Основната лихва на ЕЦБ достигна най-високо ниво, откакто съществува еврозоната

Експерти смятат, че затягането на паричната политика е към края си, но ЕЦБ остави отворена възможността за още повишения

По-слабото вътрешно потребление заради инфлацията и затягането на кредитните условия натежават на икономиката, отчете управителят на ЕЦБ Кристин Лагард, макар услугите и в частност туризмът да остават устойчиви.

Васил Минков

По-слабото вътрешно потребление заради инфлацията и затягането на кредитните условия натежават на икономиката, отчете управителят на ЕЦБ Кристин Лагард, макар услугите и в частност туризмът да остават устойчиви. © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Основната лихва на Европейската централна банка (ЕЦБ) достигна най-високата си стойност, откакто еврозоната съществува. Това се случи, след като базираната във Франкфурт институция, която определя паричната политика на 20-те страни във валутния блок, в четвъртък за пореден път повиши лихвата си с четвърт процентен пункт до 3.75%. Това е най-високото ниво, определяно от ЕЦБ, достигнато само за кратко в началото на века, когато усилията бяха насочени към подсилване на новосъздадената валута.

Ходът беше широко очакван от пазарите и анализаторите и идва ден след подобно решение на Федералния резерв на САЩ. Това е девето поредно повишение на цената на заемите за последната година, през която централната банка се опитва да потуши рекордно високата инфлация в еврозоната. Годишният темп на нарастване на потребителските цени се забави до 5.5% през май, но остава доста над целта на ЕЦБ от 2%. "Инфлацията продължава да намалява, но все още се очаква да остане твърде висока за твърде дълго", се посочва в съобщението на ЕЦБ.

Новият момент този път е, че институцията намалява на 0% компенсацията за минималните резерви на търговските банки, което на практика означава, че те няма да печелят никаква лихва от централната банка върху тези средства. По-късно управителят на ЕЦБ Кристин Лагард обясни, че това се прави с цел по-ефективно прилагане на паричната политика и се отнася само за законовите минимални резерви, но не и за допълнителните резерви, които кредиторите сами оставят и които са по-големи. Финансовите институции в еврозоната са задължени да поддържат минимални резерви в размер на 1% от определени пасиви, които включват основно депозитите на клиентите. От октомври миналата година компенсацията върху тези средства беше основната депозитна лихва на ЕЦБ, а преди това - малко по-високата лихва за операции по рефинансиране.

Лагард не разкри какви ще са следващите стъпки в паричната политика на ЕЦБ и остави отворена възможността за още повишения. Тя подчерта, че лихвеният процент ще остане на достатъчно рестриктивно ниво, за да гарантира връщането на инфлацията към целта от 2%. "Възможностите за септември и следващите месеци остават отворени - можем да повишим отново или да задържим, всичко ще зависи от данните към този момент", обясни Лагард.

С отшумяването на енергийната криза правителствата трябва да оттеглят фискалните мерки за подкрепа в тази посока, призова тя, тъй като те могат да влязат в сблъсък с паричната политика.

Икономиката се влошава

Икономическият спад в еврозоната, която влезе в техническа рецесия в края на миналата година, вероятно продължава, ако се съди по актуални данни за производствената активност в различни сектори. По-слабото вътрешно потребление заради инфлацията и затягането на кредитните условия натежават на икономиката, отчете управителят на ЕЦБ, макар услугите и в частност туризмът да остават устойчиви.

Само преди дни редовното тримесечно проучване на ЕЦБ сред банките отчете рязък спад на търсенето на кредити от страна на фирмите в еврозоната, като показателят пада до най-ниското ниво, откакто се води тази статистика. Намалява търсенето и от страна на домакинствата, а финансовите институции от своя страна затягат условията, при които отпускат кредити. Всичко това е сигнал за забавяне на икономическата активност.

Според икономисти лошите новини за икономиката на еврозоната вероятно ще принудят ЕЦБ скоро да спре затягането на финансовите условия. "Дори лихвените проценти все още да не са достигнали върха, не сме далеч от разговора колко дълго ще останат там", казва пред CNBC Нийл Бирел, главен инвестиционен директор в Premier Miton Investors.

На този фон кредитирането в България продължава с пълна пара, показват данни на БНБ, тъй като лихвите нарастват, но по-плавно, а тенденцията на поскъпване на заемите е най-отчетлива в корпоративния сегмент.