Всички за въглищата: България ще иска от Брюксел отстъпки за сектора

Освен това целите за намаляване на вредните емисии, с които България се е съгласила в редица международни и европейски споразумения и политики, рано или късно ще трябва да бъдат изпълнени (по законодателния пакет на Зелената сделка, например - "Готови за 55", България вече се е съгласила да намали ETS емисиите от големите емитенти с 62% (предприятия които плащат за правото си до изпускат парникови газове, основно в енергетиката).

Съседните на нас държави са си поставили таргет за много по-рано прекъсване на работата на ТЕЦ-овете - Гърция 2030 г., Румъния 2032 г. Германия също се е съгласила да затвори своите ТЕЦ-ове през 2038 г., но има ясен план как и с колко процента ще намалява емисиите от тях всяка година. С решението си Народното събрание реално казва, че териториалните планове, чиято роля е именно тази - да начертаят пътя за енергийния преход, не са ни нужни, защото искаме ТЕЦ-овете да работят неограничено до затварянето си. А именно с тези планове са обвързани 2.6 млрд. лева по Фонда за справедлив преход, зеления преход в Плана за възстановяване и част от кохезионните пари (които ние вече загубихме - 200 млн. лева).

Фотограф : Лили Тоушек

Обратният и по-разумен в дългосрочен план вариант е да вземем полагащите се средства от Европейския съюз, за да реформираме сектора и да бъдем по-конкурентоспособни, вместо в един момент да се окаже, че сме изпуснали всички възможности.

Затова е изключително странно, че се изисква отлагане и дори загърбване на реформите в плана за възстановяване вместо за неговото ускоряване и максимално бързо осигуряване на добра алтернатива както за работещите, така и за икономиката на страната. От друга страна, обаче е сигурно, че страната няма да може да изпълни така заложените цели предвид новите геополитически реалности и енергийната криза в Европа. А досега не е направила никакви усилия в тази посока и да опита.

Ангажиментите, с които сме се съгласили

Според публикуваните оперативни договорености между ЕК и България по Плана за възстановяване и устойчивост страната има точно разписан график за годишно намаляване на парниковите газове от държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", американските "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал", както и ТЕЦ "Марица 3", ТЕЦ "Брикел", ТЕЦ "Република" в Перник, ТЕЦ "Русе-изток" и "Топлофикация Сливен".

Предвидено е през второто тримесечие на настоящата година България да покаже, че през 2022 г. е намалила техните емисии от 19.4 млн. т през 2019 г. на 17.9 млн. т. Досега обаче никой не е съобщавал да има квоти за разпределяне на това намаление по ТЕЦ. Освен това в списъка не са изброени всички мощности на въглища в страната, което създава основания за дискриминация на едни и държавна помощ за други.

Заради енергийната криза в Европа обаче през 2022 г., а и през тази година енергията от въглища ще е много повече от тази през 2019 г., тъй като се замества производството на природен газ. Българските централи работят повече заради износа към съседните пазари. Конкретно има ръст в производството на ток спрямо 2019 г. с 22.7% вместо изискваното намаление 7.7%.

От друга страна обаче Брюксел може да прояви разбиране към конкретните годишни цели заради геополитическата ситуация и да прехвърли общото изпълнение към 2026 г. В тази връзка е удачно например българските власти да поискат друга базова година - да речем, 2022 г. Така намаление от 40% реално ще върне нещата почти към положението от 2020 г. Може също да се настоява базата да е 1990 г., както е в повечето европейски документи за климата - тогава изпълнението на въпросното намаление на емисиите вече е постигнато. Не е сигурно обаче дали комисията е съгласна да предоговаря тази точка и дали новите референции отговарят на климатичното законодателство на съюза.

Рисковете от преработването на ПВУ

Според европейските регламенти всяка държава има право да поиска преразглеждане на плана си. Това обаче включва дълги и сложни процедури с неясен резултат. "Всяка държава - членка на ЕС, има право да поиска промяна на част от своя национален план за възстановяване и устойчивост, но само при изключителни обстоятелства", коментира източник от комисията пред "Капитал".

Фотограф : Лили Тоушек

"Според член 21 от регламента на Механизма за възстановяване и устойчивост държавата трябва да докаже аргументирано, че не може да изпълни част от заложените цели в плана си поради обективни причини. При изменение или актуализация на един план комисията прави оценка на предложените нови мерки в съответствие с всички критерии и изисквания на член 19 от регламента и ако оценката е положителна, предлага изменено решение за изпълнение на съвета в рамките на два месеца от официалното подаване на искането. След това съветът ще трябва да одобри това предложение по правило в рамките на четири седмици след приемането на предложението на комисията", допълват още от ЕК. Предвид че българският ПВУ е подписан април 2022 г. (един от последните в ЕС), нито войната, нито енергийната криза могат да бъдат аргумент.

Дори и комисията да се съгласи за преразглеждане, новите цели трябва да бъдат подкрепени и от лидерите на всички държави - членки в ЕС. Този процес ще отнеме най-малко година. А България вече закъснява с изпълнението на сега поетите ангажименти и получи първото плащане (на стойност 1.37 млрд. евро) едва в края на 2022 г.

Вторият превод трябва да бъде през януари тази година (като е предвидено и евентуално трето плащане във второто шестмесечие на 2023 г.), но вече е почти сигурно, че ще трябва да почакаме още за тези средства.

Плащането зависи от това дали правителството ще поиска транша, обясни ръководителят на представителството на ЕК в България Кюланов пред "Нова тв". "По-скоро не, защото работата по мерките не е свършена", смята той. В същото време средства по ПВУ ще бъдат налични за действия до края 2025 г. (началото на 2026 г.).

С други думи, България е поела ангажименти още в Парижкото споразумение и Зелената сделка, които сега иска да каже, че не е готова да спазва. Въглищните ни региони Кюстендил, Стара Загора и Перник вече загубиха 200 млн. лв. от Фонда за справедлив преход (ФСП) заради одобрението на ОП "Развитие на регионите" без териториалните планове. Именно от тези планове зависи и цялостният ресурс по ФСП, който е разпределен в няколко инструмента за финансиране за страната ни с общ размер по 2.6 млрд. лева. Позицията на служебния енергиен министър Росен Христов тук е, че няма смисъл да подаваме плановете, ако ще искаме отсрочки или отпадане на изискването за намаляване на емисиите.

Още тази година по RepowerEU България има достъп и до допълнителни средства в сектор "Енергетика" (по предварителни данни около 500 млн. лева) за устойчиви проекти за зелена енергия. Евентуалното преразглеждане на ПВУ за България обаче ще попречи и на тази възможност.

И на последно място - всяка държава влиза в преговори за плановете си самостоятелно. Няма никаква разумна причина за съвместни действия от страна на съседите ни, както предлагат нашите политици, след като техните териториални планове за справедлив преход вече са одобрени и дори са в ход.

Още промени

Няма да се иска обаче само отпадане на изискването за 40-те процента по-малко CO2 емисии, а ще се настоява и за промяна на някои конкретни проекти. Така например според депутатите големият проект за 6000 мВтч батерии, който Асен Василев лансира като вицепремиер в предишното редовно правителство, трябва да се трансформира в грантова помощ за бизнеса и домакинствата, която да покрива 50% от разходите им за батерии. В това несъмнено има логика, тъй като се премахват спекулациите с концентрирането на целия ресурс в едно, пък било то и държавно предприятие. Освен това се дава реална възможност за изпълнение на проекта, като доставките и инсталирането на батериите се диверсифицират между стотици кандидати. Това обаче може да мине по RepowerEU преговорите за допълнителни пари за февруари, без да забавя целия план, но не и отказването от целите за емисии.

Освен това се предлага по същия начин да се промени и схемата за подпомагане на инвестициите в нови ВЕИ, която имаше за цел инсталирането на поне 1.4 гВт мощности. Парите от нея се предлага пак да отидат за грантове за батерии на физическите и юридическите лица.

Напълно се иска да отпадне и схемата за геотермална енергия, по която бяха предвидени 200 млн. лв. Идеята е те да се насочат към мерки за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, като санирането например.

Не на последно място, особено по важност, правителството ще иска и отпадане на задължението "Булгартрансгаз" и Електроенергийният системен оператор да бъдат изведени от структурата на Българския енергиен холдинг. Това е изискване на ЕК, тъй като сега може да има кроссубсидиране и привилегии между тези преносни оператори и съответните държавни ползватели на мрежите им, които също са част от БЕХ.

Отсега е ясно, че задачата да се пренапише планът е почти невъзможна, особено в тези аспекти, които са заложени. Но както и депутатите признаха - тръгва се с план максимум, за да може да се правят отстъпки по време на преговорите - една доста спорна стратегия пред комисията, още повече в лицето на другите държави членки. Странно обаче липсва подходът да се предложат алтернативни мерки по вкуса на Брюксел, които да се изтъргуват срещу исканите промени.