ЕБВР: Инфлацията в Източна Европа ще остане висока
Банката ревизира надолу прогнозата си за ръст на повечето страни от региона, включително и за България
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Прогнозите за бърз спад на инфлацията в страните от Източна Европа са твърде оптимистични, а бързо растящите цени се очаква допълнително да потиснат икономическия растеж в региона. Това става ясно от обновената прогноза на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), както и от изказвания на главния ѝ икономист Беата Яворчик. Страните, най-близки до войната в Украйна, са икономически най-силно засегнати от нея, като разходите за живот там се покачват с много по-бързи темпове от средните за ЕС. Това, в комбинация с високите лихви, чрез които местните централни банки се опитват да овладеят инфлацията, кара ЕБВР да ревизира надолу очакванията си за икономическия растеж в повечето източноевропейски страни.
- Потреблението остава единственият двигател на икономиката
- Може ли инфлацията да се окаже по-голям проблем за Европа, отколкото за САЩ
Много икономисти прогнозират инфлацията тази година да спадне рязко благодарение на вече сравнително по-ниските цени на енергийните ресурси. Според последната прогноза на МВФ от октомври инфлацията в регионите, в които оперира ЕБВР, ще се забави до 7% до края на 2023 г., което средно би било спад с около 10 процентни пункта. "Ако погледнете предишни епизоди на висока инфлация, е отнемало повече време от това, което МВФ очаква", казва Яворчик пред Financial Times. Макар че ЕБВР не публикува конкретни числа за инфлацията, институцията изглежда по-резервирана в прогнозите си по тази тема. Болезнените спомени за хиперинфлацията в Източна Европа от 90-те години може да допринесат за това ръстът на цените да остане висок по-дълго време, предупреждава Яворчик, която е родом от Полша. "Ако изпитате хиперинфлация през живота си, споменът остава с вас завинаги", което засилва рисковете очакванията да се окажат "самосбъдващи се", допълва тя.
Яворчик постави под съмнение комуникационните стратегии на централните банкери в региона, които не изглежда да успяват да убедят обществата, че държат инфлацията под контрол. "Лихвените проценти са основният инструмент за борба с инфлацията, но вторият най-важен инструмент е комуникацията с обществеността и влиянието върху очакванията", казва главният икономист на ЕБВР.
Орязани прогнози
Анализът на банката обхваща 36 икономики от Централна и Източна Европа, Северна Африка и Централна Азия. Въпреки номиналното нарастване на доходите високите цени подкопават тяхната покупателна способност и към октомври-ноември 2022 г. в реално изражение заплатите в повечето държави, включително и България, всъщност са на минус. Освен ерозиращата покупателна способност още един натиск върху растежа в Източна Европа се очаква да дойде от по-слабото представяне на Германия, което ще намали износа от страните. Прогнозата за региона, обхващащ Чехия, Полша, Унгария, балтийските страни и др., са за забавяне на ръста до средно 0.6%, като предвижданията на икономистите за повечето от тези страни са орязани с между 0.3 и 1.7 процентни пункта в сравнение с очакванията на ЕБВР от есента на миналата година.
След като беше започнала да се забавя наред с глобалната тенденция, инфлацията в Полша регистрира ново повишение до 17.2% през януари по предварителни данни на полската статистика. В Чехия и Унгария ръстът на цените напоследък също изненадва в неприятна посока, посочват икономисти.
Не е ясно колко дълго държавите в региона ще могат да подкрепят компаниите, изпитващи затруднения. Част от бизнеса продължава да разчита на мерките, започнали още с пандемията, и оттогава делът на фалитите остава сравнително по-малък от този в Западна Европа. Ако държавната подкрепа обаче бъде оттеглена, това може да бъде краят за "фирмите, които оцеляваха благодарение на тези спешни мерки", прогнозира Яворчик.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.