Интервю | Дейвид Моран: Войната в Украйна ускори съществуващата тенденция за "зеления" преход

Може ли да се каже, че възобновяемата енергия получи значително стратегическо и икономическо предимство, след като войната в Украйна направи изкопаемите горива по-несигурни и по-скъпи?

"Зеленият" преход е необратим, задвижван от техническите иновации и очакваните цени, както и от амбициите, показани от международната общност, която подписа Парижкото климатично споразумение и Пакта за климата от Глазгоу. Тези документи я задължават да действа спешно, за да се справи с тежките последици от климатичните промени. Трябва да извървим още дълъг път, за да прекратим употребата на изкопаемите горива, но руската война в Украйна драматично промени политическите и икономическите изчисления както в Европа, така и другаде. И намаляването на енергийната зависимост стана незаобиколим приоритет.

Какви са възможностите на Обединеното кралство и на ЕС за осигуряване на дългосрочна енергийна независимост от Русия?

Изгледите са добри - директната зависимост на Обединеното кралство от руските петрол и газ е по-малка, макар че бяхме засегнати като всички останали. Освен това се наблюдава съществено намаляване на зависимостта в някои членки на ЕС, включително в България, която от почти 100% зависимост от руския газ спадна до нула. Това е голямо постижение, за което малцина смятаха, че е възможно преди година.

Според експертите всеки долар, похарчен за енергиен преход, носи ползи от 3 до 8 долара.

Кризата заради войната в Украйна ускори или забави зеления преход? Това "временно" връщане към въглищата, газа и петрола наистина ли е временно? И ще стимулира ли войната дългосрочното обръщане към зелени алтернативи?

Руската война определено ускори една съществуваща тенденция, особено в Европа. За някои страни, които са по-зависими от изкопаемите горива, ще бъде по-трудно да се адаптират. Ограниченията остават в сферата на веригите за доставки и техническите предизвикателства, но посоката е зададена. Страните трябва да продължат да се отопляват, но става въпрос за труден баланс. И решенията за спешни действия трябва да вземат предвид дългосрочните ефекти. Не трябва да пропиляваме възможността да спазим целите на Парижкото климатично споразумение, тоест да задържим повишаването на глобалните температури под контрол. Някои страни производителки виждат възможност и използват СОР27 и срещите на Г-20, за да опитат да намалят и дори да променят "зелените" ангажименти. Ние трябва да продължим да се противопоставяме на това отстъпление и да останем фокусирани върху въвеждането на мерките за възобновяемата енергия.

Как да бъдат насърчени страните да приемат по-амбициозни цели за намаляване на емисиите и за увеличаване на енергията от възобновяеми източници? България например иска да предоговори ангажиментите си към Брюксел и да задържи максимално дълго въглищните ТЕЦ.

Правилното определяне на структурите за стимулиране е от голямо значение. Но също така и подчертаването на възможностите и ползите - според експертите всеки долар, похарчен за енергиен преход, носи ползи от 3 до 8 долара и това се преобразява в по-чист въздух, по-евтина енергия, повече инвестиции и работни места. Хората стават по-чувствителни спрямо замърсяването и искат правителствени действия. Бизнесът често вижда възможностите по-рано и е по-склонен да предприеме по-големи амбиции в сравнение с някои правителства. България не е изключение - много бизнеси виждат възможностите в производството на "зелено" електричество на предвидими цени и инсталират фотоволтаици в големи мащаби дори без субсидии.

Ние в Обединеното кралство продължаваме да виждаме роля на атомната енергия, както и вие в България.

Пренасочването на руския ембаргов петрол към Китай, Индия и Африка ще се отрази ли негативно на зеления дневен ред?

Руската война имаше голям ефект върху цените на енергията, храните, стоките и върху много други аспекти от ежедневието по света. Имаше също така негативно отражение върху каузата за устойчиво развитие, а страните в Африка са засегнати от тежки климатични ефекти. Но все пак "зеленият" преход остава привлекателен - Африка, Китай и Индия имат съществен потенциал да разширят използването на възобновяемата енергия. Приоритет за международната общност през 2023 г. ще бъде да спази целите за климатично финансиране от 100 млрд. долара, да осъществи по-лесен достъп до климатичните фондове чрез мултилатералните организации и да договори повече пакети за преход, като например "Партньорството за справедлив енергиен преход".

Какво е мястото на атомната енергия в енергийната трансформация?

Тя е част от възобновяемия енергиен микс, въпреки че не за всяка страна. Но ние в Обединеното кралство продължаваме да виждаме роля на атомната енергия, както и вие в България. Британската стратегия за енергийна сигурност за 2022 г. гласи, че капацитетът за производство на енергия от ядрени източници ще се увеличи от 7 гигавата на 24 гигавата до 2050 г., като ще бъде създадена и нова агенция по атомното развитие. В допълнение на традиционната ядрена технология ще подкрепим разработването и въвеждането на нови обещаващи технологии, като например малките модулни реактори, които бързо напредват - Rolls-Royce са един от лидерите в сферата и през ноември 2021 г. получиха 450 млн. паунда правителствено финансиране, за да се придвижат към фазата за разработване.

Приоритет за международната общност през 2023 г. ще бъде да спази целите за климатично финансиране от 100 млрд. долара.