"Зелената" енергийна трансформация ще изисква строителство

Мащабът на необходимите промени, за да се адаптират световните електропреносни мрежи, до голяма степен е подценяван

В допълнение към инвестициите в нови проекти съществуващите трябва да се ускорят, тъй като са забавяни от бюрократични мерки

Ексклузивно съдържание от The Economist

В допълнение към инвестициите в нови проекти съществуващите трябва да се ускорят, тъй като са забавяни от бюрократични мерки © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Величието на една 5-мегаватова вятърна турбина с нейната височина на небостъргач и с лопатки на ротора, които цепят небето, е трудно да се отрече. Ако искаме да стабилизираме глобалния климат, спирането на производството на електричество от изкопаеми горива, което освобождава емисии, е ключово. Важно е и съществено да се увеличи количеството електричество, с което разполагаме.

С по-голям капацитет за генериране ще бъде възможно да захранваме превозни средства и да отопляваме домовете си с ток, вместо да горим мръсни горива. Увеличаването на достъпа до енергия за хората от най-бедните страни ще намали емисиите от изгарянето на биомаса и силно ще подобри жизнения стандарт. По-достъпното електричество ще бъде необходимо и за ефективната адаптация. Заради зачестилите горещи вълни електропреносните мрежи в развиващите се държави ще трябва да захранват по-голямата употреба на климатици в гладните за енергия градове.

Проблемът е, че мащабът на промените, които са необходими, за да се адаптират световните електрически мрежи, до голяма степен е подценяван. Влагат се прекалено малко инвестиции. А същевременно някои от най-големите защитници на забавянето на климатичните промени не приемат логиката, според която за да се направи това, ще се наложи да се строи повече.

Разрастването и "позеленяването" на електропреносните мрежи със сигурност ще бъде и феноменално скъпо. Скорошен доклад на Комисията по енергиен преход - глобална експертна група, вижда поделяне на разходите между новия генериращ капацитет, необходим за достатъчното доставяне на чиста енергия, и мрежите за разпределение, предаване и съхранение, нужни, за да бъдат тези доставки ефикасни, като съотношение 55:45%. Въпросните 45%, които отиват за мрежи и съхранение, се изчисляват на около 1.1 трлн. долара на година в периода от сега до средата на века. За сравнение - в момента световните разходи за електрическите мрежи са около 260 млрд. долара на година.

В допълнение към инвестициите в нови проекти трябва да се ускорят и съществуващите, които са забавяни от бюрократични мерки. Реформите на правилата за планиране трябва да улеснят изграждането на големи и често непопулярни инфраструктурни проекти.

В момента световните разходи за електрическите мрежи са около 260 млрд. долара на година, доста по-малко от нужното.

Ако искаме тези планове да проработят, при това по един легитимен начин, трябва да има по-малко опозиция към строителния процес. Това ще ускори изграждането на жизненоважни нови мощности и ще понижи разходите.

Един от начините да се направи това е чрез стимули. Модерните мрежи позволяват повече местни енергийни пазари - така става по-възможно да се намали цената на електричеството за хора, които имат наблизо вятърна ферма или чиято земя е необходима за електропреносните мрежи.

Формата на подобни стимули ще бъде важна. Проучвания в Германия показват, че когато собствениците на земята получат пари, но местната общност в голяма степен не получи, опозицията нараства. Дори когато всички вземат своя дял, може да не последва ентусиазъм, тъй като понякога предлагането на пари кара хората да се чудят от какво точно се отказват. Други европейски изследвания показват, че ясната комуникация за декарбонизирането на даден проект осигурява повече действия по начин, по който парите не го правят.

Често най-силните възражения към строителството са свързани с каузата за околната среда и онези, които най-силно искат "зелено" бъдеще. Те може да кажат, че природата трябва да се опази. Но климатичните промени са проблем с различен магнитуд спрямо почти всички други притеснения за околната среда. Това, че спешността на задачата бе представена на вниманието на света от природозащитниците, е факт, който трябва да им признаем. Но проблемът не може да се реши само с ценностите, които са ключови за класическата екология. Тези, които искат да се постигне енергиен преход, трябва да признаят, че по-голямото строителство е най-практичният курс за действие.

Климатичните промени са проблем с различен магнитуд спрямо почти всички други притеснения за околната среда.

И именно икономическият растеж ще направи възможно изграждането на нови мрежи, инсталации за възобновяема енергия и мини, от които да се добиват необходимите минерали. Демонизирането им, както правят някои природозащитници, означава светът да бъде изложен на повече климатични промени, а не на по-малко. Много политици, прегърнали "зелената" кауза, сега се хвалят със "зелените работни места", но търсенето на повече работни места има смисъл само в контекста на продължаващи икономически растеж.

Ако енергийният преход не може да бъде постигнат с интелигентните методи, които вече са налични, е трудно да си представим как може да бъде постигнат изобщо. За някои от тези, които се възприемат като "зелени", това може да бъде повод за отчаяние. За онези, които искат човечеството да процъфтява на планета, за която може да се грижи, идеята за екология, която изгражда, трябва да бъде призив за действие.