Нулеви емисии на новите сгради от 2028 г. искат евродепутатите

Директивата за енергийните характеристики на сградите ще намали сметките за енергия, ще намали енергийната зависимост на Европа и ще стимулира икономическия растеж", казва докладчикът по досието за Директивата относно енергийните характеристики на сградите Киран Къф (Зелените/ЕСА, Ирландия).

• И български компании искат по-амбициозни цели за енергийна ефективност на сградите
• Как сертифицирането на сгради работи за ESG стратегията

Решението на парламента също така увеличава защитата за наемателите и собствениците на сгради. "Въпреки че повишихме нивото на целите за обновяване, ние също така приехме по-силни социални мерки срещу непропорционални увеличения на наемите или изгонване", каза Куфе. Евродепутатите искат също да се увеличи броят на домакинствата, които инсталират слънчеви панели, които да заменят нагревателите с изкопаеми горива.

Какво включва новото законодателство

От 2028 г. всички нови сгради следва да бъдат с нулеви емисии, като крайният срок за новите сгради, ползвани, експлоатирани или притежавани от публични органи, е 2026 г. Всички нови сгради следва да бъдат оборудвани със соларни технологии до 2028 г., а срокът за жилищните сгради, в които се извършва основен ремонт, е 2032 г.

Жилищните сгради ще трябва да постигнат най-малко енергиен клас Е до 2030 г. и клас D до 2033 г. - по скала от A до G. Категория G съответства на онези 15% от сградите в националния сграден фонд на държавата членка, които имат най-лоши характеристики към момента на въвеждането на скалата. Нежилищните и обществените сгради ще трябва да получат същите оценки съответно до 2027 г. и 2030 г. Подобряването на енергийните характеристики (което може да се изразява в изолационни работи или подобряване на отоплителната система) ще се извършва при продажба или основен ремонт на дадена сграда или при подписване на нов договор, ако сградата се отдава под наем.

Сгради, защитени заради специфичната им архитектурна или историческа стойност, технически сгради, временно използвани сгради, църкви и места за поклонение могат да получат дерогация от законодателството. Държавите членки могат също да освободят обществените социални жилища от прилагането на правилата, когато санирането би довело до увеличаване на наемите, което не може да бъде компенсирано с икономии от сметки за енергия.

Евродепутатите също така искат да позволят на държавите членки да адаптират новите цели за ограничен дял от сградите в зависимост от икономическата и техническата осъществимост на реновирането и наличието на квалифицирана работна сила. Всичко това следва да бъде включено в националните планове за саниране.

Реакциите на държавите членки

Притеснения от бюрократично ново законодателство, чийто ефект остава неясен, както и откъде ще дойдат средствата за амбициозните цели има не само сред някои от евродепутатите, но и сред държавите членки. Според Бас Айкхаут, член на Европейския парламент от групата на Зелените, парите от Фонда за възстановяване, както и от бюджета на ЕС за следващите седем години ще подкрепят държавите за прилагането на мерките. За тези, които изпитват трудности с плановете си за възстановяване към момента, това обаче изглежда практически невъзможно.

Директивата предвижда страните, а не отделните лица, да бъдат санкционирани при неспазване на новото законодателство. "Има различия между държавите", казва финландският центрист Маруи Пекаринен. В някои страни "предложението е твърде амбициозно предвид стартиращото състояние в сектора".

Към момента се формира голяма коалиция от най-малко 16 държави, които категорично се противопоставят на задължителното обновяване и саниране на сградите. Италианският министър на енергетиката Джилберто Пичето например споделя, че "директивата, одобрена в Европейския парламент, е разочароваща за Италия. Както сме правили досега, ще продължим да се борим за защита на националния интерес", допълва той.