Инфлацията в еврозоната се доближава до целта на ЕЦБ от 2%

Има още какво да се желае

Отчетените резултати поставят следващите действия на ЕЦБ под въпрос, като целта на централната банка е инфлацията да бъде овладяна до 2%. Постигането на тази задача на пръв поглед изглежда близо, но според експерти това не е съвсем така.

Различни европейски политици вече предупредиха срещу прекомерния оптимизъм. Те изтъкват факта, че "последната миля" на намаляването на инфлацията може да бъде по-трудна и да отнеме два пъти повече време, отколкото връщането под 3%. Това е и причината голяма част от анализаторите да очакват още поне едно повишаване на лихвите от ЕЦБ.

Според главния икономист на UBS Пол Донован обаче съществуват множество доказателства, че "последната миля" от инфлацията е спринт, а не трудна задача. Само девет месеца бяха необходими на цените на стоките за дълготрайна употреба в САЩ, за да преминат от рекордно за всички времена равнище на инфлация към дефлация. Дезинфлацията на стоките за дълготрайна употреба във Великобритания и Европа беше почти толкова бърза. В развитите икономики все по-малко стоки имат инфлация над 2%. По-високата инфлация е характерна за сравнително тесен кръг услуги (и много малко стоки).

Има и експерти, които са убедени, че краят на агресивната парична политика на ЕЦБ е близо. "С третия месец на недвусмислено добър отчет за инфлацията и с цените, които действително намаляват спрямо предходния месец, започва да изглежда, че скоро ще говорим за твърде ниска инфлация, а не за твърде висока", заяви пред Reuters Камил Ковар, старши икономист в Moody's Analytics. "И ако последните тенденции в инфлацията и растежа продължат, тогава 2024 г. ще бъде годината, в която ЕЦБ ще приложи пирует в паричната политика", добави той.

ЕЦБ твърди, че основната динамика е по-упорита, отколкото изглежда, и инфлацията действително ще се върне над 3% през следващата година. Според банката достигането на целта от 2% ще се случи едва в края на 2025 г., отчасти поради бързия ръст на номиналните заплати.

Матийо Савари, главен европейски стратег в BCA Research, каза пред CNBC, че търговците сега ще бъдат изкушени да представят очаквания за графика на първото понижение на лихвените проценти от ЕЦБ. Той добавя, че опасенията на централната банка относно стягането на пазара на труда продължават да означават "по-късно, отколкото по-рано намаляване на лихвите."

Данни от четвъртък, показващи задържане на безработицата на рекордно ниските 6.5% въпреки икономическото свиване, изглежда подкрепят този аргумент, тъй като подчертават колко стегнат е пазарът на труда в еврозоната.

Управителят на Италианската централна банка Фабио Панета не отхвърли изрично насоките на ЕЦБ в четвъртък, но предупреди за опасностите от поддържане на високи лихвени проценти твърде дълго. "Продължителността на тази фаза ще зависи от развитието на макроикономическите променливи; може да е кратка, ако продължаващата слабост на икономическата активност ускори спада на инфлацията", каза Панета, който е бивш член на борда на ЕЦБ. "Трябва да избегнем ненужните щети върху икономическата дейност", добави той пред Reuters.

Инвеститорите все повече пренебрегват изричните насоки на президента на ЕЦБ Кристин Лагард за стабилни лихвени проценти за период от няколко тримесечия, определяйки комбинираните 115 базисни пункта намаления за следващата година, като първото движение до април е изцяло включено. Основна причина за несъответствието е, че собствените прогнози на ЕЦБ имат лоши резултати. Банката на няколко пъти беше принудена да се откаже от насоките си.

Какво ще прави ЕЦБ сизкупуването на облигации

Дни преди да станат ясни данните за инфлацията Кристин Лагард заяви, че ЕЦБ вероятно ще обсъди ускоряване на свиването на баланса си. Това би се случило чрез прекратяване на последното изкупуване на облигации по-рано от планираното. Коментарът на Лагард е най-ясният знак досега, че банката се готви да затегне допълнително паричната политика чрез намаляване на количеството облигации, които планира да купи през следващата година. Няколко от по-строгите членове на банката призовават за прекратяване на тези реинвестиции, защото смятат, че допълнителният паричен стимул е несъвместим с усилията за укротяване на инфлацията чрез повишаване на лихвите. Те също така посочват, че пандемичната криза, която първоначално оправдаваше покупките, очевидно приключи.

ЕЦБ спря голяма част от изкупуването на облигации още през миналата година. Въпреки това в момента финансовата институция реинвестира постъпленията от падежиращи ценни книжа в пандемичния портфейл за спешни покупки (PEPP) от 1.7 трлн. евро, като по-рано обяви, че планира да продължи да прави това поне до края на следващата година.

"Това е въпрос, който вероятно ще дойде за обсъждане и разглеждане в рамките на управителния съвет в не много далечно бъдеще и ние вероятно ще преразгледаме това предложение", каза Лагард пред евродепутатите, цитирана от Financial Times.

ЕЦБ държи около 30% от целия допустим дълг в еврозоната. Тя вече прекрати реинвестициите в своята програма за закупуване на активи, която беше оценена на 3 трлн. евро - отделен пул от активи, който започна да купува през 2015 г. Лагард каза, че това т. нар. количествено затягане е довело до свиване на баланса й с 23 млрд. евро средно на месец тази година.

Франческо Мария Ди Бела, анализатор на фиксирани доходи в италианската банка UniCredit, изчисли, че ЕЦБ ще закупи облигации на стойност 180 млрд. евро през следващата година като част от планираните реинвестиции в PEPP. "Нетното предлагане, което трябва да бъде усвоено от пазарите, ще нарасне поради количественото затягане на ЕЦБ", каза той в бележка до клиентите.

Повечето анализатори очакват ЕЦБ да забави намаляването на реинвестициите си в PEPP, вместо да ги спре внезапно, за да избегне сплашването на инвеститорите. Йенс Айзеншмид, главен икономист за Европа в Morgan Stanley, прогнозира, че ЕЦБ ще намали реинвестициите в PEPP наполовина за шест месеца през април, преди да ги прекрати напълно през октомври. Той изчисли, че това ще свие облигационния портфейл на централната банка с 87 млрд. евро до края на следващата година и 258 млрд. евро до края на 2025 г.

Общият баланс на ЕЦБ и националните централни банки се е свил от почти 9 трлн. евро на 7 трлн. евро от миналата година насам. Това до голяма степен се дължи на изплащането на евтини заеми, предоставени на банките по време на пандемията. Въпреки това, с повече от 60% от брутния вътрешен продукт на еврозоната, ЕЦБ има по-голям относителен баланс от Федералния резерв на САЩ или Bank of England, като и двете вече напълно спряха покупките на облигации.