ЕЦБ очаквано остави основните лихви в еврозоната без промяна

По-ранно свиване на баланса на централната банка по пандемичната програма за покупка на ценни книжа на този етап не е обсъждано

За да спадне допълнително, лихвите трябва да останат на сегашното си рестриктивно ниво достатъчно дълго, заяви управителят на ЕЦБ Кристин Лагард.

Васил Минков

За да спадне допълнително, лихвите трябва да останат на сегашното си рестриктивно ниво достатъчно дълго, заяви управителят на ЕЦБ Кристин Лагард. © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Европейската централна банка (ЕЦБ) остави без промяна основните си лихвени проценти, на практика слагайки край на серията резки повишения през последната година. Решението, взето единодушно на среща на управителния съвет на институцията в Атина, до голяма степен беше очаквано, след като инфлацията в еврозоната падна до двегодишно дъно от 4.3% през септември, а икономическата активност все повече отслабва през последните месеци.

Основната лихва по т.нар. депозитно улеснение на ЕЦБ, която търговките банки получават върху овърнайт депозитите си при централната банка, остава 4% - най-високото ниво, откакто еврозоната съществува. Със затягането на паричната политика ЕЦБ цели да свали инфлацията до считаното за здравословно ниво от 2%, като охлади активността на потребителите и фирмите.

Инфлацията в еврозоната постепенно върви надолу след достигнатия връх от 10.6% през октомври миналата година. Въпреки това тя все още остава два пъти над целта на Франкфурт. За да спадне допълнително, лихвите трябва да останат на сегашното си рестриктивно ниво достатъчно дълго, заяви управителят на ЕЦБ Кристин Лагард. За какъв точно период става въпрос обаче не е ясно. Преобладаващите очаквания на експерти и инвеститори са ЕЦБ да започна да понижава лихвите през третото тримесечие на 2024 г. При евентуален неочакван спад на икономиката обаче това може да се случи и по-рано.

Допълнително затягане на паричната политика, от друга страна, също не е напълно изключено. Продължаващ ръст на цените на храните, ново поскъпване на петрола и енергоносителите, както и твърде устойчиво покачване на разходите за труд създават рискове инфлацията да се задържи висока или дори отново да тръгне нагоре, което ще изисква допълнителни мерки от страна на ЕЦБ.

Отслабваща активност

Високите лихви вече се отразяват негативно на икономическата активност във валутния блок. Към август индустриалното производство се движи с 5.1% под миналогодишното ниво. Това се случва на фона на отслабваща кредитна активност - според последното прочуване на ЕЦБ фирменото кредитиране в еврозоната през октомври е нараснало с едва 0.2% - най-слабия темп от 2015 г. Търсенето на кредитиране от страна на домакинствата и бизнесите намалява заради високите лихви, а банките затягат условията си за финансиране.

Засега ЕЦБ не планира допълнително изтегляне на ликвидност от финансовата система, като намали баланса си от ценни книжа по пандемичната програма за покупка на активи (PEPP). За момента институцията възнамерява да продължи да реинвестира постъпленията от падежиращи облигации до края на 2024 г. Противно на очакванията, нито тази тема, нито въпросът за задължителните минимални резерви на търговските банки са били обсъждани от централните банкери, стана ясно от думите на Лагард.

В контраст с еврозоната в България кредитирането продължава да расте с над 10% към септември, водено от потребителския сегмент, а лихвите в страната остават сред най-ниските в ЕС, показва последната банкова статистика.