Земетресенията удрят тежко турската икономика

За сравнение, земетресението в Мармара през 1999 г., което засегна град Измит и отне живота на повече от 17 хил. души, доведе до загуби от 51.1 млрд. долара. Разходите за възстановяването ще увеличат проблемите на турската икономика, която постоянно е разтърсвана от висока инфлация, кризата с разходите за живот и противоречивата парична политика на президента Реджеп Тайип Ердоган. Той заяви, че държавата ще завърши реконструкцията на жилищата в рамките на една година и правителството подготвя програма, за да "накара страната да се изправи отново". Експерти обаче поставят под съмнение възможността на Турция да заличи последиците от тежкото земетресение за толкова кратко време.

Около 13.4 млн. души живеят в 10-те провинции, ударени от трусовете. Това се равнява на 15% от населението на Турция, като тази част от гражданите осигуряват около 10% от БВП на страната.

Въздействието на земетресението върху брутния вътрешен продукт е малко вероятно да бъде толкова изразено, колкото след това през 1999 г. Тогава то удари най-тежко сърцето на турската индустрия, което доведе до много по-бавно възстановяване на производствените възможности, посочва изпълнителният директор на Международния валутен фонд (МВФ) Махмуд Мохиелтин. Той добавя пред Reuters, че след първоначалното въздействие през следващите няколко месеца, се очаква повишена икономическа активност в страната. Главният двигател на тази тенденция би трябвало да са инвестициите в публичния и частния сектор, смята Мохиелтин.

Земетресението в Сирия и Турция дава значително отражение върху турската икономика, заяви ръководителят на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева. В изказване пред участниците в Арабския фискален форум в Дубай Георгиева посочва, че бедствието, от което пострадаха двете държави, е "причинило огромно трагедия за хората, но то има и много значително отражение върху турската икономика".

Първоначалните предвиждания са, че трусовете ще намалят икономическия растеж с два процентни пункта през тази година. МВФ прогнозира преди земетресенията ръст на турския БВП от около 3%. Турските власти говореха за 5-5.5%, но в национална валута. При прилагане на дефлатор заради вече традиционно високата инфлация този резултат води до предвижданията на МВФ. Толкова може да се окаже резултатът в края на 2023 г. и след като се включат щетите от труса, защото изливането на милиарди долари за реконструкция (ако са от порядъка на 5-7% от БВП, това вече е оптимистичен сценарий) би трябвало да има компенсиращ загубите ефект.

При променената ситуация е по-вероятно централната банка ще продължи с "ердономиката": да разхлабва паричната политика, да поддържа ниски лихви (9% или по-малко), т.е. по-достъпни заеми, да се толерира по-голям бюджетен дефицит (до труса прогнозата беше за 3.5% от БВП при 5% годишен растеж на икономиката).

Подкрепа от Световната банка

Според Ферид Белхадж, вицепрезидент на Световната банка за Близкия изток и Северна Африка, усилията на Турция и Сирия за възстановяване след опустошителните двойни земетресения от миналата седмица ще струват "милиарди долари". Световната банка вече е обещала около 1.8 млрд. долара финансиране за Анкара и търси помощ за Сирия.

"По отношение на Турция Световната банка е поела ангажимент за около 1.8 млрд. долара", каза Белхадж по CNBC по време на форума в Дубай в понеделник. "Това е така, защото вече имахме портфолио в Турция, имахме проекти и успяхме да пренасочим част от финансирането".

"Знаете, че през последните много години Турция доказа своята устойчивост. Имаха възходи и падения и успяха да се справят", каза Белхадж, като изтъкна по-лошите перспективи за засегнатата от санкции Сирия, на която банката иска да помогне чрез инициативата за бърза оценка на щетите и нуждите.

"Тази трагедия, която се стовари върху народа на Сирия, в допълнение към всички трагедии, които същите тези хора преживяха през последните 10-15 години, е наистина ужасна", подчерта той и призова за глобална солидарност както с Дамаск, така и с Анкара.

Лошите строителни стандарти и корупцията

Веднага след трусовете вниманието беше насочено към качеството на строителство в Турция. Най-голямата причина за смъртните случаи може да се окажат лошите строителни стандарти, корупцията и лошите политики. Всички те са част от икономическия модел на Турция, който се задвижва от строителство и търсене на ренти. Правителството на Ердоган носи голяма част от вината, казват анализатори. Но същото правят и неговите предшественици, както и общини (някои управлявани от опозицията), предприемачи и проектанти. "Това е перфектно престъпление", казва пред The Economist Мурат Гювенч.

Турция има строги строителни норми, приети след земетресението през 1999 г. и актуализирани преди пет години. Съгласно плана за градско обновяване, приет от правителството на Ердоган, бяха обновени повече от 3 млн. жилища.

Проблемите са в изпълнението и надзора. Разрешенията за строеж се получават лесно, а проверките са слаби. Проектите обикновено отговарят на държавните стандарти в началото на строителството, но не и в края, казва Гювенч. Веднага след като инспекторите си тръгнат, разработчиците намаляват количеството или качеството на желязото, което използват, дори могат да изградят допълнителен етаж. След това влизат в неформални преговори с местните власти.

Строителните амнистии, които позволяват на собствениците да регистрират нелицензирани имоти или такива, които нарушават строителните норми в замяна на глоба, влошиха много и без това лошата ситуация. Правителството на Ердоган прие няколко подобни амнистии, последната през 2018 г., преди изборите. Опозицията подкрепи този ход, тъй като беше популярен сред избирателите. Правителството пожъна политическите дивиденти, докато милиони собственици на имоти в крайна сметка си платиха и поеха риска. Агенцията, отговаряща за програмата, разкри, че повече от половината жилищен фонд в страната не отговарят на стандартите за строителство.

Ще има ли ефект на изборите

Тежките земетресения се случиха няколко месеца преди изборите, очаквани да се проведат на 14 май. Как се справя Ердоган с хуманитарната криза вече е част от предизборната борба.

"Земетресението сега е голяма неизвестна", казва пред Reuters Кристиан Копф от Union Investment във Франкфурт, който държи десетки милиони евро в турски облигации. "Съществува мнение, че избирателите се обединяват зад правителството след природно бедствие, но това не беше така преди 21 години и отново може да не е така."

Копф има предвид изборите в Турция през 2002 г., които се случиха три години след земетресение до Истанбул. Тогавашното коалиционно правителство беше свалено, защото гражданите смятаха, че реакцията му на бедствието (и последвалата финансова криза) е лоша и че е отговорно за някои от строителните практики, допринесли за броя на жертвите. Този път правителството на Ердоган е изправено пред подобен риск, но реагира бързо не само като обеща подкрепа и посети засегнатия регион, но и по отношение на финансовите пазари.