Всички за въглищата: България ще иска от Брюксел отстъпки за сектора

Депутатите задължиха правителството да отвори за преговори с ЕК Плана за възстановяване и да поиска отпадане на ангажимента за намаляване на CO2 емисиите

КНСБ и КТ "Подкрепа" организираха протест "Да защитим енергийната сигурност на страната", докато депутатите обсъждаха казуса в парламента
КНСБ и КТ "Подкрепа" организираха протест "Да защитим енергийната сигурност на страната", докато депутатите обсъждаха казуса в парламента
КНСБ и КТ "Подкрепа" организираха протест "Да защитим енергийната сигурност на страната", докато депутатите обсъждаха казуса в парламента    ©  Лили Тоушек
КНСБ и КТ "Подкрепа" организираха протест "Да защитим енергийната сигурност на страната", докато депутатите обсъждаха казуса в парламента    ©  Лили Тоушек
Темата накратко
  • Парламентът поиска от служебния кабинет да започне преговори с ЕК за предоговаряне на Плана за възстановяване.
  • Освен целите за намаляване на емисиите ще се иска промяна и на някои от проектите - за батерии, солари и геотермална енергия.
  • Рискът е България да се забави или напълно да се провали в този процес и да загуби милиардите от ЕС за енергийния преход.

На фона на протести Народното събрание гласува с голямо мнозинство в четвъртък да задължи Министерския съвет да предоговори Плана за възстановяване и устойчивост в частта му в сектор "Енергетика". Решението предвижда от плана да отпадне поетият ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производството на електроенергия с 40% спрямо базовата 2019 г. Предвидено е да отпаднат и всички реформи и инвестиции в плана, свързани с тази цел.

Това според депутатите ще позволи на въглищните електроцентрали да работят без ограничения до 2038 г., но в същото време ще се гарантират ангажиментите за декарбонизация в съответствие с общоевропейските цели.

Целта на всички политически партии е една - въглищните централи на България да работят докогато могат и да не се налага мощността им да се намалява наполовина след три години. А депутатите изискват служебният кабинет да започне преговорите с Европейската комисия до 31 март. На фона на задаващите се избори това може и да звучи добре, но отварянето на документа за преразглеждане, което е принципно възможно, може да има спорни ползи - от една страна, България няма нужните солидни аргументи пред комисията, а от друга, целият процес ще отнеме твърде много време и ще рискува останалите пари по плана извън сектор "Енергетика".

Освен това целите за намаляване на вредните емисии, с които България се е съгласила в редица международни и европейски споразумения и политики, рано или късно ще трябва да бъдат изпълнени (по законодателния пакет на Зелената сделка, например - "Готови за 55", България вече се е съгласила да намали ETS емисиите от големите емитенти с 62% (предприятия които плащат за правото си до изпускат парникови газове, основно в енергетиката).

Съседните на нас държави са си поставили таргет за много по-рано прекъсване на работата на ТЕЦ-овете - Гърция 2030 г., Румъния 2032 г. Германия също се е съгласила да затвори своите ТЕЦ-ове през 2038 г., но има ясен план как и с колко процента ще намалява емисиите от тях всяка година. С решението си Народното събрание реално казва, че териториалните планове, чиято роля е именно тази - да начертаят пътя за енергийния преход, не са ни нужни, защото искаме ТЕЦ-овете да работят неограничено до затварянето си. А именно с тези планове са обвързани 2.6 млрд. лева по Фонда за справедлив преход, зеления преход в Плана за възстановяване и част от кохезионните пари (които ние вече загубихме - 200 млн. лева).

Обратният и по-разумен в дългосрочен план вариант е да вземем полагащите се средства от Европейския съюз, за да реформираме сектора и да бъдем по-конкурентоспособни, вместо в един момент да се окаже, че сме изпуснали всички възможности.

Затова е изключително странно, че се изисква отлагане и дори загърбване на реформите в плана за възстановяване вместо за неговото ускоряване и максимално бързо осигуряване на добра алтернатива както за работещите, така и за икономиката на страната. От друга страна, обаче е сигурно, че страната няма да може да изпълни така заложените цели предвид новите геополитически реалности и енергийната криза в Европа. А досега не е направила никакви усилия в тази посока и да опита.

Ангажиментите, с които сме се съгласили

Според публикуваните оперативни договорености между ЕК и България по Плана за възстановяване и устойчивост страната има точно разписан график за годишно намаляване на парниковите газове от държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", американските "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал", както и ТЕЦ "Марица 3", ТЕЦ "Брикел", ТЕЦ "Република" в Перник, ТЕЦ "Русе-изток" и "Топлофикация Сливен".

Предвидено е през второто тримесечие на настоящата година България да покаже, че през 2022 г. е намалила техните емисии от 19.4 млн. т през 2019 г. на 17.9 млн. т. Досега обаче никой не е съобщавал да има квоти за разпределяне на това намаление по ТЕЦ. Освен това в списъка не са изброени всички мощности на въглища в страната, което създава основания за дискриминация на едни и държавна помощ за други.

Заради енергийната криза в Европа обаче през 2022 г., а и през тази година енергията от въглища ще е много повече от тази през 2019 г., тъй като се замества производството на природен газ. Българските централи работят повече заради износа към съседните пазари. Конкретно има ръст в производството на ток спрямо 2019 г. с 22.7% вместо изискваното намаление 7.7%.

От друга страна обаче Брюксел може да прояви разбиране към конкретните годишни цели заради геополитическата ситуация и да прехвърли общото изпълнение към 2026 г. В тази връзка е удачно например българските власти да поискат друга базова година - да речем, 2022 г. Така намаление от 40% реално ще върне нещата почти към положението от 2020 г. Може също да се настоява базата да е 1990 г., както е в повечето европейски документи за климата - тогава изпълнението на въпросното намаление на емисиите вече е постигнато. Не е сигурно обаче дали комисията е съгласна да предоговаря тази точка и дали новите референции отговарят на климатичното законодателство на съюза.

Рисковете от преработването на ПВУ

Според европейските регламенти всяка държава има право да поиска преразглеждане на плана си. Това обаче включва дълги и сложни процедури с неясен резултат. "Всяка държава - членка на ЕС, има право да поиска промяна на част от своя национален план за възстановяване и устойчивост, но само при изключителни обстоятелства", коментира източник от комисията пред "Капитал".

"Според член 21 от регламента на Механизма за възстановяване и устойчивост държавата трябва да докаже аргументирано, че не може да изпълни част от заложените цели в плана си поради обективни причини. При изменение или актуализация на един план комисията прави оценка на предложените нови мерки в съответствие с всички критерии и изисквания на член 19 от регламента и ако оценката е положителна, предлага изменено решение за изпълнение на съвета в рамките на два месеца от официалното подаване на искането. След това съветът ще трябва да одобри това предложение по правило в рамките на четири седмици след приемането на предложението на комисията", допълват още от ЕК. Предвид че българският ПВУ е подписан април 2022 г. (един от последните в ЕС), нито войната, нито енергийната криза могат да бъдат аргумент.

Дори и комисията да се съгласи за преразглеждане, новите цели трябва да бъдат подкрепени и от лидерите на всички държави - членки в ЕС. Този процес ще отнеме най-малко година. А България вече закъснява с изпълнението на сега поетите ангажименти и получи първото плащане (на стойност 1.37 млрд. евро) едва в края на 2022 г.

Вторият превод трябва да бъде през януари тази година (като е предвидено и евентуално трето плащане във второто шестмесечие на 2023 г.), но вече е почти сигурно, че ще трябва да почакаме още за тези средства.

Плащането зависи от това дали правителството ще поиска транша, обясни ръководителят на представителството на ЕК в България Кюланов пред "Нова тв". "По-скоро не, защото работата по мерките не е свършена", смята той. В същото време средства по ПВУ ще бъдат налични за действия до края 2025 г. (началото на 2026 г.).

С други думи, България е поела ангажименти още в Парижкото споразумение и Зелената сделка, които сега иска да каже, че не е готова да спазва. Въглищните ни региони Кюстендил, Стара Загора и Перник вече загубиха 200 млн. лв. от Фонда за справедлив преход (ФСП) заради одобрението на ОП "Развитие на регионите" без териториалните планове. Именно от тези планове зависи и цялостният ресурс по ФСП, който е разпределен в няколко инструмента за финансиране за страната ни с общ размер по 2.6 млрд. лева. Позицията на служебния енергиен министър Росен Христов тук е, че няма смисъл да подаваме плановете, ако ще искаме отсрочки или отпадане на изискването за намаляване на емисиите.

Още тази година по RepowerEU България има достъп и до допълнителни средства в сектор "Енергетика" (по предварителни данни около 500 млн. лева) за устойчиви проекти за зелена енергия. Евентуалното преразглеждане на ПВУ за България обаче ще попречи и на тази възможност.

И на последно място - всяка държава влиза в преговори за плановете си самостоятелно. Няма никаква разумна причина за съвместни действия от страна на съседите ни, както предлагат нашите политици, след като техните териториални планове за справедлив преход вече са одобрени и дори са в ход.

Още промени

Няма да се иска обаче само отпадане на изискването за 40-те процента по-малко CO2 емисии, а ще се настоява и за промяна на някои конкретни проекти. Така например според депутатите големият проект за 6000 мВтч батерии, който Асен Василев лансира като вицепремиер в предишното редовно правителство, трябва да се трансформира в грантова помощ за бизнеса и домакинствата, която да покрива 50% от разходите им за батерии. В това несъмнено има логика, тъй като се премахват спекулациите с концентрирането на целия ресурс в едно, пък било то и държавно предприятие. Освен това се дава реална възможност за изпълнение на проекта, като доставките и инсталирането на батериите се диверсифицират между стотици кандидати. Това обаче може да мине по RepowerEU преговорите за допълнителни пари за февруари, без да забавя целия план, но не и отказването от целите за емисии.

Освен това се предлага по същия начин да се промени и схемата за подпомагане на инвестициите в нови ВЕИ, която имаше за цел инсталирането на поне 1.4 гВт мощности. Парите от нея се предлага пак да отидат за грантове за батерии на физическите и юридическите лица.

Напълно се иска да отпадне и схемата за геотермална енергия, по която бяха предвидени 200 млн. лв. Идеята е те да се насочат към мерки за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, като санирането например.

Не на последно място, особено по важност, правителството ще иска и отпадане на задължението "Булгартрансгаз" и Електроенергийният системен оператор да бъдат изведени от структурата на Българския енергиен холдинг. Това е изискване на ЕК, тъй като сега може да има кроссубсидиране и привилегии между тези преносни оператори и съответните държавни ползватели на мрежите им, които също са част от БЕХ.

Отсега е ясно, че задачата да се пренапише планът е почти невъзможна, особено в тези аспекти, които са заложени. Но както и депутатите признаха - тръгва се с план максимум, за да може да се правят отстъпки по време на преговорите - една доста спорна стратегия пред комисията, още повече в лицето на другите държави членки. Странно обаче липсва подходът да се предложат алтернативни мерки по вкуса на Брюксел, които да се изтъргуват срещу исканите промени.

Как го правят другите държави

Румъния например е готова да изпълни ангажимента си за постепенно премахване на въглищата до 2032 г. ПВУ на страната ще подпомогне малки и средни предприятия (МСП) и в конкретни случаи големи компании за създаване на работни места и диверсификация на икономиката в производството на изкопаеми горива и в регионите с интензивни въглеродни емисии. Ще се насърчават кръговата икономика, традиционни дейности като занаяти или производство на екологични строителни материали.

Полша, от друга страна, е най-големият бенефициер по Фонда за справедлив преход и очаква да получи 3.85 млрд. евро. За целта страната разработи 4 плана, обхващащи територии в 5 региона: Силезия и Западна Малополска, Източна Великополска (Конин), Долна Силезия (Валбжих), Лодские. За сравнение, само Силезия има най-големия добив на черни въглища в ЕС и въпреки това се съгласява постепенно да го прекрати заедно с изгарянето на въглища. В тази връзка местните власти предвиждат инвестиции от 2.4 млрд. евро за диверсификация чрез малки и средни предприятия (МСП), работещи с възобновяема енергия, чиста мобилност и други зелени сектори.
5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    chernomorski avatar :-|
    Chernomorski
    • - 2
    • + 5

    Това е четиво за политици и депутати, някои от които очевидно не са на мястото си както подобават отговорностите им.Кретените от КНСБ и Подкрепа плещят за работни места, а не предлагат алтернативи и сякаш не ги интересува колко животи отравя мръсния въздух. Силни синдикати и кресливи депутати подкопават основите на държавния мениджмънт, който е на път да се огъне и да катастрофираме с Плана за възстановяване.

    Нередност?
  • 2
    katia_1 avatar :-|
    Rational
    • - 2
    • + 4

    Искаме отлагане на бъдещето.

    Така става, когато популистите в политиката станат твърде много, а електоратът е кон с капаци.

    Нередност?
  • 3
    dobadoba avatar :-|
    dobadoba
    • + 2

    Хех... сетиха се :)

    Нередност?
  • 4
    kcr10919295 avatar :-|
    kcr10919295

    И България се е съгласила да затвори въглищните електроцентрали до 2038 г.

    Национален план за възстановяване и устойчивост, Версия 1.5 от 08.04.2022
    http://www.nextgeneration.bg/upload/67/BG +FinalRRP+2022-04-06-08-30+(-TCA-).pdf

    стр. 113

    "Декарбонизацията на енергийния сектор ще е с акцент върху намаляването на въглеродните емисии от производството на електроенергия с 40% вземайки изходните нива от 2019 г. Целта за намаляване на емисиите трябва да бъде постигната през 2025 г. (измерено и потвърдено с данните за 2026 г.) и ще се затвърди с актуализиране на националното законодателството в Закона за ограничаване изменение на климата, с който ще се създаде и ясен план за постепенно премахване на централите на въглища до 2038 г. и ще има регулаторен таван за техните емисии на въглероден диоксид, приложим от 1 януари 2026 г. Законът също ще предвиди мерки във връзка със социално-икономическите последствия, което ще се финансират и ще са в съответствие с мерките предвидени под Фонда за справедлив преход.
    Намаляването на емисиите на въглероден диоксид ще обхваща централите работещи на въглища, а именно ТЕЦ Марица 3 ЕАД, ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД, ТЕЦ Бобов дол ЕАД, AES-3C Марица Изток 1, ТЕЦ Контур Глобал Марица Изток 3, ТЕЦ БРИКЕЛ ЕАД, ТЕЦ Република, ТЕЦ Русе Изток и Топлофикация. Сливен."

    Нередност?
  • 5
    venelingeologia avatar :-(
    venelingeologia

    Размитието на технологиите не е пабота на синдикатите, а на институтите на БАН и ХТИ. Секторните науки трябва да се вкарат в работен режим, а не само да имитират развойна дейност.

    Нередност?
Нов коментар