ЕК: По-силен ръст на българската икономика за 2023 г., без рецесия в еврозоната

Ръстът на БВП се залага да е 1.4%, а инфлацията да се върне към едноцифрени нива

Динамиката между доходите и цените ще е от решаващо значение за икономическата активност тази година.

Васил Минков

Динамиката между доходите и цените ще е от решаващо значение за икономическата активност тази година. © Цветелина Белутова

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Европейската комисия (ЕК) ревизира минимално нагоре прогнозата си за ръста на българската икономика на фона на по-оптимистични перспективи за целия съюз. Страховете от рецесия в еврозоната от преди няколко месеца не се сбъдват, става ясно от зимната прогноза на комисията.

Според актуалните очаквания брутният вътрешен продукт на страната ще се увеличи с 1.4% в реално изражение тази година вместо по-рано предвижданите 1.1%. Този темп обаче няма да е достатъчен да предотврати забавяне на икономиката в контраст със силния отскок след пандемията през предходните две години.

И въпреки, че инфлацията постепенно ще се забави до 7.8% през 2023 г. (при 13% средногодишно през предходната), ЕК очаква тя да остане по-висока за по-дълго време.

Силен ръст на доходите, но забавяне на износа

Очакванията за тази година са заплатите да продължат да растат в условията на стегнатия пазар на труда и да подкрепят потреблението. Ръстът на износа обаче предстои да се забави значително през 2023 г. след достигнатите рекордни нива миналата година, тъй като потенциалът за разширяване на пазарите до голяма степен е бил изчерпан. Динамиката между доходите и цените ще е от решаващо значение за икономическата активност. Очакванията са БВП да нараства с по 0.2-0.3% всяко тримесечие, а след слаб годишен ръст от 1.4%, темпът ще се ускори до 2.5% догодина. Европейските средства по плана за възстановяване могат да дадат тласък на инвестициите. Тяхното забавяне обаче ще има негативен ефект, а такъв риск съществува, посочва ЕК.

Все още високо ценово напрежение

Инфлацията постепенно ще се върне към едноцифрени стойности тази година, но ценовото напрежение при услугите ще остане силно, прогнозират икономистите. Очакванията за ръста на цените, измерен през ХИПЦ, са ревизирани с 0.4 пр. пункта нагоре до 7.8%, а числото за следващата също е повишено до 4%. Забавянето се очаква да дойде от енергията и храните, които нараснаха най-много през тази година. Натиск нагоре обаче вероятно ще продължат да оказват нарастващите разходи за труд за единица продукция.

2022 година - по-добра от очакваното

Въпреки бързо растящите цени и външните шокове българската икономика вероятно е надминала очакванията за 2022 г. с реален ръст от 3.9%, което е с 0.8 пункта повече от заложеното от ЕК през есента. За това допринасят силното представяне на износа, както и растящите заплати и социални плащания, които според Брюксел "компенсират ръста на цените". След спад на потреблението през първата половина на годината, търсенето впоследствие вероятно се е стабилизирало благодарение на продължаващото покачване на доходите и забавянето на месечните темпове на инфлацията. Започналият през 2021 г. спад на инвестициите обаче продължава и през 2022 г. под натиска на високите цени на машини, съоръжения и сгради.

Опасността от рецесия в Европа отшумява

Страховете от рецесия в еврозоната засега се отлагат, след като през последното тримесечие на 2022 г. БВП на 20-те страни, споделящи общата валута, отчете минимален ръст от 0.1% според предварителни данни. По-доброто от очакваното представяне до голяма степен идва благодарение на успокояването на цените на газа до нивата отпреди войната, както и бързото диверсифициране на доставките. Пазарът на труда остава стабилен, а икономическите нагласи се подобряват, отбелязва ЕК.

Очакванията са европейската икономика да започне годината с приблизително нулев ръст и да избегне спад, а през следващите тримесечия леко да набере скорост. Въпреки това 2023 г. се очертава сравнително слаба с годишен ръст от едва 0.8% в ЕС и 0.9% в еврозоната. Техническа рецесия, макар и мека, се очаква единствено в Германия, Австрия, Дания и Швеция. За разлика от България, перспективите за инфлацията в ЕС минимално се подобряват, като очакванията са тя да се забави до 6.4% през тази година.