Европа се трансформира

Руските военни лидери сега залагат на дългосрочна стратегия за деморализация и изтощение, разчитайки основно на числено превъзходство над украинската армия. Но това се равнява на двойно унищожение. Стратегията на "количественото надмощие" изисква от руското ръководство да пренебрегва живота на собствените си войници, да не говорим за украинските цивилни. С всеки изминал ден престъпността на злонамерената война на Русия става все по-очевидна. И когато боевете един ден спрат, голяма част от Източна Европа ще бъде опустошена и ще са оставили след себе си дълбока и трайна омраза. Оръжията ще млъкнат, но няма да има мир. Украйна ще трябва да прави всичко по силите си, за да възпре нова атака, а Западна Европа ще продължи да се превъоръжава във впечатляващ мащаб, вероятно за десетилетия напред.

Тъй като Украйна формира своеобразен кордон за сигурност между Русия и останалата част от Европа, ще има импулс за присъединяването й както към НАТО, така и към Европейския съюз в относително кратък срок. Освен това геополитически интереси на ЕС в областта на сигурността ще са се променили, трансформирайки институцията му в процеса. Перспективата за украинско членство ще измести фокуса на Европа на изток.

С незаконната си война Путин искаше да държи НАТО на разстояние, но постигна точно обратното. Сега Финландия и Швеция ще се присъединят към алианса и целият европейски континент ще се нареди зад неговия щит. ЕС и НАТО ще развият много по-тесни работни отношения, придавайки значително по-голяма геополитическа тежест на трансатлантическия регион. Такава трансформация ще бъде необходима в свят, който все повече е белязан от недоверие и нарастващо разделение между авторитарните режими и по-отворените, демократични системи. Тази динамика се отнася преди всичко за икономическите отношения. Като даде повод на Запада да задържи капитали, технологии, стоки и услуги, Путин направи голяма лоша услуга на своите китайски приятели.

Докато вниманието на Европа се насочва към осигуряването на собствената й безопасност от Русия и към възстановяването на Украйна, ще изникне наболял въпрос: какво ще стане със самата Русия? Визията на Путин за глобално мощна Велика Русия беше изобличена като празна мечта. Войната и западните санкции удрят силно руската икономика и колкото по-дълго продължават битките, толкова по-големи ще бъдат разходите. Дългото пренебрегване на икономическата диверсификация и модернизацията предполага, че доходите и условията на живот ще се влошат рязко.

Подтикната не само от войната, но и от климатичната криза, Европа бързо ще се откаже от изкопаемите горива, а Русия трайно ще загуби традиционния си експортен пазар. С толкова малко други алтернативи, ще бъде ли възможно да се удържи страната? Ако руските лидери се придържат към заблудата, че могат да възродят царската имперска традиция, те рискуват да потопят Русия в дълбока криза. Без всеобхватна политическа и икономическа модернизация страната - с нейния огромен ядрен арсенал, ще залитне опасно в едно несигурно бъдеще. Не можем да изключим възможността Русия - а следователно и Европа, да преживеят повторение на 90-те години.

Западна Европа няма да има възможност да пренебрегне предизвикателствата на своя изток. Каквото и да се случи там, ще засегне пряко всички, които споделят същия континент. Вече не можем да си позволим да храним лъжливи илюзии за глобалния прогрес и нашето собствено място в света. Геополитическа "черна дупка" с размера на Русия в Източна Европа и Северна Азия не вещае нищо добро за никого. Путин унищожи повече, отколкото вероятно е очаквал.

След Втората световна война, в първите години на студената война, западноевропейските страни направиха първите си стъпки към все по-тесен съюз. След войната в Украйна те трябва да продължат по този път. Предвид огромните геополитически предизвикателства и заплахи за сигурността, пред които ще се изправи Европа, тя вече не може да си позволи да проявява каквато и да е слабост. Старият континент трябва да порасне, и то бързо.