Управителят на Хърватската централна банка защити еврото, докато гражданите се оплакват от поскъпване

Когато други държави приеха еврото, това често водеше до протести от страна на потребителите, които твърдяха, че предприятията го използват като претекст за повишаване на цените. Критиците в Германия измислиха думата "Teuro", за да опишат това явление, като адаптираха думата teuer, която на немски означава скъп.

Подобна е историята и в Хърватия, която се присъедини към блока в момент, когато инфлацията вече беше достигнала двуцифрени нива. Не трябва да се забравя, че покупателната способност на хърватите е значително по-малка от тази на останалите граждани на Европейския съюз (ЕС), което означава, че усещането за вдигане на цените в страната е много по-голямо.

"Много от приятелите ми са разстроени", каза пред изданието Андреа, сервитьорка в малко италианско кафене в Загреб. "Те предпочетоха куната. Мисля, че те си представят много от това [повишаването на цените], но много от тях го обвиняват за високите цени", добави тя.

Големият брой на оплаквания от клиенти и потребителски групи накара хърватсткото правителство да наложи таван на осем ключови продукта като ориз и пилешко месо. Освен това в първите две седмици на януари правителството е наложило глоби в размер на общо 234 хил. евро на различни компании за изкуствено надуване на цените.

Едва 10% от цените при големите търговци на дребно са се повишили след въвеждането на еврото, докато една четвърт са се понижили, а 65% са останали непроменени, според блог на служители в Хърватската централна банка и Европейската централна банка. Вуйчич каза, че някои от най-големите увеличения са били във фризьорските салони, кафенетата и салоните за красота. "Това е мястото, където хората с право смятат, че цените са се повишили", каза той.

Освен това централната банка отбелязва, че макар и да е имало изкуствено повишение, до края на януари голяма част от търговците са върнали старите цени.

Проучване с "таен клиент"

Шест от най-големите потребителски групи в страната са провели проучване с "таен клиент", което цели проследяване на цените на 55 стоки и услуги след преминаването към еврото. Резултатите от проучването показват, че търговците използват закръгляване на цените като метод за покачване. Еврото се търгуваше за 7.5 куни преди преминаването към общата валута. Преди смяната хърватските търговци на дребно определяха повечето артикули на психологически по-атрактивни цени, като например 9.99 куни. След преминаването тези цени обаче редовно биват закръглени до по-скъпа цена, като например 1.39 евро.

Таня Попович Филипович от CEIP, една от шестте групи, каза, че много хървати имат "негативна представа" за еврото, свързвайки го с инфлацията, и резултатите от проекта "доказват, че загрижеността на гражданите относно увеличенията на цените след въвеждането на еврото като официална валута бяха оправдани". Педикюрът и някои прически, които са били проследявани от тайни купувачи, са стрували една четвърт повече през януари, отколкото преди въвеждането на еврото, каза тя. Цената на 1 кг ориз се е повишила с 14% между декември и януари, докато 1 кг картофи почти се удвои от ноември до януари, а цената на кофичка кисело мляко се повиши с една четвърт.

От миналото лято насам ЕЦБ, в която Вуйчич е най-новият член на управителния съвет, повиши лихвените проценти с безпрецедентните 3.5 процентни пункта, за да се опита да върне инфлацията в блока към целта от 2%. Утвърждавайки се в лагера на по-ястребово настроените членове на съвета, Вуйчич заяви: "Предстоят още увеличения на лихвените проценти. С колко? Не знам. Още. Борбата с инфлацията не е приключила."

Преди да подкрепи прекратяването на повишаването на лихвите, той заяви, че ще трябва да има "обрат в динамиката на базисната инфлация", което означава значително забавяне на цените без енергията и храните, които продължиха да растат през март, достигайки рекордните за еврозоната 5.7%.