Пѝши план и да бегаме: България рискува над 14 млрд. лв. в опит да запази въглищата

Ето проблема накратко: въпреки пика заради войната в Украйна въглищните мощности отново вървят към залез, със спадащо производство и растящи разходи. След няколко години централите и мините ще започнат да затварят неизбежно, а дори преди това - заради спрените частни мощности, България ще е изпълнила изискването за намаляване на емисиите. Към този момент обаче, тъй като не иска да обсъжда това и не иска дори да договаря каквото и да е, страната ще е изпуснала безвъзвратно възможностите да вземе пари, с които да мине този преход.

Така в момента, под знамето на това да се запази енергийната независимост на България и желанието да се хареса на няколко хиляди гласоподаватели в Стара Загора, Перник и Кюстендил, цялата политическа класа залага на карта над 14 млрд. лв. (над 12 млрд. от плана и още над 2 млрд. лв. по инструмента за справедлив преход) за инвестиции. А те са нужни на засегнатите региони, за да се справят с трансформацията.

Напред - назад

Тази седмица първата бомба по тази тема избухна въпреки опитите на Европейската комисия и служебното правителство да я обезвредят. В отговор на въпрос на "Капитал" еврокомисарят по регионално развитие Елиза Ферейра съобщи, че "правителството ни информира, че не е заинтересовано да започне прилагането на териториалните планове по справедлив преход тази година". Това означава, че на практика България няма да каже какво иска да прави в трите въглищни региона до края на 2023 г. и съответно няма да получи над милиард и половина лева за тях.

След лека паника между София и Брюксел Ферейра се коригира и нейната дирекция уточни, че тя е имала предвид "миналата година". Но ситуацията не се подобри особено - информациите и от двете столици сочат, че тези планове надали ще се подадат и тази година.

Преглед на оригинала

Причината е проста. В началото на 2023 г. депутатите от почти всички партии решиха, че има нужда от нова ревизия на плана за възстановяване, и задължиха кабинета да предоговори едно от условията с ЕК. Става дума за изискването отделените от енергетиката CO2 емисии да бъдат намалени с 40% до края на 2025 г. спрямо 2019 г. Така, от една страна, поискахме от Брюксел да отложи намаляването на CO2 емисиите, а от друга, в териториалните планове за преход има поставени конкретни срокове, които по информация на "Капитал" са до 2028 г.

Тъй като това беше едно от двете ключови условия за одобряването на самия план - процедура която продължи над две години, е силно вероятно комисията да не се съгласи лесно. Тези преговори трябва да започнат следващата седмица. По информация на "Капитал" делегация на служебния кабинет ще пътува скоро до Брюксел точно с тази цел, но засега не е ясно точно с какви цели и аргументи ще отидат там. Знае се само, че техен автор ще е Министерството на енергетиката.

Преговори без коз

Европейската комисия принципно е в процес на предоговаряне на различните национални планове, защото иска те да включват нови ангажименти покрай войната в Украйна: диверсификация, енергоспестяване и чиста енергия.

На този фон исканията, с които България ще отиде в Брюксел, според източник от там ще бъдат посрещнати скептично.

Основната теза в преговорите с ЕК вероятно ще е, че целта за намаляване на въглеродните емисии от енергетиката с 40% до края на 2025 г. няма да бъде постигната, защото иначе ще се стигне до недостиг на ток. Поне това се разбира от изказвания на служебния енергиен министър Росен Христов в последните месеци.

Но подобни мотиви трудно могат да бъдат доказани. На практика въглищните централи вече са намалили дейността си през януари и февруари с 16% на годишна база и с 11% под данните за същия период на базовата 2019 г., с което реално покриват изискванията от плана за възстановяване за 2023.

И това се случва през зимните месеци - в хода на годината вероятно този процент ще става все по-голям заради пазарната конюнктура. При сегашните цени на електроенергията въглищния ток е прекалено скъп и никой не иска да го купува. Дори в дъждовната и по-хладна сряда (22 март) държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" работи на едва 30% от максималната си мощност, като освен това още изпълнява договори, които бяха сключени в края на 2022 г. Те изтичат на 1 април, а нови така и не бяха сключени.

Централите от групата на Христо Ковачки - ТЕЦ "Бобов дол", "Брикел" и др., които станаха обект на проверка на Европейската прокуратура точно за манипулации при отчитането на CO2 емисиите, могат също да намалят дейността си - както заради цените, така и при евентуално затягане на екологичните изисквания.

От друга страна, през следващата година изтича договорът на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица 3" с НЕК и американската централа ще започне да продава енергия директно на пазара, стига цените да съответстват на разходите. Договорът на ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" пък изтича през 2026 г.

Междувременно директорът на Електроенергийния системен оператор очаква тази година да бъдат въведени в експлоатация над 700 мВт нови соларни мощности, а догодина вероятно ще има над 1000 нови мегавата. Отделно самият бизнес си инсталира собствени ВЕИ - къде по европрограми, къде със собствени средства - и резултатът е спад в общото потребление на ток. Данните към 19 март сочат почти 6% спад в консумацията на ток на годишна база.

И за капак - износът на електроенергия от България буквално се срива с над 51%. А причината е, че съседните държави все повече започват да разчитат на собствени източници (предимно ВЕИ). Все по-често България ще внася евтина зелена енергия от тях за сметка на по-скъпия въглищен ток.

Парите и реформите отиват на кино

Освен това целите за намаляване на вредните емисии, с които България се е съгласила в редица международни и европейски споразумения и политики, рано или късно ще трябва да бъдат изпълнени, освен ако страната не възнамерява да стане "климатичен отшелник" в Европа.

С други думи, дори и София да убеди Брюксел и да отпадне изискването в плана за възстановяване за намаляване на CO2 емисиите с 40% до края на 2025 г., това не означава, че въглищните ТЕЦ ще продължат да работят както и досега. Което именно е голямата манипулация на политиците спрямо работещите в сектора.

Докато се губи време в тези (като цяло безсмислени) преговори обаче, ще се загуби и почти цялото време за инвестиране на тези пари.

Процесът на преговори първия път отне доста повече от 9 месеца. Този път амбицията е те да се случат по-бързо. Според вицепремиера Атанас Пеканов целта е подаването на териториалните планове да се случи през есента, за да се избегне риск от загуба на средства, но няма гаранция, че преговорите по плана за възстановяване ще са приключили дотогава.

Това е опасна игра с времето. Първо, споменатите 1.6 млрд. лв. за Перник, Стара Загора и Кюстендил ще изчезнат, ако не се пуснат териториални планове тази година. За сравнение, това се равнява на пълните бюджетите на трите общини за пет години или на над 10 години само в инвестиционните им части.

В същото време дейностите по плана за възстановяване могат да бъдат реализирани най-късно до 2026 г. От него България вече получи 2.7 млрд. лв. и очаква още около 10 милиарда. Редица програми - за индустриални паркове, саниране, помощ за бизнеса - вече тръгнаха. Ако парите за тях не продължат да пристигат, те ще увиснат като разход на държавния бюджет и ще увеличат и без това застрашителния дефицит.

Това естествено не е по силите само на един служебен кабинет. Например второто плащане в размер на 724 милиона евро, което бе планирано за първото тримесечие на 2023 г., няма как да се случи. По него трябва да се изпълнят 66 ключови етапи и цели. От тях 40 са свързани с реформи и 26 са инвестиционни мерки. Към момента остават за изпълнение 35 мерки, повечето от които свързани със законодателството и съответно с работещ парламент.

Такъв ще има в средата на април, но някои от обещаните от страната пред Брюксел промени може да не срещнат нужната подкрепа. Например идеята за специална фигура, която да разследва главния прокурор, либерализацията на цените на електроенергията или затварянето на въглищните централи.

Изобщо не е ясно към момента дали отказването от едно плащане няма да доведе до отказване от целия план, въпреки че вероятно и Брюксел и София ще работят силно да избегнат такава вероятност. Истинският резултат ще бъде загуба на част от парите по плана.

Така на фона на задаващите се поредни парламентарни избори вероятно биенето в покритите с въглищен прах гърди е изглеждало като червена точка за депутатите пред част от избирателите. Но то ще бъде за сметка на всички останали.