Свят

Развиващите се икономики в Азия остават в капана на слабия растеж

Поредица шокове убиха инерцията и отложиха развитието на страните от региона

Китай, Индия, Индонезия, Малайзия, Филипините, Тайланд и Виетнам заедно са се разширявали средно с по 6.1% годишно през десетилетието до 2019 г., изчисляват анализаторите от Economist Intelligence Unit.

Васил Минков

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

С бързия си растеж през последното десетилетие страните с възникващи пазари в Азия бяха модел за подражание за развиващите се икономики по света. Макар резултатите им все още да остават завидни, импулсът в последно време избледня и темповете на растеж отслабнаха в сравнение с историческите тенденции. Последните сътресения, свързани с ковид и войната на Русия в Украйна, помрачиха надеждите, че в близките години тези страни могат да настигнат по-напредналите азиатски икономики като Южна Корея и Япония.

Китай, Индия, Индонезия, Малайзия, Филипините, Тайланд и Виетнам заедно са се разширявали средно с по 6.1% годишно през десетилетието до 2019 г., изчисляват анализаторите от Economist Intelligence Unit. За сравнение, общият темп при развиващите се страни по света по това време е бил 3.9%. Именно до тези темпове се забави развиваща се Азия през последните три години. Макар с просто око разликата да не изглежда голяма, за икономическия растеж всеки процентен пункт е от значение, тъй като с годините ефектите се натрупват.

Низходяща фаза в икономическия цикъл

Ситуацията рязко се влоши само за няколко години, а перспективите за региона сега също са по-скромни. Основните причини са локдауните по време на пандемията, нахлуването на Русия в Украйна и търговското противопоставяне между САЩ и Китай. Макар анализаторите да не предвиждат рецесия, те прогнозират още няколко години на потиснат растеж и продължаващ низходящ етап в икономическия цикъл.

Все пак заради големите мащаби на Китай и Индия и по-ниската база за сравнение развиващите се азиатски страни продължават да бъдат двигател на глобалния растеж. На фона на слабите прогнози за развитите западни икономики тази година Китай, Индия и по-малките им съседи ще донесат 60% от общото увеличение на световния БВП, изчисляват от Международния валутен фонд.

Но дори ако прогнозите за ръст от 5.4% през 2023 г. се сбъднат, възникващите пазари в Азия ще останат с около 7.4% под нивото, което биха достигнали, ако бяха продължили да се движат по траекторията отпреди ковид, изчисляват икономистите. Тъй като ефектите от шоковете не изчезват, перспективите са в близките години растежът да остане потиснат и през следващото десетилетие тези страни едва ли ще достигнат нивата на напредналите икономики на континента.

От инвестиции към потребление

Моделът на растежа в региона също се променя. Износът и инвестициите, които първоначално подсилват производителността и изграждат човешки и физически капитал, необходим за поддържането на дългосрочен растеж, сега отстъпват на потреблението и то се очаква да бъде основен двигател до 2030 г.

Така, въпреки че разместващите се вериги за доставки отварят нови възможности за инвестиции, ниските нива на спестявания, лошата бизнес среда и бавното нарастване на заплатите не позволяват това да се случи. Капацитетът за производство на продукти от по-висок клас остава слаб. Развиващите се азиатски икономики се фокусират повече върху сглобяването на крайни стоки, вместо да развиват капацитет за производство на сложни продукти като полупроводници.

Като цяло страните от региона имат да извървят дълъг път, за да настигнат развитите страни. Малайзия и Китай, които са най-напред, до 2030 г. имат шанс да достигнат средното ниво на БВП на човек на развитите азиатски страни от 2015 г., изчисляват икономистите.

На фокус: Китай

Растежът на азиатските държави с възникващи пазари до голяма степен зависи от Китай, който представлява около 60% от общия БВП на групата. През последните години местната политика за нулев ковид потискаше търсенето, затрудняваше производството и донесе най-слабите резултати на страната от 70-те години на миналия век. С отпадането на ограниченията в края на миналата година всички очакваха, че втората най-голяма икономика в света се готви за отскок. На фона на прогнозите за по-висока активност във "фабриката на света" цените на петрола, медта и други суровини се покачиха.

Отвъд първоначалния импулс в отделни сектори като туризъм и търговия на дребно обаче китайската икономика не успя да оправдае очакванията. Данните за второто тримесечие показаха слаб растеж и низходяща тенденция. Производството и износът спадат, а забавената търговия вкара икономиката в дефлация. Разминаването с високите целите разкри не просто твърде оптимистични прогнози, а по-сериозни проблеми. Очакванията сега са в дългосрочен план китайската икономика, която е двигател на регионалния растеж, да се забави значително заради неблагоприятната демография и забавянето на производителността, прогнозира МВФ.