🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Г-7 с най-острата си реакция досега срещу Китай

Най-развитите страни призоваха Пекин да накара Русия да изтегли войските си от Украйна

Все по-твърдата позиция спрямо Китай идва след две години, в които САЩ и Япония искаха заемане на по-категоричен тон срещу военната активност на Китай около Тайван и използването на икономически натиск от страна на Пекин
Все по-твърдата позиция спрямо Китай идва след две години, в които САЩ и Япония искаха заемане на по-категоричен тон срещу военната активност на Китай около Тайван и използването на икономически натиск от страна на Пекин
Все по-твърдата позиция спрямо Китай идва след две години, в които САЩ и Япония искаха заемане на по-категоричен тон срещу военната активност на Китай около Тайван и използването на икономически натиск от страна на Пекин    ©  Reuters
Все по-твърдата позиция спрямо Китай идва след две години, в които САЩ и Япония искаха заемане на по-категоричен тон срещу военната активност на Китай около Тайван и използването на икономически натиск от страна на Пекин    ©  Reuters
Темата накратко
  • Според страните от Г-7 Китай е източник на нарастващи заплахи за военната и икономическата сигурност.
  • Китай очаквано отвърна, че развитите страни подкопават световния мир и регионалната стабилност и потискат развитието на други държави.
  • Президентът на Украйна Володимир Зеленски също участва в срещата в Хирошима.

Групата на най-развитите страни Г-7 отправи най-острите си досега критики към Китай заради нарастващи военни и икономически заплахи за сигурността от страна на Пекин. Критикувайки Китай за всичко - от милитаризацията на Южнокитайско море до използването на "икономическа принуда", Г-7 призова Пекин да накара Русия да изтегли войските си от Украйна. Членовете на Г7 заявиха, че са "сериозно обезпокоени" от събитията в Източно и Южнокитайско море и "категорично се противопоставят на всякакви едностранни опити за промяна на статуквото със сила или принуда". Те също така призоваха за "мирно решение" на напрежението в Тайванския проток.

Изявлението е най-силната критика на Г-7 към Пекин. На тридневната среща на върха в Хирошима САЩ и техните демократични съюзници се опитаха да представят единен фронт на фона на глобалното разделение, причинено от войната в Украйна, спора между САЩ и Китай, изменението на климата и развитието на изкуствения интелект.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски кацна в Хирошима в събота, преди да участва в неделните заседания, посветени на войната в Украйна. Зеленски, чието присъствие беше пазено в тайна до малко преди пристигането му, написа в Twitter: "Япония. G7. Важни срещи с партньори и приятели на Украйна. Сигурност и засилено сътрудничество за нашата победа. Мирът ще стане по-близък днес.

Правителствата живеят във фискална фантазия

В своето изявление водещите седем икономики заявиха, че са готови да изградят "градивни и стабилни отношения" с Пекин, което е нужно за глобалната стабилност и икономически просперитет. Това обаче няма да се случи на всяка цена, като се наблегна и на желанието Китай да окаже по-голям натиск върху Русия относно прекратяването на войната в Украйна.

"Призоваваме Китай да притисне Русия да спре военната си агресия и незабавно, напълно и безусловно да изтегли войските си от Украйна", се казва в изявлението. "Насърчаваме Китай да подкрепи всеобхватен, справедлив и траен мир, основан на териториалната цялост и принципите и целите на Устава на ООН, включително чрез своя пряк диалог с Украйна", добавят те.

Повтарящият се акцент на Г-7 върху "намаляване на риска, а не отделяне" е подобен и на европейския подход към въпроса. Европейският съюз (ЕС) е наясно от потенциалните проблеми при пълното прекъсване на бизнес връзките с Пекин. В същия момент обаче зависимостта от една държава, независимо дали за енергийни ресурси или технология, също не може да бъде толерирана.

Езикът относно напрежението около Тайван остана същият в сравнение с последните изявления. "Ние потвърждаваме значението на мира и стабилността в Тайванския пролив като незаменими за сигурността и просперитета в международната общност", се казва в изявлението, добавяйки, че няма "промяна в основните позиции" по отношение на политиката на единен Китай.

Сериозно внимание се обръща и на увеличените амбиции на Пекин за оказване на влияние относно вътрешни въпроси на други страни. "Призоваваме Китай... да не провежда дейности по намеса, насочени към подкопаване на сигурността и безопасността на нашите общности, целостта на нашите демократични институции и нашия икономически просперитет."

Що се отнася до глобалната икономика, двете страни на Атлантическия океан и Япония подчертават необходимостта от фундаментална промяна на цялостната динамика на икономическата глобализация. Според тях главният приоритет трябва да бъде сигурността, която е под заплаха от различни фактори. "Нашите политически подходи не са предназначени да навредят на Китай, нито се стремим да осуетим икономическия прогрес и развитие на Китай. Разрастващ се Китай, който играе според международните правила, би бил от глобален интерес", казаха лидерите на Г-7 в изявлението.

Все по-твърдата позиция спрямо Китай идва след две години, в които САЩ и Япония искаха заемане на по-категоричен тон срещу военната активност на Китай около Тайван и използването на икономически натиск от страна на Пекин.

В отделно изявление Г-7 заяви, че светът е станал свидетел на "обезпокоително нарастване на случаите на икономическа принуда". В него се казва, че те ще създадат механизъм за "подобряване на колективната ни оценка, готовност, възпиране и реагиране на икономическата принуда" и ще засилят координацията при разкриването и реагирането на икономическата принуда.

Китайското външно министерство заяви в събота: "Г-7 говори за стремеж към мирен, стабилен и проспериращ свят, а всъщност прави неща, които подкопават световния мир и регионалната стабилност и потискат развитието на други държави." Пекин е "силно недоволен от това", казват от министерството. Тайван и Хонконг са вътрешнополитически въпроси и Китай се противопоставя на всякаква външна намеса, добавят от ведомството и обвиняват САЩ в "икономическа принуда".

Министерството призова страните от Г-7 да "спрат да задържат и потискат други страни... [и] да създават и провокират объркване" и да възобновят "диалога и сътрудничеството".

По отношение на политиката в областта на климата лидерите се съгласиха, че предвид изключителните последици от войната на Русия срещу Украйна, "публично подкрепените инвестиции в газовия сектор могат да бъдат подходящи като временен отговор", което е победа за Германия. Берлин настояваше за подобна подкрепа въпреки съпротивата на държави, сред които Великобритания и Франция, които заявиха, че това подкопава целта на Г-7 да се откаже от изкопаемите горива.

Що се отнася до бързо развиващата се индустрия на изкуствения интелект, лидерите се споразумяха да "поемат ангажимент за по-нататъшно развитие на многостранните подходи за разработване на стандарти за изкуствения интелект" и да разработят международни стандарти за сектора.

Подкрепа за Украйна

Украински официален представител, пътуващ заедно със Зеленски, заяви пред Financial Times", че основните украински цели на срещата на върха са били да се получи подкрепа за мирния план на Киев, да се осигури по-голяма военна помощ и сътрудничество, да се убедят съюзниците да засилят санкциите срещу Русия и да се обсъдят допълнителни мерки за търсене на отговорност от Москва.

Британското правителство заяви, че ще започне да обучава украински пилоти "това лято", след като САЩ дадоха зелена светлина за прехвърлянето на самолети от държави, включително Нидерландия, към администрацията в Киев.

Великобритания се ангажира да предостави "основна програма" за обучение на украински пилоти на реактивни самолети, въпреки че те ще се нуждаят от допълнителни уроци за напреднали.

"Очевидно е, че ще е необходимо допълнително обучение, по-специално по отношение на F16, с които Обединеното кралство не разполага като капацитет", заяви говорител на кабинета.

В събота вечерта Зеленски проведе двустранни срещи с британския премиер Риши Сунак, министър-председателя на Индия Нарендра Моди от Индия, с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и френския президент Еманюел Макрон.

Макрон определи решението на украинския лидер да участва в срещата на върха като "промяна на правилата на играта".

Зеленски покани Моди, чиято страна значително увеличи покупките си на руски петрол през последните 16 месеца и се въздържа при гласуването в ООН за осъждане на инвазията, да подкрепи мирното предложение на Киев и му благодари за предоставянето на хуманитарна помощ.
Все още няма коментари
Нов коментар