако сравнително ниските цени на Urals продължат дълго време и рублата остане сравнително силна, тогава дупката в бюджета ще се раздуе", казва пред агенцията Антон Табах, главен икономист на RA Expert.

"Ако през 2023 г. средната цена на Urals е около 60 долара за барел и разходите останат както е планирано, Русия може да се изправи пред дефицит около 4.5% от БВП", предвижда Донец. Законът за бюджета предвижда разходите за отбрана - както външни, така и вътрешни, да нараснат с 3.5 трлн. рубли (50 млрд. долара), и ще са 30% от всички държавни разходи през 2023 г. "Съдейки по факта, че разходите през 2022 г. се оказаха по-високи от планираните, това може да се случи и през 2023 г.", смята Донец. "Ако приходите се окажат по-ниски, а разходите по-високи от планираните, Русия ще трябва да изразходва суверенния си фонд много по-активно."