Еврозоната се върна към растеж през второто тримесечие, а инфлацията намалява
Ценовият натиск спадна до 5.3% през юли, но базисната инфлация остана непроменена
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
- БВП на еврозоната нарасна с 0.3% през второто тримесечие в сравнение с предходното и с 0.6% на годишна база, ръстът изостава от този в САЩ.
- Инфлацията във валутния съюз спада по-бавно, отколкото в САЩ, където през юни беше 3%, но по-бързо, отколкото във Великобритания, където се забави до 7.9% през миналия месец.
- Някои политици, особено в Италия, разкритикуваха ЕЦБ, че е повишила лихвените проценти до твърде високо ниво.
Инфлацията в еврозоната се понижи в съответствие с очакванията до 5.3% през юли, а през второто тримесечие валутният съюз се върна отново към растеж. Статистическата служба на ЕС - Евростат, съобщи, че инфлацията в 20-те страни от еврозоната е намаляла от 5.5% през юни. Но базисната инфлация, която изключва цените на енергията и храните, за да даде по-ясен знак за основния ценови натиск, е останала непроменена - 5.5%.
Данните могат да се приемат като неуспех за Европейската централна банка (ЕЦБ), която миналата седмица повиши лихвените проценти за девети пореден път. Централната банка заяви, че ще продължи да повишава разходите по заемите, докато основният ценови натиск не започне ясно да се понижава към целта от 2%.
"Данните за инфлацията през юли ще бъдат разочарование за политиците", заяви пред Financial Times Андрю Кънингам, икономист в консултантската компания Capital Economics, като прогнозира, че цените на услугите ще спаднат бавно от рекордния ръст през юли и "ще попречат на ЕЦБ да премине към намаляване на лихвите до края на следващата година".
Меко приземяване
Надеждите за меко приземяване на икономиката на еврозоната бяха подкрепени от данните на Евростат, според които през второто тримесечие тя се е възстановила с растеж от 0.3% спрямо предходното въпреки безпрецедентното повишаване на разходите по заемите от страна на ЕЦБ през последната година. През предходното тримесечие еврозоната беше в застой. В сравнение с година по-рано растежът е 0.6% при очаквания за 0.5%.
Растежът в блока обаче е изкривен нагоре от скока на ирландския брутен вътрешен продукт с 3.3% през периода, който беше нестабилен поради прехвърлянето на интелектуална собственост от страна на големи американски фармацевтични и технологични компании с централи в ЕС в страната.
Сред най-големите държави в блока Франция и Испания отбелязаха устойчив растеж благодарение на по-силния износ и туризма, докато Германия, най-голямата държава в еврозоната, не отбеляза растеж, а Италия се превърна в най-слабо представящата се от големите икономики в еврозоната през второто тримесечие. Италианският БВП се сви с 0.3% спрямо предходното тримесечие поради спад в индустрията и селското стопанство, който надделя над лекия растеж в услугите. Свиването на италианската икономика бележи влошаване спрямо ръста от 0.6% през първото тримесечие и е под прогнозата за стагнация, направена от икономисти в анкета на Reuters.
Италианската статистическа агенция съобщи, че вътрешното търсене е имало отрицателен принос, докато външната търговия - включително туризмът - не е оказала никакво въздействие. Икономисти обаче смятат, че спадът в Италия вероятно е бил предизвикан от неотдавнашното прекратяване на схемата "Супербонус", която предизвика бум в подобряването на жилищата, след като предложи на италианците данъчни облекчения на стойност 110% от всички дейности по енергийната ефективност на домовете им.
"Убедени сме, че най-големият натиск ще дойде от инвестициите, които вероятно са спаднали рязко, след като нарастваха в продължение на 11 поредни тримесечия, тъй като данъчните облекчения по програмата "Супербонус" бяха намалени, стандартите за кредитиране бяха затегнати, а лихвените проценти се повишиха допълнително", казва пред британското издание Мелани Дебоно, икономист в изследователската група Pantheon Macroeconomics.
Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви пред френския вестник Le Figaro, че данните за БВП на Франция, Германия и Испания са "доста окуражаващи" и подкрепят прогнозата на ЕЦБ за растеж на еврозоната от 0.9% през тази година, която много икономисти смятат за прекалено оптимистична.
Някои политици, особено в Италия, разкритикуваха ЕЦБ, че е повишила лихвените проценти до твърде високо ниво, и предупредиха, че това рискува да вкара Европа в рецесия. Но Лагард подчерта решимостта си да "държи под око целта за понижаване на инфлацията".
Нарасналата инфлация, дължаща се на високите разходи за енергия след нахлуването на Русия в Украйна и повишаването на цените на храните, по-високите лихвени проценти и отслабващото доверие се отразиха негативно на икономиката на единната валута през последната година. Но икономиката показа и известна устойчивост, подобно на тази по време на пандемията от ковид-19, когато растежът надхвърли очакванията, тъй като предприятията се приспособиха към променените обстоятелства по-бързо, отколкото предвиждаха политиците.
Но дори блокът да се справя по-добре от очакваното, растежът през 2023 г. вероятно ще бъде слаб поради големия спад на реалните доходи и рязкото покачване на лихвените проценти.
По-бавен спад на инфлацията от САЩ
Инфлацията в еврозоната спада по-бавно, отколкото в САЩ, където през юни беше 3%, но по-бързо, отколкото във Великобритания, където се забави до 7.9% през миналия месец.
Цените на енергията в еврозоната са намалели с 6.1% през годината до юли, което е малко по-голям спад, отколкото през юни. Наблюдава се и забавяне на инфлацията при хранителните стоки, алкохола и тютюневите изделия до 10.8%, както и на инфлацията при промишлените стоки до 5%. Цените на услугите обаче се ускориха и достигнаха нов връх от 5.6%. Инфлацията се понижи в 15 от 20-те държави, които споделят еврото, но се повиши в Испания, Финландия, Гърция и Люксембург. Растежът на цените е бил под целевата стойност на ЕЦБ от 2% само в Белгия.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.