Франция гори: бунтовете по улиците са нов тест за Макрон

Какво се случи

Безредиците сега, както и тези отпреди 18 години, бяха предизвикани от смъртта на тийнейджър от небялата раса след полицейско преследване. Жертвата на стрелбата Нахел Мерзук е французин с алжирско и мароканско потекло. Много жители от малцинствата, живеещи в по-бедните предградия на страната, смятат, че полицията никога не би застреляла млад бял мъж, живеещ в заможен квартал на Париж, дори ако той е имал дребни нарушения на правилата за движение.

За разлика от бунтовете през 2005 г., сега социалните медии имат силата бързо да разпространяват безредици. Крайната десница също е по-силна, отколкото тогава. И този път президентът Еманюел Макрон и неговото правителство се стремят да разсеят напрежението, а не да го подклаждат, пише Financial Times.

През 2005 г. тогавашният министър на вътрешните работи Никола Саркози определи младежите, участвали в безредиците в жилищните квартали на Париж, като "мърша", от която трябва да се "отървем". Няколко дни по-късно двама тийнейджъри, единият от мавритански, а другият от тунизийски произход, бяха убити от токов удар, докато се криеха от полицията в електрическа подстанция в предградие североизточно от столицата. Саркози и неговият министър-председател Доминик дьо Вилпен застанаха на страната на полицията и предположиха, че двете момчета са крадци.

Бунтовете напомнят за дълбоко вкоренените социални и икономически проблеми в по-бедните райони на Франция и за дългото наследство на пренебрежение от страна на правителствата Източник: Reuters

След като 180 души бяха арестувани, а 170 полицаи бяха ранени по време на протестите само в сряда вечерта, твърдолинейният вътрешен министър Жерал Дарманин, заяви, че 40 хил. полицаи ще бъдат разположени в цялата страна, за да гарантират, че "нощта на недопустимо насилие срещу символите на Републиката" няма да се повтори.

Реакцията на Макрон

Макрон първоначално определи като "непростимо" и "необяснимо" убийството от полицай на 17-годишното момче, което потеглило с кола в Нантер, северозападно от Париж (въпросният полицай беше отстранен от длъжност, арестуван и разследван за убийство). След това обаче осъди протестите като "абсолютно неоправдани". Този вид внимателно позициониране е отличителна черта на стила на управление на Макрон, отбелязва британското издание.

Той иска да овладее протестите, преди да са се разпространили още повече. Но ако мерките, които предприеме за спиране на демонстрациите, са твърде сурови, те могат само да подхранят гнева срещу полицейското насилие, което се възприема като непропорционално насочено към имигранти от арабски произход или чернокожи. Расовата принадлежност на полицая не беше оповестена. Не се появиха и доказателства, че тийнейджърът е бил обект на нападение заради етническата си принадлежност.

Проучванията на общественото мнение постоянно показват, че Макрон има рейтинг на одобрение от около 30%, което е по-ниско, отколкото през по-голямата част от шестте му години на поста, но далеч не е катастрофално за френските стандарти.

В петък президентът заяви, че големи социални медийни платформи като TikTok и Snapchat трябва да си сътрудничат с френските власти, за да успокоят насилието. "Социалните медийни платформи играят значителна роля в събитията от последните дни", заяви Макрон по време на извънредно заседание на правителството. Позовавайки се на TikTok и Snapchat, той каза, че социалните медии помагат на бунтовниците да се организират, но също така са допринесли за "имитиращото" поведение на някои млади хора, които повтарят това, което са видели онлайн, и губят представа за реалността. "Понякога имам чувството, че някои от тях преживяват отново по улиците видеоигрите, които са ги опиянили", каза президентът.

Правителството ще работи със социалните мрежи за изтегляне на "най-чувствителните типове съдържание" и изисква от компаниите за социални медии да разкрият на френските власти самоличността на "тези, които използват тези социални мрежи, за да призовават към безредици и да насърчават насилието".

Критиките към правителството

Убийството предизвика обвинения от страна на левицата, че френската полиция се е "американизирала", докато десницата се фокусира върху нарастващото насилие на протестиращите към застрашените полицейски сили. Убийството на афроамериканеца Джордж Флойд от бял полицай в Минеаполис през 2020 г. направи силно впечатление във Франция, отчасти поради сравнението със смъртта на няколко души в страната, докато са били задържани от полицията.

"Като оставим настрана напълно специфичния американски расов контекст, събитията напомнят за убийството на Джордж Флойд", заяви в редакционната си статия в четвъртък Le Monde, един от водещите френски вестници. "Това деяние беше извършено от служител на реда, беше заснето и излъчено почти на живо, а в него участваше емблематичен представител на една социално дискриминирана категория: мъж от работнически квартал."

Някои експерти обясняват стрелбата от миналата седмица със закон, приет през 2017 г., преди Макрон да дойде на власт Източник: Reuters

Премиерът Елизабет Борн даде да се разбере, че правителството иска да избегне обявяването на извънредно положение, както случи през 2005 г. Ако мярката бъде приета, тя ще позволи на правителството да наложи комендантски час, да забрани демонстрациите и да постави хората под домашен арест без особен съдебен контрол.

Макрон беше нападнат също така от десните си опоненти и полицейските профсъюзи, че подкопава презумпцията за невинност - и обвинен, че е предал полицията. Но необходимостта от намесата на президента стана очевидна, когато в социалните медии се появи видеозапис на стрелбата, който ясно противоречи на първоначалната версия на полицейски източници, че полицаят е стрелял, защото животът му е бил в опасност.

Някои експерти обясняват стрелбата от миналата седмица със закон, приет през 2017 г., преди Макрон да дойде на власт. Той, изглежда, дава на полицията повече правомощия да стреля по автомобил, ако пътниците в него не изпълнят полицейско разпореждане и застрашат живота на полицая.

Стари проблеми в по-бедните райони на Франция

Бунтовете напомнят за дълбоко вкоренените социални и икономически проблеми в по-бедните райони на Франция и за дългото наследство на пренебрежение от страна на правителствата. След като Макрон дойде на власт през 2017 г., бяха постигнати известни успехи, особено спадът на общата и младежката безработица. Но дълбоко вкоренените бедност, престъпност, расова дискриминация и слаби резултати в образованието изискват повече внимание и ресурси от страна на правителството, дори ако публичните финанси са ограничени. Обещаният от Макрон план Quartiers 2030 за тези области се реализира бавно.

Нито един от тези проблеми не оправдава бурното насилие. Ако размириците се разпространят, това може само да помогне на крайната десница, която има политическата инерция и е заинтересована да предизвика призрака на гражданските безредици.